ЕС даде европерспектива на Западните Балкани, но след реформи

Борисов: Всички си тръгват от София с едно наум

Сн. БГНЕС

Лидерите на Европейския съюз увериха страните от Западните Балкани в перспективата за присъединяването им, но предупредиха, че това няма да стане скоро и са нужни реални реформи. По време на проводения в София форум ЕС - Западни Балкани, който е кулминацията на българското европредседателство, бе подписана декларация, очертаваща конкретни стъпки, които да доближат шестте страни до ЕС, но без конкретни срокове. По този начин ЕС се надява, че ангажиментът му е достатъчен да държи Западните Балкани вън от орбитата на Москва, но страните получиха ясно послание, че няма да влязат в ЕС преди те са готови за него и той за тях.

Най- силно в това отношение прозвучаха думите на френския президент Еманюел Макрон, че ЕС става по-слаб, приемайки неподготвени държави.

"Това, което наблюдаваме през последните 15 години е, че Европа отслабва всеки път, когато мислим за разширяването ѝ. И аз не мисля, че ние правим услуга на страните кандидатки или на самите себе си, имайки механизъм, който по някакъв начин вече няма правила и продължава да върви към по-голямо разширяване", заяви Макрон пред репортери в София.

С присъединяването на всички шест страни от Западните Балкани, ЕС би стигнал 33 държави членки, в сравнение с 15, колкото бяха през 2003 г., когато Съюзът за пръв път се ангажира с европейската перспектива на региона.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че "днес не говорим за разширяване, а за даване на европейска перспектива на Западните Балкани" и че посочената по-рано от Европейската комисия възможност Западните Балкани да се присъединят през 2025 г. не е реалистична.

Така или иначе всички са убедени, че и шестте балкански държави са все още много далеч от покриване на критериите за членство в ЕС, и най-вече по отношение на върховенството на закона, състоянието на съдебната власт, корупцията и организираната престъпност. Пречка са и съществуващите сериозни проблеми и нерешени спорове между отделните страни в района.

Тези коментари са особено разочароващи за Албания и Македония, които се надяват следващия месец да получат зелена светлина от Съвета на ЕС за започване на преговори за присъединяване. Сърбия и Черна гора вече водят преговори, но няма ясни перспективи за приключването им, а Косово и Босна и Херцеговина са най-назад в процеса.

Според българския премиер Бойко Борисов обаче е по-добре преговорите със страните от региона да започнат, за да може те да са по-старателни в реформите.

Западните Балкани влязоха отново в приоритетния дневен ред на ЕС поради тревогата му, че шестте страни, проядени от престъпност, корупция, авторитарно управление и нестихващи двустранни конфликти, станаха удобни за проникване на руски, китайски и арабски интереси.

Все повече западни анализатори предупреждават, че Русия и други страни явно или подмолно дестабилизират региона. След мигрантската криза през 2015 г., когато стотици хиляди мигранти влязоха в ЕС през балканския маршрут, Европа осъзна, че регионът е важен за нейната собствена стабилност.

Туск: Няма план "Б" за Западните Балкани, те са част от Европа

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви на пресконференция след срещата, че "не вижда друго бъдеще за Западните Балкани освен европейското", но те трябва да свършат още много работа.

"Няма план "Б" за Западните Балкани, те са интегрална част от Европа", изтъкна Туск.

Той също отказа да потвърди за възможно присъединяването им през 2025, но акцентира на необходимостта те да се предвижват напред, изпълнявайки конкретни проекти за засилвана на свързаността им с ЕС.

"Разширяването е политически феномен и съм убеден, че ще бъдем свидетели на определени проблеми и спорове, но тенденцията е ясна - всички днес говорихме за европейската перспектива на региона. Ние не предлагаме нещо нереалистично или бърза писта за присъединяване в ЕС", каза Туск.

Бойко Борисов, който по-рано бе заявил, че шесторката от Западните Балкани ще заеме мястото на напускащата Великобритания в ЕС, сега настоя, че ЕС няма от какво да се страхува, защото Брутният вътрешен продукт на всичките страни от региона е общо 96 млн. евро и е съпоставим с този на Словакия, а населението им е по-малко от това на Румъния.

Доналд Туск обаче "охлади" аргументите му:"Европа е достатъчно голяма и силна за да осинови и да приеме този проект с всички последствия. БВП и демографията на района не са големи, ако го сравним с други части на Европа, но като стигнем до проблемите на човек от населението, те са доста повече от Германия и Франция взети заедно и затова трябва да внимаваме за своите обещания".

