ЕС добави към санкциите 13 души и 2 базирани в Крим компании

Министрите на външните работи на страните членки на ЕС решиха в Брюксел в понеделник да разширят списъка си със санкции заради украинската криза.

Санкциите ще обхванат още 13 руснаци или проруски настроени украински физически лица, както и 2 компании, базирани в Крим. Те се приемат в отговор на руското анексиране на Крим.

Досега ЕС е наложил санкции на 48 руснаци и украинци заради украинската криза. Те са обект на забрана за влизане в ЕС и техните авоари в европейски банки са замразени.

Имената на 13-те души, включени в списъка с европейски санкции, ще бъдат публикувани в Официалния бюлетин на ЕС.

Двете кримски фирми, попадащи под удара на санкциите, бяха национализирани от Русия, след анексирането на Крим от Москва.

Засега ЕС е във втора фаза на санкциите срещу Русия. Това ще рече целенасочени мерки, изразяващи се във визова забрана и замразяване на авоари.

ЕС все още е във фазата на подготовка на трети етап на санкции срещу Русия. Този трети етап е на икономическите санкции, но по този въпрос 28-те са разединени заради
дипломатическите и икономическите последици.

"Продължаваме да очакваме признаци за реална деескалация", заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън преди срещата на външните министри на 28-те европейски страни в Брюксел.

Аштън добави, че донякъде е обнадеждена от резултатите от преговорите в Москва между руския президент Владимир Путин и действащия председател на ОССЕ Дидие Буркхалтер, който участва в днешната среща на министрите и ги информира за хода на дипломатическата инициатива на организацията, който предложи "пътна карта" за изход от украинската криза.

Ако до този момент 28-те съумяват да демонстрират привидно единство по въпроса за санкциите, наяве излизат все по-дълбоки разногласия между тях дали да бъде втвърден тонът към Москва, отбелязва Франс прес. Страните, които подкрепят налагането на икономически наказателни мерки (т. нар. трети етап от санкциите), изглеждат малцинство - Полша, трите балтийски републики и Швеция, докато Италия, България и Кипър са твърдо против, посочва АФП, като се позовава на дипломатически източници.

Според дипломати, цитирани от ИТАР-ТАСС, най-малко 10 страни от ЕС са против преминаването към третата фаза на наказателните мерки: Гърция, Кипър, България, Унгария, Люксембург, Австрия, Испания, Португалия, Малта и Финландия.

Франция, Германия и Великобритания, "тежката артилерия" на ЕС, са заели междинна позиция между двата лагера, отбелязва АФП.

"Стратегическите договори в енергетиката, които Путин сключи през годините с Германия, Италия и Холандия, попречиха на ЕС да говори и действа твърдо" спрямо Русия, коментира Джуди Демпси от института "Карнеги Европа".

В събота германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд обвързаха евентуалното затягане на санкциите срещу Москва с успеха на президентските избори в Украйна на 25 май. В случай на провал на вота, който би дестабилизирал още повече страната, трябва да последват съответните последици, предупредиха Меркел и Оланд при среща на германското балтийско крайбрежие.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой е очакван в украинската столица, като това ще е първото му посещение в Украйна от началото на кризата.

Във вторник проевропейското правителство на Украйна начело с премиера Арсений Яценюк ще дойде в Брюксел за съвместно заседание с Европейската комисия. Целта на тази безпрецедентна среща е да ускори прилагането на мащабния план на Европейския съюз за подпомагане на Украйна на обща стойност 11 милиарда евро, обявен при подписването на политическата част от споразумението за асоцииране на бившата съветска република с ЕС в началото на март.

Европейската комисия започна да отпуска средства на Украйна, но "процесът е сложен поради крехкостта на новите власти и голямата нестабилност на страната", подчерта неин представител. Един от най-спешните въпроси за уреждане е снабдяването с газ на бившата съветска република, чийто главен доставчик Русия поиска огромно увеличаване на цената. За целта в Брюксел ще се състои тристранна среща на експертно равнище ЕС-Украйна-Русия, за да бъде предотвратено прекъсване на доставките.

Жан-Клод Юнкер и ЕНП се обявиха за по-твърди санкции срещу Русия

Консервативният кандидат за председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че подкрепя втвърдяване на санкциите срещу Русия, която по думите му "поругава международното право" в Украйна. Той добави, че не вижда влизане на Украйна в ЕС преди 10 или 15 години и "още повече" в НАТО.

"ЕС трябва да реагира, когато международното право се поругава както сега в Крим или в югоизточната част на Украйна от руския президент Владимир Путин", заяви бившият премиер на Люксембург на пресконференция в Мадрид. "Не можем да не реагираме, защото принципите са поругани. Тъй като не искаме война, трябваше да наложим санкции, които естествено ще бъдат усилени, ако руските власти не променят политиката си", добави той.

Според Юнкер ЕС трябва да се организира, за да разпредели "въздействието на икономическите санкции", което би се получило от евентуални руски ответни мерки.

"Страните със сравнително голям търговски обмен с Русия ще са по.-засегнати от други. Финландия изнася 14 процента от продукцията си в Русия, Германия 2 процента, Франция 2 процента", посочи той.

Украйна се приближи към ЕС като подписа през март политическата част от споразумение за асоцииране, което предизвика гнева на Москва, отбелязва АФП. "Не трябва да казваме на украинците или на другите, че Украйна може скоро да стане член на ЕС. Не виждам условия в Украйна тя да стане член на ЕС в следващите 10-15 години. Още повече не може да става дума Украйна да става член на НАТО", заяви Юнкер.

Европейската народна партия (ЕНП), която се очаква да запази мнозинството си в следващия Европейски парламент, призова същевременно за разширяване на санкциите срещу Русия, както и за това Европейската комисия да договаря цените на внасяните в ЕС петрол и газ.

В разпространена декларация на партията, цитирана от БТА, се посочва, че ЕП, ОССЕ и националните парламенти в ЕС трябва да изпратят максимален брой наблюдатели на предстоящите на 25 май избори в Украйна. ЕНП се обявява за децентрализация на Украйна, но не на конфедеративния "неработещ" принцип, въведен в Босна и Херцеговина.

Партията призовава за създаването на Европейски енергиен съюз, в който да бъдат извършвани общи покупки на газ и течни горива от ЕК, като така да бъде постигнато намаление на цените за дружествата и за гражданите в ЕС. ЕНП се обявява за разширяването на санкциите срещу Русия, ако предстоящите украински избори бъдат повлияни "от външни сили". Според партията тези санкции трябва да бъдат насочени към отговорните за дестабилизацията, които взимат решения, както и към техните семейства, а също и към "някои дружества".