ЕС може и да не спре отстъплението от демокрацията в Полша, но за Варшава има риск от последици

ЕС може и да не спре отстъплението от демокрацията в Полша, но за Варшава има риск от последици

Европейската комисия разполага само с ограничени лостове за въздействие, чрез които да попречи на управляващите националисти да подкопават върховенството на закона в Полша, но те рискуват да се стигне до последици като сериозно орязване на европейските фондове, помагащи за развитието на бившата комунистическа държава.

Управляващата от края на 2015 г. свръхконсервативна и евроскептична партия "Право и справедливост" (ПиС) с бързи темпове прокарва в парламента внесен от нея законопроект, предвиждащ правителството да получи повече пряк контрол над Върховния съд. Това е най-новият от поредица законопроекти, които според критици заличават независимостта на съдебната система.

Вчера, въпреки многобройните призиви да не го прави, долната камара на парламента прие закона.

Силно подразнена от това как ПиС - която също така подчини обществените медии и други съдилища - подронва демократичните стандарти, ЕК се закани да образува безпрецедентна наказателна процедура срещу Варшава по член 7.

Това означава, че от останалите правителства от ЕС ще бъде поискано официално да заявят, че върховенството на закона в Полша е под заплаха, три десетилетия след като поляците свалиха наложения от Москва комунистически режим и тръгнаха по пътя към членството в ЕС, станало факт през 2004 година.

Но, макар и да е символично мощно средство, задействането на чл. 7 ще изисква единодушието на всички останали държави от съюза за наказване на Полша. Националистически настроеният и евроскептичен съюзник на Варшава Унгария се закани, че ще блокира подобна мярка.

Лидерът на ПиС Ярослав Качински знае, че страната му почти сигурно ще избегне най-голямото потенциално наказание, а то е отнемане на правото ѝ на глас в ЕС. Това може би е и единственото нещо, за което мненията на най-влиятелния човек във властта в Полша и Брюксел се припокриват.

"За такива санкции е нужно мнозинство от 100 процента, като не броим държавата, която е обект на процедурата", заяви в сряда вечерта Качински пред полската телевизия. "Убеден съм, че това няма да мине."

Брюксел заведе няколко дела срещу Варшава за подкопаване на демократичните механизми за контрол и противовес и в резултат може да се стигне до налагане на тежки финансови глоби на Полша.

Но ПиС не изглежда да е особено притеснена и досега не е предложила никакви отстъпки, отстоявайки тезата, че разполага с широка подкрепа сред народа, за да реформира страната.
Партията определя критиките от Брюксел - както и от либерално-центристката вътрешна опозиция, защитници на демокрацията и много западни правителства от ЕС - като неприемлива политическа намеса във вътрешните работи на Полша.

Давайки за пример унгарския премиер Виктор Орбан, дипломати в Брюксел признават, че в действителност съюзът не разполага с никакви значими лостове да склони дадена държава към някакви действия, ако тя е решила да пренебрегне неща, за които се предполага, че са основополагащи ценности на блока.

"Ситуацията в Полша бързо се влошава, така че има силни настроения, че трябва да действаме, вървим към първата фаза на чл. 7. Но в крайна сметка - можем ли да ги принудим? Разбира се, че не", заяви високопоставен дипломат.

"Не това е смисълът на ЕС. Лостовете ни са ограничени. Ако в обществените нагласи там не се стигне до обрат, нямаме кой знае какво повече да направим. Но трябва да реагираме, тук става дума и за имиджа на ЕС."

Във Варшава и други градове хиляди поляци протестират ежедневно с искания президентът Анджей Дуда, който също произлиза от ПиС, да наложи вето на закона за съдебната система.

Нещата се получиха така, че големият съперник на Качински и бивш премиер на Полша Доналд Туск в момента заема важния пост на председател на Европейския съвет.

Туск също призова Дуда да спре влизането в сила на законопроекта за Върховния съд, заявявайки, че той е вреден, като и че крие риска да доведе до маргинализиране на Полша и да разруши репутацията ѝ. Дуда отказа да се срещне с Туск за обсъждания по този въпрос.

Дилемата пред ЕС за това как да действа по отношение на Полша се усилва и от факта, че ПиС използва критиките отвън, за да разпалва евроскептицизъм във вътрешен план и да трупа точки пред националистическия си електорат като политическа сила, защитаваща полския суверенитет.

Някои политици в ЕС се безпокоят, че засилването на натиска върху Варшава може да подхрани вълна на евроскептицизъм, подобна на тази, чиято кулминация бе решението от миналата година на Великобритания да напусне съюза.

Дори и в момента такъв политически сценарий да изглежда невъзможен, тъй като подкрепата за ЕС в Полша е висока, последици ще има.

Макар и да не бъде усетен веднага, в крайна сметка ефектът от тях ще е болезнен за Варшава, която и без това вече е все по-изолирана в ЕС след сблъсъците с Брюксел заради миграцията и полемиката около изсичането на девствена гора в Полша.

Докато държавите от ЕС се готвят за трудните преговори за следващата обща бюджетна рамка - която е възможно да се свие с оглед на излизането на важен нетен платец като Великобритания - страни като Италия и Франция предлагат предоставянето на европейски средства да се обвърже със спазването на основните ценности на съюза.

"Тази обстановка около Полша ... тези законодателни актове, по които се работи в момента, със сигурност ще имат доста отрицателно въздействие върху бъдещите преговори за бюджета", заяви Елжбета Бенковска, полският еврокомисар, която е съюзник на Туск и има критично отношение към ПиС.

По БТА.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа