ЕС: Бизнес средата в България не е добра

Европейската комисия отправя сериозни критики към цялостната икономическата среда в България и отчита като недостатъчни реформите в секторите на администрацията, образованието и пенсионната система. Това става ясно от оценката на ЕК за Конвергентната програма за 2011 – 2014 г. и Националната програма за реформи, изготвени от страната. Препоръките и констатациите на Брюксел за всяка държава членка бяха одобрени във вторник от Съвета на икономическите и финансови министри.

Докато съкращава щатове, правителството не прави достатъчно да отстрани други тежки проблеми в работата на администрацията, пише в документа за България, цитиран от в. “Сега“. Като такива се изтъкват липсата на стабилност в администрацията, наличието на политически зависимости на чиновниците, отсъствието на мерки за повишаване на знанията и уменията им.

Не е достатъчно ефективна и борбата с корупцията в средите на регулаторните органи и институциите, свързани със защита на конкуренцията. Това оказва негативен ефект както върху общото икономическо и социално развитие на държавата, така и върху усвояването на еврофондовете, пише в доклада.

На фона на неефективна съдебна система важни контролни органи са с недостатъчен капацитет и не успяват да извършват ефективен контрол. Като конкретни примери Еврокомисията сочи Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Агенцията за обществени поръчки (АОП).

През 2009 г. АДФИ е извършила последващ контрол на едва 12% от обявените обществени поръчки, при това без да следва модел за оценка на риска, а АОП не може да проследява отправените препоръки при предварителния контрол. Вътрешните процедури, одобрявани от различните институции при обществените поръчки, затрудняват установяването на конфликт на интереси, а предвидените санкции нямат достатъчен превантивен ефект.

В тези условия българската икономика не създава най-добрата среда за инвестиране въпреки ниските данъци, счита Еврокомисията. Събираните от институциите административни такси остават високи, а разрешителните процедури са сложни. Така според доклад на Световната банка за условията за стопанска дейност положението на България се влошава и от 44-то място през 2010 г. тя пада на 51-во през 2011 г.

Рисковете за публичните финанси са "средни"

ЕС определя рисковете за публичните финанси в България като “средни“ и препоръчва на страната ни серия мерки за укрепване на финансовата стабилност и увеличаване на икономическия растеж. Освен в администрацията подобрения са необходими и в пенсионната и образователната реформа, съобщава БНР.

Близо 42 на сто от българите имат материални затруднения, което е пет пъти повече от средното за Евросъюза. Подобен процент – 40 на сто са с ниска езикова и математическа грамотност. От тази статистика следват препоръки за борба с бедността и за реформи в началното, средното и висшето образование със срок до 2012-а година.

Заплатите трябва да растат в зависимост от производителността, пенсионната реформа трябва да продължи, като за нея е отбелязано, че някои от най-важните мерки, като повишаване на възрастта, са отместени доста напред във времето и това може да застраши устойчивостта на пенсионната система.

Отбелязано е също, че условията на живот у нас са се влошили, и че безработицата е нараснала, като прогнозата е, че тя едва ли скоро ще падне до нивата отпреди кризата.

Друга констатация гласи, че достъпът до енергийния пазар у нас е възпрепятстван, конкуренцията е ограничена, ценообразуването е непрозрачно – препоръките са енергийните и газови пазари да се отворят и да бъдат създадени стимули за повишаване не енергийната ефективност.

Реформите в публичните финанси трябва да са амбициозни, за да се осигурят средства за бюджетното салдо и за съфинансиране на европроектите. Предвидимостта на бюджетното планиране трябва да се подобри, като оптимистичните сценарии за ръст на разходите могат да изложат на риск фискалната ни позиция в бъдеще.

Паралелен доклад: Хаос в икономическата политика

Докато България изнася все повече стоки навън, търсенето на вътрешния пазар става все по-слабо, се казва в друг доклад – на Виенския институт за международни икономически изследвания, цитиран във вторник от Дойче веле. Според австрийските експерти икономическата политика на България е доста хаотична.

България изнася все повече стоки за традиционните си партньори като Германия, Гърция, Белгия и Румъния. Но българската продукция върви успешно и на други, многообещаващи пазари: Турция, Русия и Китай. Вярно, че етикетът “made in Bulgaria“ обикновено обозначава не особено доходния износ на суровини и горива, през последната година обаче расте и процентът на стоките с добавена стойност, които носят и повече пари.

Въпреки тези чудесни новини, над българската икономика все още тегнат и мрачни заплахи, предупреждава анализът на Виенския институт. През първото тримесечие на 2011 г. реалното частно потребление е спаднало с 10 % спрямо предкризисното първо тримесечие на 2008 година. Фиксираните инвестиции, които уж са задължителни, също намаляват. Всичко това води до по-нисък ръст от очакваното. До първи април тази година БВП е нараснал само с 1.5 %.

Виенските експерти предупреждават, че слабото вътрешно търсене е един от главните проблеми на България. В доклада се казва: "Икономическата политика през последните повече от две години беше изключително трескава и не подкрепяше икономическата активност, комбинирайки липса на ясна насока в политиката с драстични съкращения на обществените инвестиции и несполучливи данъчни мерки." Само през първото тримесечие на 2011 година общите суми от бюджета за обществени инвестиции са намалели наполовина в сравнение с предходната година, бият тревога наблюдателите.