ЕС иска държавният бюджет да стане "еко"

Евродепутатите подкрепиха с резерви зелената сделка на председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, чиято цел е да направи мащабна трансформация на европейската икономика до 2050 г. заради климата. Очаква се проектът да глътне 1 трилион евро в следващите 10 години. Затова Европейската комисия и парламентът възнамеряват да убедят държавите членки да "екологизират" националните си бюджети, тъй като "значителна част от финансирането, което се изисква от Зеления пакт, ще трябва да дойде от бюджетите от държавите членки".

По информация на Mediapool българските евродепутати от Европейската народна партия, включително всички от ГЕРБ, но без Радан Кънев са гласували "въздържал се" по резолюцията за сделката. Кънев заедно със социалистите и либералите е бил "за", докато Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков от ВМРО са гласували "против".

Освен че ЕС ще настоява България да харчи много повече пари от бюджета си за екология, Зеленият пакт ще засегне силно българската енергетика и по-специално въглищния район "Марица Изток", но и също и други сектори като транспорта и земеделието. Целта е да се постигнат нулеви въглеродни емисии към 2050 г.

Тъй като част от евродепутатите са притеснени от високата социална и икономическа цена на "зелената сделка", те настояват ЕК да разработи механизъм за компенсиране на засегнатите от промяната. Той ще включва обявения преди ден Фонд за справедлив преход, чиято цел ще бъде "никой да не бъде изоставен" и ще подпомага работещите в замърсяващите сектори на икономиката.

В края на 2019 г. беше обявено, че Европейската инвестиционна банка сменя стратегията си и от 2021 г. вече няма да отпуска заеми за добив на въглища и газ. Според зелената сделка тя трябва да се превърне в Банка на ЕС за климата и до 2025 г. 50% от нейните операции трябва да бъдат в областта на екологията.

Европарламентът е против включването на въглеродните емисии от автомобилите и камионите в системата за търговия с емисии на този етап. В същото време е за включването на морския транспорт в системата.

Зеленият пакт предвижда и редица мерки в земеделието, свързани с намаляването на употребата на пестициди, а също и увеличаване на биоразнообразието. Ще се приемат и законодателни текстове срещу обезлесяването. Ще се въведе и стратегия "От фермата до трапезата" за предоставяне на здравословни, безопасни и качествени храни.

Зелената сделка предвижда още ЕС да въведе амбициозно законодателство срещу химикали, козметика, детски играчки и храни, съдържащи вещества, които вредят на еднокринната система.

Предлага се също най-малко 35% от парите по научната програма "Хоризонт Европа" да се пренасочат за цели в областта на климата.

Европарламентът е против увеличаването на средствата за екология да бъде за сметка на парите за кохезионна политика.

След принципната подкрепа на държавните лидери и парламента зелената сделка се връща в Еврокомисията, която трябва да я превърне в конкретни законодателни предложения.