ЕС е приоритетът, малките блокове в АЕЦ са тактически въпрос

Г-жо Приматарова, какъв е Вашият коментар на обявената нова позиция на правителството в преговорите с ЕС относно 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”?

Мисля, че тя по същество предполага тактика за водене на преговорите както по глава “Енергетика” и съдбата на малките блокове на АЕЦ, така и една цялостна тактика за по-нататъшния ход на преговорите за членство в Европейския съюз. В този контекст би трябвало да си поставим въпроса - тъй като за тактика винаги би могло да се спори - как се съотнася тя към стратегическите цели на България.

За мен важното е, че на практика това предложение признава, че основният стратегически приоритет на България е членството в ЕС възможно най-скоро, с оглед на дефинираната вече хипотетична дата 2007 година, и стратегическата цел за осигуряване на реалистично най-изгоден срок на живот за малките блокове на АЕЦ. Позицията поставя на първо място ЕС и на второ място Козлодуй. За мен това е отговор на въпроса, който може да бъде зададен в две посоки. Заслужава ли ЕС да жертваме Козлодуй, като отговорът на практика е да, или заслужава ли Козлодуй да жертваме ЕС и отговорът е не.

Политиците до голяма степен се боят да поставят въпроса по този директен начин, с употребата на думата “жертва”, защото никой не обича да жертва нещо. Но смятам, че въпросът наистина стои по този начин. Такова беше възприятието и в Литва, още дори преди започване на преговорите. Там политиците в един момент имаха доблестта да кажат - в крайна сметка, заслужава ли Европейският съюз да пожертваме “Игналина”? Мисля, че трябва да наричаме нещата с истинските им имена.

Разбира се, има и хора, според които въпросът не стои така и казват - нека първо да решим за Козлодуй, въпросът с преговорите по глава “Енергетика” е отделен въпрос, а пък съвсем трети е въпросът за членството ни в ЕС.

Това тактическо предложение поставя в правилната йерархия, според мен, дефинираните стратегически цели и приоритети на България - членството в ЕС, общият ход на преговорите и вписано в тази рамка съдбата на малките блокове в Козлодуй.

Представяйки позицията пред парламентарното мнозинство, енергийният министър каза, че това е предложение на България дебатът за 3 и 4 блокове да се сведе на техническо ниво...

Това е същността на предложението. Българската страна е в правото си да настоява за такива технически преговори. Предисторията на проблема с малките блокове на Козлодуй обаче е такава, че още през 1993 г., с подписването на Споразумението за ядрена безопасност с ЕБВР, България приема на практика една политическа рамка на тези преговори. Изключително е полезно да имаме една пълна яснота кога водим политически преговори и кога водим технически преговори.

Този опит от българска страна да върнем преговорите на техническо ниво има своите аргументи и в направеното през последните години, и в доклада, предоставен от МААЕ. А и като че ли ние досега не сме имали достатъчен набор от технически аргументи. Поне това е впечатлението, което се създава - ние имаме убедителни технически аргументи към датата август 2002. Поне аз не съм чула досега някой да твърди, че ние сме разполагали с тези аргументи преди 2, 3, 5 или повече години.

Но тъй като процесът на преговори има две страни, е важна политическата воля на страните членки. Предполагам, че след като се прави такова предложение, са направени предварителни сондажи, които да ни дават основание, че то ще бъде прието. Но считам за много прибързано самото предложение да се акламира като голям успех на българската дипломация. То ще бъде голям успех за българската дипломация в момента, в който бъде прието.

Искам да се върна отново на въпроса - готови ли сме да пожертваме малките блокове в АЕЦ “Козлодуй” за членството в ЕС. Той има по-дълбоко измерение. Членството в ЕС се изразява в една много успешна формула на съчетаване на различни национални интереси и в определени моменти подчиняването им на едно наднационално начало. В процеса на преговори и намиране на формули в ЕС винаги се стига до някакъв разумен компромис на уважаване на интересите и на едната, и на другата страна, който обаче е свързан с отстъпление и от двете страни. Вярно е, че в сегашното предложение има елемент на отстъпление, както се говори. Тъй като ние не казваме: Няма да се съгласим, нашата позиция е 2008 - 2010 за 3 и 4 блок, точка, край.

