ЕС и МВФ притискат Гърция за още реформи преди новия заем

Европейският съюз и Международният валутен фонд (МВФ) искат Гърция да реализира повече бюджетни съкращения и да изпълни серия от дълго договаряни реформи преди да се отпусне новият заем, който е нужен на страната, за да избегне банкрут, съобщава Ройтерс.

Всички погледи са вперени в разговорите за заплетената сделка за размяна на гръцки облигации, които се водят с частните кредитори на Гърция. В същото време Атина трябва да убеди партньорите си в еврозоната и Международния валутен фонд да отпуснат новия заем от 130 милиарда евро, посочва Ройтерс..

Агенцията отбелязва, че партньорите на Атина са раздразнени от отказа ѝ за реформи и искат да видят прогрес. Тройката инспектори от ЕС, МВФ и Европейската централна банка са изготвили доклад, който включва списък с мерки.

На първо място е прокарване на допълнителен бюджет с повече рестриктивни мерки, за да се постигнат фискалните цели през 2012 г. Тройката предлага големи съкращения на разходите за отбрана и здравеопазване, както и закриване на излишните държавни компании. В документа не се посочва каква ще е стойността на съкращенията.

ЕС и МВФ притискат Гърция да приложи дълго отлаганата реформа, засягаща допълнителните пенсии, както и да премахне ограниченията за затворените професии като тези на адвокатите и фармацевтите.

Тройката иска централната банка на Гърция да приключи своята оценка за капиталовия дефицит в банковата система, а правителството със законодателен акт да подобри гъвкавостта в заплащането на труда и да либерализира пазара на услугите.

Списъкът с мерките не е окончателен и може да бъде променен след обсъждане с гръцките представители, се посочва в документа.

Говорителят на правителството Панделис Капсис заяви, че кабинетът ще се опита да преговаря по някои от точките в документа. Той обаче повтори, че Атина се нуждае от спасителния заем, посочва Ройтерс. "Очевидно е, ако не получим заема, как ще намерим пари?", отговори той на въпрос дали Гърция би фалирала без помощта.

Разговорите с инспекторите на ЕС, МВФ и ЕЦБ по новия спасителен план се очаква да продължат през следващата седмица по исканите реформи от кредиторите за съкращения и промяна в заплащането в частния и държавния сектор.

Гърция  и частните ѝ кредитори отбелязаха напредък в четвъртък в преговорите за преструктуриране на дълга, посочва Ройтерс, като допълва, че днес разговорите продължават.

Оли Рен: Споразумението за намаляване дълга е много близо

Споразумението с частните кредитори за намаляване на гръцкия дълг е много близо и трябва да бъде завършено до края на януари най-късно, заяви еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария.

Ние сме много близо до споразумение. Ако не днес, то през уикенда и за предпочитане през януари. Ние сме много близо, заяви Оли Рен.

Също в Давос президентът на най-голямата германска банка, Дойче банк (Deutsche Bank), Йозеф Акерман изрази надежда, че всеки момент ще бъде постигнато споразумение между Гърция и частните ѝ кредитори и че банките били готови да приемат почти 70 процента загуби.

Това наистина е много. Сега всеки трябва да даде своя принос, а после ще видим, допълни той.

Частните притежатели на гръцки държавни облигации, представени от световното банково лоби, Института за международни финанси (ИМФ), преговарят усилено с гръцкото правителство за отписването на част от дълга по силата на споразумение за участие на частния сектор, решено от европейските ръководители през юли миналата година. Към 30 септември Дойче банк притежаваше гръцки облигации за около 900 милиона евро, обезценена с близо 50 процента от номиналната им стойност.

Не очаквам фалит на Гърция, заяви на Световния икономически форум в Давос германският министър на финансите Волфганг Шойбле. Той подчерта, че равнището на гръцкия дълг не бива да надвишава 120 процента от БВП през 2020 година.

Същевременно в Брюксел германският министър на външните работи Гидо Вестервеле отхвърли възможността за по-голяма помощ за Гърция от държавните кредитори, освен отстъпките на банките, поради продължаващото влошаване на положението в тази страна.

"Не виждам смисъл всяка седмица да се говори за нови средства" в подкрепа на Гърция, "при положение че не знаем дали обещаните реформи действително са приложени", изтъкна Вестервеле, който е в Брюксел за среща на външните министри от ЕС. Той е член на либералната Свободна демократическа партия, част от коалицията на канцлерката Ангела Меркел, която традиционно най-силно се съпротивлява срещу отпускането на финансова помощ на затруднените страни от еврозоната.

"Не може да се преодолее криза чрез улесняване на възможността за натрупване на нови дългове", подчерта Вестервеле.

Вчера европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен заяви пред в. "Уолстрийт джърнъл", че не изключва малка корекция на нуждите от заем за страните от еврозоната. Тези допълнителни нужди представляват сума между 10 и 15
милиарда евро, посочи пред АФП европейски правителствен източник.

Според Международния валутен фонд (МВФ) крайната необходима цел е да се сведе гръцкия дълг до 120 процента от БВП до 2020 година. Това е условието, без което не може да бъде деблокирана сумата, с която фондът участва в новите жизненоважни за Атина заеми.