ЕС измисли постоянен външен кръг, за да може Великобритания да остане в блока

Европейският съюз изостави вчера основополагащия принцип, че всички негови членове вървят към все по-тясна интеграция, макар и с различна скорост.
Но дали това ще е достатъчно премиерът Дейвид Камерън да спечели референдума за запазване на британското членство в ЕС още през юни остава да се види, като се има предвид враждебността в неговата Консервативна партия и мащаба на общественото безпокойство от имиграцията.

Проектоспоразумение, договорено от ръководните органи на ЕС с цел Великобритания да остане в 28-членния блок, признава за първи път, че някои държави не споделят свещената цел, заложена в Римския договор от 1957 г., за "все по-тесен съюз" и никога няма да задълбочат политическата си интеграция.

Юридически обвързващо решение, което трябва да бъде одобрено от лидерите от ЕС, гласи, че текстовете в основополагащите договори на блока, отнасящи се до все по-тесен съюз между народите на Европа, "не заставят всички страни членки да следват целта за обща посока".

С други думи, страните членки вече няма да бъдат задължени да поръчват пълното меню в ресторанта на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, а ще имат признатото право да си избират ястията.
Текстът ясно формулира промяна в европейската архитектура към "двуетажна" или "многоетажна" система, като 19-членната еврозона е предопределена да се движи към по-дълбока политическа и икономическа интеграция дори останалите да стоят отстрани.

Досега ортодоксалността на Брюксел беше, че всички членки на "Европа на двете скорости" ще участват в крайна сметка в европейската политика, но със собствена скорост.
Великобритания вече е най-откъсналата се страна от членовете на ЕС. Тя не пожела да влезе в еврозоната и в шенгенската зона за пътуване без паспорти и участва само в съдебното и полицейското сътрудничество избирателно.

Европейските служители се стараят да избягват термините, предлагани на Великобритания, които биха предизвикали и други стани като Полша да кажат "аз също" няма да спазвам съществуващите задължения.
Полша, Унгария, Чехия, Румъния и България са се задължили в договорите си за приемане в ЕС да приемат единната валута веднага щом достигнат икономическите критерии. След кризата в еврозоната повечето спряха подготовката.

По волята на Великобритания текстът признава, че "не всички страни членки имат еврото като своя валута", но избягва да подкопае задължението на останалите да се присъединят към еврозоната. Новото евроскептично правителство във Варшава обяви, че няма намерение да приеме еврото през четиригодишния си мандат.

НЕСЪЩЕСТВЕН?

Камерън издейства отстъпки по редица искания - от това националните парламенти да имат по-решаващо мнение до отказ на социални помощи за новопристигнали мигранти от ЕС във Великобритания и процедура, която прави по-трудна възможността гласовете на страните от еврозоната да имат по-голяма тежест от онези извън нея. Но твърдолинейните евроскептици отхвърлиха предварително пакета като несъществен и прекалено слаб за възстановяване на националния контрол над имиграцията и дори някои привърженици на членството в ЕС казаха, че сделката не съдържа никакви нови права или ограничения.

"Няма нищо в текста, което да променя съществено правилата и законите в ЕС, отнасящо се до Великобритания или друга страна", заяви бившият министър за Европа Денис МакШейн от опозиционната Лейбъристка партия.

"Не е предвидено вето за Камарата на общините, която трябва да разчита на 13 други парламента и правителства за отхвърляне на предложение на ЕС. За някои социални придобивки за граждани от ЕС, работещи в Обединеното кралство, предстоят известни промени, но това става в други страни членки. Няма намеса в принципа за свободно движение", посочи твърдо проевропейският МакШейн.
Камерън издейства непосредствено право да бъдат отказвани социални помощи за новодошли чрез ново предложение, което ако бъде одобрено, ще признае извънредно положение в британската социална система заради имиграцията.

Само че някои експерти, включително шефът на британската сметна палата, се съмняват, че мярката ще окаже голямо въздействие върху миграцията от по-бедните страни от ЕС, като се има предвид, че пазарът на труда поглъща неквалифицирани работници. Великобритания нито поиска, нито получи право на вето върху по-нататъшната интеграция на еврозоната, която по думите на министъра на финансите Джордж Осбърн води към неумолимата логика на споделяне на обща валута. Шикалкавейки, ЕС не даде на Великобритания право на вето върху решения на страните от еврозоната във връзка с регулациите, които може да засегнат финансовия ѝ център, лондонското Сити. Сделката включва процедура, позволяваща една страна или група страни да предизвика специално обсъждане и допълнителни усилия за намиране на решение, когато се почувства в неизгодно положение.

Но докъде може да стигне това, остава да бъде договорено, а окончателното решение ще бъде взето от финансовите министри с мнозинство. Така че Великобритания все още може да бъде притисната от другите страни членки.

По подобен начин текстът дава на националните парламенти съвсем малко повече правомощия отпреди да спират законодателни предложения на Европейската комисия, които според мнозинството засягат националните прерогативи. Преди това по-малка група парламенти можеше да изпрати едно предложение обратно в изпълнителния орган на ЕС за пренаписване. Само че краткият срок и по-големият брой парламенти, необходими да спрат европейски проектозакон, правят малко вероятно т. нар. "червена карта" да бъде използвана по-често от сегашната "жълта карта", която е използвана след 2009 г. само три пъти.
От своя страна Лондон се ангажира "да не създава пречки, а да улеснява по-нататъшно задълбочаване" на икономическия и валутния съюз.

Това вероятно има за цел да не допусне повторение на случая от 2011 г., когато Камерън се опита да наложи вето на бюджетния договор, замислен да укрепи прилагането на бюджетните правила в еврозоната, което накара другите страни членки да приемат мярката като междуправителствено споразумение, заобикаляйки Великобритания.

По БТА.