ЕС: България отправя лош сигнал за борбата с корупцията

Посланиците на страните от ЕС разкритикуваха в понеделник отхвърлянето на новия антикорупционен закон в парламента.

"Това, че предложеният от правителството първоначален текст (на законопроекта) беше отхвърлен без по-нататъшно парламентарно обсъждане, е негативен сигнал в рамките на борбата срещу корупцията. Ефективната борба срещу корупцията е решаващ елемент от върховенството на закона", се казва в отвореното писмо на европейските дипломати.

Те напомнят, че Европейската комисия поставя борбата срещу корупцията по върховете на властта на водещо място в дневния ред в своите последователни доклади за България.

"Тези доклади са одобрени от нашите правителства и от поредица правителства на Република България. Надяваме се, че отхвърлилите проектозакона политическите партии (включително онези, които не гласуваха) ще представят възможно най-скоро нови идеи за справяне с този проблем, като по този начин покажат, че неуспехът в това гласуване не означава, че народните представители омаловажават борбата с корупцията на всяко едно ниво", обявяват посланиците.

Писмото е подписано от посланиците на Холандия, Франция, Германия, Великобритания, Австрия, Белгия, Ирландия, Полша, Дания, Финландия, Италия, Кипър, Испания, Люксембург, както и от тези на Норвегия и Швейцария.

Подготвеният от екипа на веципремиера Меглена Кунева законопроектът за предотвратяване на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, е част от приетата през април тази година антикорупционна стратегия. Той включва създаването на нова структура за борба с корупцията, която да замени три действащи в момента звена ( БОРКОР, Комисията за конфликт на интереси и звеното в Сметната палата, което отговаря за имуществените декларации на заемащите висши длъжности), които обаче са неефективни. При гласуването в пленарна зала проектът пропадна, тъй като бе подкрепен единствено от ГЕРБ и Реформаторския блок, БСП бяха "против", а останалите политически сили - ДПС, АБВ, Патриотичният фронт, "Атака" и БДЦ (с изключение на двама народни представители) се въздържаха.

Законът предвиждаше разширяването на кръга на лицата, длъжни да декларират имущество и конфликт на интереси, а освен това сезиране на новото звено чрез анонимни сигнали и публикации в медиите. Патриотите обявиха, че не са гласували "за" закона именно заради последния текст, въпреки че той можеше да бъде коригиран преди второто четене.

БСП и АБВ се обявиха против целия закон, заявявайки, че няма нужда от създаване на специални органи за борба с корупцията, а от засилване на капацитета на съществуващите.

ДПС не бяха съгласни с това шефът на антикорупционното бюро да се предлага от премиера. "Атака" обяви, че не можело точно Меглена Кунева да предлага закон за борба с корупцията.

Отхвърлянето на закона на първо четене предизвика и мини криза в управляващата коалиция. Реформаторският блок обяви, че заради това гласуване вече не вижда особен смисъл да стои в управлението. Вицепремиерът Меглена Кунева окачестви отхвърлянето на проекта като "историческо петно" за 43-ото Народно събрание.

Премиерът Бойко Борисов обаче я успокои за бъдещето на закона. Той гарантира, че до 3 месеца проектът ще бъде внесен отново в парламента и ще бъде приет. Борисов каза, че анонимните сигнали най-вероятно ще отпаднат, а вместо тях ще бъдат въведени "защитени сигнали".

Меглена Кунева допълни, че ще внесе проекта на 3 декември и обеща да вътре да залегнат мерки за борба и срещу корпоративната корупция.