Но според мен има голям смисъл в едно такова тактическо отстъпление, при правилно схващане на стратегическите цели и тяхното йерархизиране. Защото по този начин ние се вписваме в културата на водене на преговори в ЕС. С това предложение ние казваме - ние разбираме притесненията на ЕС, в страните, където общественото мнение е изцяло негативно настроено към атомните електроцентрали, но тъй като за нас членството в ЕС е особено важно, сме готови на тази саможертва. И обикновено в такива ситуации, когато едната страна направи първата стъпка напред и обяви своята готовност за частични отстъпления, тогава вече може да се разчита на отстъпления и от другата страна. Едно приемане на българското предложение от страна на ЕС също би било известно отстъпление, тъй като в много страни се счита, че политическата рамка е затворена и техническите разговори нямат смисъл.

Всъщност това бяха сигналите, които ни бяха подавани непрекъснато от Брюксел, особено през тази година...

Именно поради тази причина мисля, че от поддържането на тактика “позиционна война”, при която и двете страни остават твърдо на своите позиции и никой не прави крачка назад, ние не бихме могли да спечелим нищо.

Защо не можем да спечелим от такава позиция?

Защото топката е в нашето поле. При откриването на преговорите по глава “Енергетика” ЕС изяви своята позиция за 2006 година. Ние не можем да си зарием главата в пясъка и да не отговорим. Ние сме на ход и не можем да очакваме преди това европейската страна да направи някакъв друг ход.

Защо според вас сега се взема това решение? Не можеше ли да стане още преди месеци?

Аз не знам какви са точните подбуди на парламентарното мнозинство или на правителството, на за мен моментът има своята логика. Ние дълго време чакахме окончателното публикуване на доклада на МААЕ. Този доклад вече е факт. Самото обстоятелство, че въпреки доклада ние правим това предложение, ме кара да мисля, че очевидно сондажите, които са провеждани и в страни членки, и в Европейската комисия доказват, че сам по себе си докладът на МААЕ едва ли би могъл да изиграе ролята на доказателство за нивото на безопасност на 3 и 4 блок, без по някакъв начин да се промени рамката на преговорите. Предварително беше ясно, че МААЕ не е институция на ЕС и ЕС би се доверил на своите специалисти. В този смисъл предложението от българска страна да се направи преглед от работната група по атомните въпроси към ЕС означава, че ние, убедени в нашите аргументи, предоставяме възможност на европейската страна тя сама да набере аргументи, с които вече би могла да оправдае и своето отстъпление в позицията 2006 г.

Дали всичко това ще се случи, е въпрос на бъдещето. Но е положителна стъпка, че няма застопоряване, което не би довело до никакъв резултат.

Една от критиките към новата позиция на кабинета бе, че се прави единствено с цел бързото приключване на преговорите. Необходимо ли е, според Вас, наистина такова бързане?

Наистина, на пръв поглед звучи непонятно защо трябва да разрешаваме този проблем точно сега, през 2002-ва, а не например догодина. Много важно е да се споменат няколко неща.

Знае се, че най-голямата жертва - ако не се боим да назовем нещата с истинските им имена - която се иска от България за членството ѝ в ЕС, са малките блокове на АЕЦ Козлодуй. Едно отблокиране на този въпрос би имало много силно въздействие върху страните членки и тяхната готовност за по-бързо затваряне и на останалите глави от преговорите. А приключването на преговорите през 2003 г. е важно поради няколко причини, не само поради нашата опция за членство през 2007 г.

От момента на приключване на преговорите и по-точно на подписване на договор за присъединяване към ЕС, всяка страна, достигнала този етап, получава статут на наблюдател във всички съвети на министрите на ЕС. Колкото по-рано България получи такъв статут, толкова по-безболезнено би било евентуалното разделяне, което се очертава на този етап, на 12-те преговарящи страни.

Следващото - което е по-известно в българското общество, е че приключването на преговорите и подписването на договор ни дава възможност за участие в изборите за европейски парламент през 2004 г.

