Сепаратистките лидери станаха "президенти"

ЕС и САЩ осъдиха незаконните избори в Донецк и Луганск, Москва ги призна

"Атака" ще предложи и България да ги признае

ЕС и САЩ осъдиха незаконните избори в Донецк и Луганск, Москва ги призна

Европейският съюз и САЩ отхвърлиха като незаконни президентските и парламентарни избори в отцепилите се части на Източна Украйна, проведени в неделя.

Киев определи изборите като "фарс под дулата на танкове и картечници" в нарушение на договореностите от Минск и призова Русия да не ги признава.

В отговор проруските сепаратисти обвиниха Украйна, че не желае мир и играе двойна игра, а Москва обяви, че "уважава волеизлиянието на жителите на югоизтока".

Според частичните данни, предоставени от местните власти, лидерите на сепаратистите затвърждават властта си. Настоящият "министър-председател" на самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) Александър Захарченко и оглавяваното от него движение "Донецка република", както се очакваше, водят убедително. Захарченко печели 81,37 процента от гласовете на изборите за президент. Неговите съперници Юрий Сивоконенко и Александър Кофман получават съответно 9 и 9,73 процента. Движението "Донецка република" печели 65,11 процента от гласовете на изборите за народно събрание на ДНР, а "Свободен Донбас" получава 34,8 процента.

На изборите в сепаратистката Луганска демократична република печели досегашният ѝ лидер Игор Плотницки с 63,17 процента от гласовете. На изборите за парламент побеждава движението "Мир на Луганск", чиято листа оглавява Плотницки, с близо 70 процента от гласовете, следвано от Лугански икономически съюз и Народен съюз.

Порошенко осъди изборите и призова Русия да не ги признава

Украинският президент Петро Порошенко осъди сепаратистките избори като незаконни и призова Русия да не признава резултатите от тях. Той ги определи като "фарс под дулата на танкове и картечници" в нарушение на договореностите от Минск.

"Разчитам, че Русия няма да признае т.нар. избори, защото те са явно нарушение на Минския протокол от 5 септември, който беше подписан и от руски представител", каза Порошенко.

По думите му Киев ще "реагира адекватно" на нарушаването на украинските закони. "Минският протокол предвижда в отделни райони на Донбас да бъдат произведени предсрочни местни избори изключително на основата на законите на Украйна. Затова грубото нарушаване на международните споразумения застрашава мирния процес. Украйна ще реагира адекватно на това предизвикателство", се казва в съобщение на сайта на Порошенко.


Украйна не желае мир и играе двойна игра, заяви избраният за "президент" на самообявилата се "Донецка народна република" Александър Захарченко. На пресконференция в Донецк, след като бе обявен за победител на изборите, той посочи, че и досега не можел да разбере политиката, водена от Киев. "Ние сме готови на диалог с тях, но очакваме от тяхна страна нормално отношение", каза Захарченко.

Москва уважава "волеизявлението на жителите на Югоизточна Украйна"

Изборите в преминаха като цяло организирано и при висока избирателна активност, заяви външното министерство на Русия, цитирано от ТАСС.

В изявлението се казва, че Москва "уважава волеизлиянието на жителите на югоизтока" на Украйна и че избраните представители са получили "мандат за решаване на практическите задачи по възстановяването на нормалния живот в района". Ведомството констатира, че сега трябва да бъдат предприети "активни стъпки за създаването на устойчив диалог между централните украински власти и представителите на Донбас в руслото на постигнатите в Минск договорености".

Депутати от руската Държавна дума, които са работили като наблюдатели на изборите в ДНР, заявиха, че изборите са преминали напълно легитимно и трябва да бъдат признати от Русия.

"Атака" ще предложи България да признае изборите

ТАСС привежда и изявление на българката Магдалена Ташева - също наблюдател на изборите в ДНР, - че нейната партия "Атака" ще предложи на парламента и правителството в София да признаят изборите в републиката. "Това че западните държави не признават тези избори не означава, че държавата няма право на съществуване", каза Ташева. Тя отбеляза, че не знае какъв ще бъде резултатът от предложението, защото сред българските политици имало различни мнения по въпроса.

Външният министър Даниел Митов обаче не споделя вижданията ѝ.

"T. нар. президентски и парламентарни избори в Донецка Народна Република /ДНР/ и Луганска Народна Република /ЛНР/са в противоречие с действащото украинско законодателство и с Протокола от Минск и не допринасят за намирането на трайно политическо решение на кризата в Украйна", заяви Митов в съобщение за медиите от МВнР.

 

"Призоваваме страните, подписали Минските договорености, към тяхното стриктно спазване и прилагане, при зачитане на териториалната цялост, суверенитета, независимостта и единството на Украйна, пише в съобщението", посочва Митов.

 

Италианският евродепутат Фабрицио Бертот, представен от ТАСС като наблюдател на изборния процес, е казал за пресцентъра "Новорусия", че изборите в ДНР и ЛНР са "абсолютно законни и съответстващи на нормите на демокрацията" и че откриват пред Европа "пространство за диалог" с правителствата на двете самопровъзгласили се републики.

