ЕС и Киев подписаха политическото споразумение за асоцииране

Европейският съюз и Украйна подписаха в петък политическата част на споразумението за асоцииране, което доближи Киев с една стъпка до членство.

Договорът бе парафиран от украинския премиер Арсений Яценюк, от европейските лидери Херман ван Ромпой и Жозе Борозу и от лидерите на 28-те страни в ЕС в Брюксел.

Съгласно споразумението Украйна и ЕС се ангажират с по-задълбочено политическо сътрудничество, да си съдействат по въпросите на сигурността и борбата с тероризма. Европейският съвет обяви, че е готов да подпише икономическата част от споразумението за асоцииране с Киев, но засега не е ясно кога точно може да стане това.

"Споразумението ще сближи 46-те милиона украинци с ЕС. Това е признание на стремежите на народа на Украйна да живее в страна, управлявана от ценности, от демокрация и от върховенството на закона, в която всички граждани работят за националния просперитет", посочи Ван Ромпой.

Споразумението трябваше да бъде подписано през ноември, но една седмица по-рано украинското правителство на тогавашният премиер Микола Азаров прекъсна процеса на подготовка за подписването. Това стана причина за началото на масовите протести на опозицията, които прераснаха в ожесточени сблъсквания със силите на реда и смяната на властта в Украйна.

Лидерите на ЕС очаквано в петък не стигнаха до съгласие за налагането на икономически санкции срещу Москва заради обявената от Запада за незаконна анексия на Крим. Европейският съюз реши обаче да разположи наблюдатели в Украйна, ако до дни не бъде постигнато споразумение за изпращане на представители на ОССЕ. Брюксел заяви още, че "всякакви по-нататъшни действия на Руската федерация за дестабилизиране на положението в Украйна ще доведат до допълнителни и мащабни последици за отношенията между Европейския съюз и Русия в широк спектър от икономически области".

Яценюк поиска икономически санкции срещу Москва

Украинският премиер Арсений Яценюк призова в Брюксел ЕС да приеме действителни икономически санкции срещу Русия, която според него е заплаха за световния ред.

"Най-добрият начин за противопоставяне на Русия е да я подложим на реален икономически натиск", каза Яценюк на пресконференция в Брюксел след подписването на политическата част от споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС.

Яценюк изрази увереност, че ЕС ще говори с единен и силен глас на Русия. "Един бог знае каква е финалната цел на Русия. Дали това ще е Украйна или целият ЕС? Русия е решила да наложи нов световен ред", предупреди украинският премиер.

Той посочи, че е спешно Украйна и ЕС да се освободят от своята зависимост от руския газ, за да попречат на Москва да използва енергийното оръжие като ядрено.

Яценюк подчерта колко важен е за Украйна ангажиментът на ЕС да ѝ доставя газ до края на годината с реверсивния механизъм на газопроводите.

Той изрази освен това задоволство, че ЕС реши да намали предварително митническите тарифи - стъпка, предвидена първоначално за бъдещото споразумение за свободна търговия между Украйна и ЕС.

Мярката, в сила за шест месеца, може да влезе в действие във всеки момент до юни. От това Украйна може да спечели около 480 милиона евро на година.

ЕС препоръча от своя страна украинското правителство бързо да започне амбициозна програма за структурни реформи, включително борба с корупцията и мерки за повишаване на прозрачността на всички фискални операции.

Лидерите на ЕС разшириха наказателния списък срещу руски граждани

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че на Русия може да бъдат наложени икономически и търговски санкции в случай на по-нататъшно изостряне на украинската криза.

"Готови сме да пристъпим към трета фаза, ако ситуацията в Украйна се изостри още повече. Става въпрос за икономически санкции и ние поискахме Европейската комисия да свърши подготвителна работа за евентуални икономически санкции", каза Меркел след първия ден на срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел.

Тя не уточни какво има предвид под по-нататъшно изостряне на ситуацията, но неин сътрудник заяви, че санкции ще бъдат наложени, ако руски войски навлязат в Източна Украйна.

По думите на Меркел евентуални санкции може да включват ограничения за продукти от Крим.

Френският президент Франсоа Оланд заяви, че сред 12-те нови имена, добавени към списъка на санкционираните от ЕС лица, има руснаци и кримчани. Новите 12 наказани със забрана за влизане в ЕС и замразяване на сметките им са вицепремиерът Дмитрий Рогозин, съветникът на Путин Сергей Глазев, вицепрезидентът на Руската федерация Валентина Матвиенко, председателят на Държавната дума Сергей Наришкин, шефът на РИА Новости и тв журналист Дмитрий Кисельов, вицекомандващите Черноморския флот Александър Носатов и Валери Куликов, съветникът на Путин Владислав Сурков, председателят на Кримската ЦИК Михаил Малишев, председателят на ИК в Севастопол Валери Медведев, командващият руските войски в Крим Иго Турченюк, и депутатът в Думата Елена Мизулина.

С тях общият брой на лицата в списъка достигна 33. Те нямат право да получават входни визи, а авоарите им на територията на съюза са запорирани. Много от тях се припокриват с хората, на които САЩ наложиха подобни санкции.

Европейският съюз е наложил санкции на Сергей Глазиев, съветник на президента Путин, и на председателите на двете камари на руския парламент Валентина Матвиенко и Сергей Наришкин. Глазиев е санкциониран, защото "публично е призовавал за анексирането на Крим", а парламентарните лидери, защото са оказали подкрепа за "разполагането на руски войски в Украйна".

Списъкът включва имената на вицепремиера Дмитрий Рогозин, директорът на държавната новинарска агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") Дмитрий Кисельов, както и военни командири и кримски официални лица. 

Санкционирани са още Владислав Сурков - съветник на Путин, Сергей Иванов - шеф на президентската администрация и бивш министър на отбраната, Елена Мизулина - депутат от Държавната дума и вносител на
предложението за приемането на Крим и Севастопол в Руската федерация; Александър Носатов и Валерий Куликов - заместник-командири на руския Черноморски флот, Игор Турченюк - командир на руските сили в Крим; Михаил Малишев - председател на изборната комисия в Крим, Валерий Медведев - председател на изборната комисия в Севастопол, и други.

Камерън предупреди Кремъл, за тежки последици, ако изпрати войски в Украйна

Британският премиер Дейвид Камерън предупреди Кремъл, че за Русия ще има тежки последици, ако изпрати войски в Украйна след референдума в Крим, който, по думите му, е бил осъществен под дулото на оръжията, предаде Ройтерс.

"След последната ни среща се състоя фалшифициран и незаконен референдум под дулото на калашника и Русия се опита да анексира Крим. Това е крещящо нарушение на международното право и ние няма да признаем" това присъединяване, каза Камерън.

Най-добрият начин Русия да бъде остро смъмрена, е ако има една силна и преуспяваща Украйна, отбеляза Камерън. Британският премиер предупреди, че ако руските войски навлязат в Източна Украйна, за Кремъл ще има "тежки последици в различни икономически области".

На въпрос дали трябва да бъдат наложени санкции на Роман Абрамович и други руски олигарси, Камерън отговори: "Не сме изключвали никого от този подход".

Британският премиер каза, че Русия е по-зависима от Европа, отколкото Европа от Русия.

Трябва да припомним, че Европа разчита на Русия за осигуряване на около 25 процента от доставките на газ, но ако погледнете приходите на "Газпром" ще видите, че около 50 процента от тях са от Европа, така, че Русия се нуждае от Европа повече, отколкото Европа от Русия, подчерта Камерън.

Лидерите на 28-те страни в Европейския съюз решиха незабавно да въведат икономически, търговски и финансови ограничения по отношения на Крим, каза Камерън, цитиран от ИТАР-ТАСС. Ще разрешим внос в ЕС на стоки от Крим, само ако те влизат от територията на Украйна, а не на Русия, каза пред журналисти британският премиер след приключването на двудневна среща на върха на ЕС в Брюксел.