ЕС или САЩ, Тони? Ще трябва да избираш.

Преди време поразтревожих министър-председателя, като в няколко статии изказах мнението, че неговата идея да стане мост между САЩ и Европейския съюз е фантазия и че някой ден, вероятно скоро, Великобритания ще трябва да избира между Америка и Европа, доминирана от оста Франция-Германия. В предаването на Дейвид Фрост Тони Блеър заяви, че аз греша и че само "лошите" печелят, когато някой се опитва да вбие клин между Америка и Европа.

Всичко това беше преди Ирак, в безоблачните дни, когато премиерът и французите се споразумяха за Договора от Ница. За този договор французите знаеха, че е началото на края за НАТО, а Блеър искрено вярваше, че бележи създаването на ново европейско попълнение към пакта. Той си представяше, че Европа, обединена и със силен военен потенциал, ще върви към бъдещето ръка за ръка с Америка, запазвайки и собственото си влияние, а Великобритания ще е балансиращата сила между Франция и Германия и същевременно мост между обединена Европа и САЩ.

Казано накратко, в това виждане за света Великобритания нямаше да е длъжна да избира между специалните си отношения с Америка и заемането на централна роля в Европа - тя щеше да се наслаждава и на сладоледа и ябълковия пай, и на сиренето бри и бургундското вино.

Сега имаме Ирак и съюз на Жак Ширак с Германия, подплатен с антиамериканизъм. И за никого не е изненада, че Ширак заговори за европейския път - с цел да изкара от релси англо-американските усилия да бъде лишен от оръжия за масово поразяване един от най-жестоките режими, които светът е виждал след краха на Хитлер и Сталин.

Обещанието на Буш, че никога няма да забрави, нито да прости коварството на Франция, след като той вече бе реагирал студено на антиамериканските приказки на Герхард Шрьодер, ни връща към Тони Блеър. Какво ще стане с позицията на Великобритания спрямо Европа и САЩ в периода след Саддам? Очевидно е, че вече се е срутил мостът между Европа и Америка, който премиерът така старателно градеше.

Грижите на премиера в постсаддамовия период ще се утежнят и от това, че служители на американското правителство са започнали да преразглеждат дългогодишната подкрепа на Америка за европейската интеграция. Мислителите, които влияят върху външната политика на Буш, вече не виждат необходимост да подкрепят обединението на Европа с цел да стане по-силен съюзник срещу отишлия си вече Съветски съюз.
Новият им подход е: вместо да се занимават със "старата Европа" /по определението на Доналд Ръмсфелд/, САЩ трябва да действат пряко с Великобритания и с нейния министър-председател, който се е доказал като един от най-великите държавници на своето време в международен мащаб. Внимание трябва да се обърне и на страните от "новата Европа", който знаят от личен опит какво е да се живее в тирания, както и на други държави, които не виждат необходимост да се присъединят към френско-германската ос.

Всичко това обаче поставя Блеър между чука и наковалнята. Той е в процес на задълбочени преговори с Валери Жискар д' Естен за бъдещата европейска конституция. Без съмнение, след като подпише този документ, Великобритания ще се обвърже с обща европейска политика в областта на отбраната и външните отношения. И тогава семейство Буш няма да имат желание, нито много основания да канят семейство Блеър в ранчото си в Тексас или в Кемп Дейвид.

Джордж У. и Тони може да продължат да ползват една и съща марка паста за зъби. Но Америка вече няма да има нужда и желание да се консултира с Даунинг стрийт 10 по важни въпроси в свят, в който Г-7 ще е заместена от Г-3 /ЕС, САЩ и Япония/.

Основателната причина за това ще е, че не е необходимо да се обсъжда международната парична политика със страни, които нямат своя парична единица. В крайна сметка Великобритания и Франция ще бъдат подложени на натиск да се откажат от местата си в Съвета за сигурност в полза на избран представител на ЕС.

Разбира се, Блеър и Великобритания ще решат дали разходите за по-голяма интеграция ще бъдат надхвърлени от печалбите. Но Америка е тази, която ще каже как ще се отнася към Великобритания в зависимост от алтернативните сценарии, които има пред себе си Обединеното кралство.

Като американец, който обича вашата страна и приветства готовността на вашия премиер да плати висока политическа цена за моралните си принципи, аз мога само да се надявам, че Великобритания разбира ситуацията, пред която е изправена.

Преди Блеър виждаше само един път за Великобритания - по-нататъшната ѝ европейска интеграция с надеждата той да е човекът на Европа в Америка. Но светът се промени: Блеър вече не може да има едновременно и Брюксел, и Вашингтон.

Той ще трябва да избира между новата европейска конституция, обвързваща го с френско-германската ос, и алтернативата, която укрепва и разширява исторически близките отношения с Америка, същевременно засилвайки ролята на Великобритания като лидер на "нова Европа".

Подобна перспектива би включила онова, което всява страх у политиците - обратния завой. Но шофьор, който умело като Блеър е договарял извивките и завоите във външната политика, със сигурност знае, че ако е тръгнал в погрешна посока, по-добре ще е да направи обратен завой, отколкото да продължи за никъде.

По БТА, със съкращения

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?