ЕС предлага помощ и настоява за реформи

В приетата декларация ЕС приветства ангажираността на партньорите от Западните Балкани с върховенството на демокрацията и принципите на правовата държава, по-специално борбата с корупцията и организираната престъпност, доброто управление и зачитането на правата на човека и правата на лицата, принадлежащи към малцинства.

Въз основа на постигнатия досега напредък партньорите от Западните Балкани отново потвърждават ангажираността си с европейската перспектива като свой категоричен стратегически избор и с активизирането на своите усилия и взаимна подкрепа, се казва в декларацията.

Както се и очакваше, документът не посочва срокове и конкретни дати за евентуално присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС.

Европейската комисия посочи неотдавна като най-скорошна възможна дата 2025 година и беше остро разкритикувана за това от останалите страни от общността.

Сега ЕС декларира, че е решен да укрепи и засили своята ангажираност на всички равнища в подкрепа на политическата, икономическата и социалната трансформация на региона, включително чрез засилена помощ, въз основа на постигнатия от партньорите от Западните Балкани съществен напредък в областта на принципите на правовата държава и на социално-икономическите реформи.

Въз основа на постигнатия напредък, включително чрез регионални инициативи, ЕС и Западните Балкани се ангажират да повишат значително свързаността във всичките ѝ измерения: в областта на транспорта и енергетиката, цифровата и икономическата сфера, както и между хората.

Към декларацията е приета и приоритетна програма, в която ЕС поема ангажименти да засили мониторинга на реформите чрез по-системни проверки, да въведе наблюдение на борбата с корупцията и организираната престъпност. Предвиждат се и реализирането на конкретни общи проекти за увеличаване на "свързаността".

"Студен душ" от Макрон и Меркел: Първо реформи след това срокове за членство

Френският президент Макрон заяви, че е привърженик на това Балканите да се доближават към Европа. "Но мисля, че трябва да гледаме на всяко ново разширяване много по-предпазливо и взискателно", подчерта той.

"Не съм привърженик да на това да вървим към разширяване, преди да имаме цялата необходима увереност и преди да имаме извършени реални реформи, позволяващи по-дълбоко и по-добро функциониране на Европейския съюз", предупреди френският президент.

По думите му, ако започне процес на разширяване без условия, това няма да е сериозно.

"През последния месец има свидетелство от редица страни. Сърбия и Черна гора работят в рамките на процедура, но също така и Македония и Албания, които се надяват. Мисля, че този процес не може и не трябва да стигне до резултат – присъединяване, преди ЕС да се е реформирал“, допълни той.

Отбелязвайки, че 2025 г. не е реалистичен срок, германският канцлер Ангела Меркел заяви: "Категорично мога да заявя, че страните имат ясна европейска перспектива. Приемането на нови страни се базира на напредък по същество, затова не можем да говорим за срокове, а дали имаме правова държава, до каква степен е преборена корупцията".

По думите ѝ не е взето решение по въпроса за разширяване на ЕС, но роля в тази насока ще има срещата на върха на ЕС през юни.

Тя изтъкна напредъка в преговорите между Гърция и Македония и изрази надежда, че ще бъде намерено решение на проблема с името на Македония.

Борисов: Всички си тръгват от София с едно наум

Българският премиер Бойко Борисов настоя, че няма никакъв риск за ЕС да приемат страните от Западните Балкани.

Според него по-добре е страните от Западните Балкани да са в преговори за влизане в ЕС, за да може техният политически елит да се старае да покрива всичките критерии за това.

В противен случай другите геостратегически играчи може да усилят и немалкото си и в този момент влияние, което имат, допълни Борисов.

Той посочи, че ако Западните Балкани олицетворят една страна, то брутният ѝ вътрешен продукт ще е около 96 млрд. евро, което е равно на този на Словакия. По думите му усилията, които се полагат, са ЕС да приеме икономика колкото Словакия, с население, по-малко от Румъния.

Министър-председателят добави, че до края на юни ще има отново възможност да се говори по този въпрос, но по време на срещата в София вече са били зададени много теми за размисъл.

"Всички си тръгват от София с едно наум", добави Борисов.

Още по темата
Още от Европа

Как оценявате нареждането на премиера за отстраняване на Дж Пи Груп от всички проекти?