ЕС не признава изборите и ги смята за пречка към мира


Изборите за сепаратистки лидери в Източна Украйна са пречка пред мира и Евросъюзът няма да ги признае, заяви новият върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини, цитирана от Ройтерс.

Предсрочни местни избори в съответствие с украинския закон, както е предвидено в споразумението от Минск, са "законното средство за обновяване на демократичния мандат на местните власти в тези райони на Украйна. Призовавам всички страни да работят за организиране на такива избори", изтъква още Могерини.

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер призова руските власти да зачитат, както са обещали, "единството на Украйна". "Ще мерим Русия и нейния президент Путин с аршина на техните изявления, според които единството на Украйна няма да се поставя отново под въпрос", написа Щайнмайер в Туитър.

Според първия дипломат на Германия вотът, незаконен в очите на ЕС, "може да увреди буквата и духа на споразуменията от Минск", сключени от Киев с бунтовниците на 5 септември с подкрепата на международната общност и на Москва.

Вашингтон: Изборите не трябва да се използват като повод за изпращане на руски войски


САЩ съветват Русия да не използва изборите в сепаратистките райони в Източна Украйна като предлог за изпращане на войски и военна техника в Украйна, заяви говорителят на Съвета за национална сигурност при Белия дом Марк Строх.

Строх посочи, че според информация, с която САЩ разполагат, руски военнослужещи се връщат към границата с контролираните от сепаратистите райони в Източна Украйна. "Отново призоваваме Русия и привържениците ѝ сред сепаратистите да изпълняват задълженията си в рамките на споразумението от Минск", каза американският представител.

Той подчерта, че Вашингтон не признава никакви резултати от т. нар. избори и призовава членовете на международната общност също да не ги признаят. "Единствените легитимни избори в Източна Украйна ще бъдат местните избори на 7 декември, свикани от президента Петро Порошенко", каза Марк Строх.

Западният печат: Изборите ще затвърдят статуквото в района


Изборите ще затвърдят статуквото в региона. Вместо да предложат различни кандидати, значението на изборите в Донецк и Луганск е да подчертаят, че централната власт в Киев е загубила контрола над сепаратистките региони, а руското влияние в тях се засилва, пише в. "Ню Йорк таймс".

"Въпреки че новите лидери и общински съвети няма да бъдат признати за легитимни от никоя друга страна освен Русия, предизвикателните действия за избирането им подчертават загубата на Киев на контрола над региона и вероятността, че териториалното разделение ще продължи. Подобни "замразени конфликти" съществуват в грузинските области, самопровъзгласили се за самостоятелни републики - Абхазия и Южна Осетия, както и в молдовския регион Приднестровие до югозападната граница на Украйна, напомня "Лос Анджелис таймс".

С въоръжена охрана в избирателните секции, без избирателни списъци и в присъствието на международни наблюдатели от организация, създадена в нощта преди гласуването, "Донецк гласува за нова реалност в страна, която не съществува", отбелязва британският в. "Гардиън". "Фактът, че неонацистки европейски политици са единствените лица, които Източна Украйна намери, за да подкрепят предполагаемото ѝ въстание срещу "фашистките" украински власти, е един от многото парадокси на ситуацията", подчертава изданието.

Въпреки сюрреалистичния характер на гласуването, изборите за премиер дадоха надежда на по-старото поколение. Хората от него може би не гласуваха толкова в подкрепа на Донецката народна република, колкото с цел да покажат, че никога повече няма да са част от Украйна, отбелязва в. "Гардиън". По отношение на властите в Донецк обаче има разделение, дори сред лидерите на сепаратистите. Високопоставен командир на бунтовниците, родом от Русия, е заявил анонимно пред "Гардиън", че голяма част от лидерите на Донецк са корумпирани. Необходима е чистка, за предпочитане извършена от руски специални части, изразил той
надеждите си пред изданието. Предвид наличието на няколко паравоенни групи, обединени от формално централно командване, има опасност скоро да избухнат боеве между различните
групировки, след като борбата за влияние, власт и пари започне сериозно", коментира изданието.

Властта в Донецк се опита да привлече избиратели със зеленчуци, продавани за нищожни суми от сергии преди избирателните секции, отбелязва в. "Дейли телеграф". Кой е субсидирал местните фермери не е ясно, но има сериозни подозрения, че са били новите лидери на региона, опитващи се да увеличат потока на гласоподаватели в опит да спечелят легитимност. Високата избирателна активност беше всичко, от което новите власти в Донецк се нуждаеха, за да затвърдят контрола си над региона, подчертава изданието.

"Новая газета": Самозваните републики са терористични анклави

"Тези избори няма да бъдат признати от никоя нормална страна - защото няма ни най-малки основания това да се нарича избори. Затова пък има основания самозваните "републики", наводнени с руски "доброволци" и руски оръжия, да бъдат смятани за терористични анклави", пише руският вестник "Новая газета".

Щом "границите не са определени, а войските не са изтеглени, винаги ще има вероятност от военен конфликт", разсъждава молдовският експерт Владимир Брутер пред в. "Свободная преса". Изборите в Донецк и Луганск няма да доведат според него до траен мир, защото "липсват политически основания, липсва политическа воля от страна на онези, които вземат решенията".

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?