Същата година ще има междуправителствена конференция, която ще трябва да приеме новия договор за Европейския съюз. Според декларациите от Ница и от Лаакен, страните, които са приключили преговори и са подписали договор за присъединяване, ще имат възможност да участват като наблюдатели и в тази междуправителствена конференция. Тоест ползите за България от приключване на преговорите през 2003 г., а не през 2004 или 2005 г., определено са много големи. Това не е някаква самоцел, а и допълнителна гаранция за членство най-късно към 1 януари 2007 г., а при определени условия дори и възможност за членство към по-ранна дата.

Според мен ползите определено са много и това безспорно тактическо отстъпление не бива да се приема априори като поражение. В подготовката ни за присъединяване към ЕС то има своето оправдание. Според мен една друга тактика донякъде би поставила под съмнение стратегическите цели на България.

Да, но запазването на малките блокове в АЕЦ “Козлодуй” също се декларира като национален приоритет и стратегическа цел?

Винаги може да се каже, че проблемът с АЕЦ “Козлодуй” е наше суверенно право. И наистина, няма сила, която да ни накара ние насила да извършим едно такова действие. Мисля обаче, че в България е необходим един дебат на тема национални интереси. Струва ми се, че понякога с много лека ръка се прикачва етикет “национален интерес” - който разбира се, оттам нататък трябва да се брани - към неща, за които би могло да се спори доколко представляват такъв интерес. Освен това, България няма само един-единствен национален интерес. Както вече казах, за мен доброто е, че се приема, че националният интерес членство в ЕС стои по-високо от националния интерес запазване на малките блокове на Козлодуй, ако се приеме, че те наистина са такъв.

Не подлежи на съмнение, че България би имала сметка от експлоатирането колкото се може по-дълго на малките блокове. Но според мен това, от което ние бихме имали сметка, не следва задължително, че е национален интерес.

Затова си мисля, че тактиката на правителството би спечелила в очите на общественото мнение, ако се дадат убедителни разчети какво ще спечелим, ако малките блокове работят още плюс 2,3 или 4 години над ЕС-позицията и какво бихме загубили от другата страна, и то не само в материален смисъл.

Прекалено много се спекулира, че затварянето на блоковете ще доведе до увеличаване на цената на електроенергията. До момента, до който обикновеният българин мисли в строго причинна връзка затваряне на блокове - поскъпване на електроенергията, естествено е той интуитивно да е против затварянето на блоковете. Но много хора не съзнават, че затварянето на блоковете също има своята цена, макар и два пъти по-малка от тази за изграждането им. Напоследък слушаме аргументи против затварянето на 1 и 2 блок, че не можем да ги затворим, защото нямаме пари. Всъщност това означава, че от 1972 г. насам до 1999 г. предвидените отчисления, за да се натрупат фондове за извеждане от експлоатация, не са функционирали. Тези пари са изчезнали някъде в огромния държавен бюджет.

Българският гражданин трябва да знае, че в един момент тези блокове трябва да бъдат затворени, те нямат вечен живот. Тоест винаги ще се изправяме пред въпроса имаме ли средства да ги затворим. Една от стъпките на ЕС в преговорите с другите две страни - Словакия и Литва, е подсигуряване на финансова помощ именно за безопасното извеждане на блоковете. Тук също би трябвало да се направят много точни разчети - например още 2 или 4 години над позицията на ЕС работа на блоковете ще ни подсигури ли в крайна сметка необходимите средства или няма?

Да не говорим за всички останали финансови елементи от цялостната помощ на ЕС за България. Просто такива цифри няма. Засега аргументите са по-скоро емоционални. А и много често не се прави разлика между малките блокове и АЕЦ “Козлодуй” като цяло, защото ЕС твърдо ни подкрепя за 5 и 6 блок и едно блокиране на преговорите за бъдещето на 3 и 4 блок би могло да има за последици и спиране на следващите траншове за 5 и 6 блок. Много внимателно трябва да се направи една равносметка какво печелим и какво губим.

Моето желание като обикновен български гражданин е, когато се обявява запазването на 3 и 4 блок като национален интерес, да знам точно какво е неговото изражение. За да имаме наистина една гаранция, че не става дума за някакъв корпоративен интерес. Това, според мен, до този момент никой не е доказал убедително. Използва се кръговият аргумент - Козлодуй е национален интерес, защото е национален интерес, и не се борави с цифри.