EС не е единен по въпроса за автономната отбрана

Френският министър на отбраната Ален Ришар заяви в лекция пред курсанти във френско военно училище: "Искам да съм ясен. Никоя европейска страна не би приела да бъде замесена в изграждането на европейска отбрана, ако това доведе до отслабването на трансатлантическата връзка".После Ришар добави: "Ние сме загрижени най-вече да укрепим способността на ЕС за вземане на решения, без което нашата инициатива се обезсмисля". Това може би е истина. Но сред Германия, Франция и Великобритания трудно може да се открие пълен консенсус за това как ще се развие способността за вземане на решения.

Засега никое правителство от ЕС не смята, че може да спечели от това, ако целта на автономната отбрана на Европа в крайна сметка бъде дефинирана с термини, подсказващи отдалеченост и независимост от Съединените щати и НАТО. Депутатът от британската Лейбъристка партия Денис Макшейн, който активно работи по европейската политика на партията, едновременно призна и отхвърли липсата на яснота, заявявайки: "В крайна сметка, Европа се е развивала винаги чрез постоянно двусмислие".

Но е факт, че трите големи страни, които ще оглавят Европейските сили за бързо реагиране от 60 000 души, планирани да бъдат оперативни през 2003 г., имат различни стратегически мотивации и обяснения за собствената си Европейска политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). В най-тесния, буквален смисъл ЕПСО беше описана миналия месец в американско-германска декларация като "усилие на ЕС да поеме по-голяма отговорност за управление на кризи чрез укрепване на способностите и развитие на умението да предприема действия, когато НАТО като цяло предпочете да не се ангажира".

Администрацията на Буш все още оформя политиката си в областта на сигурността, и окончателното ѝ мнение по американския военен ангажимент в Европа, както и по опитите на ЕС за изграждане на по-големи отбранителни способности продължават да са неясни. Но също така неясна продължава да бъде в значителна степен и европейската инициатива.

Всеки от тримата главни европейски играчи има различни мотивации за Европейските сили за бързо реагиране. Различията представляват също потенциални противоречия. В случая с Великобритания, която изигра ролята на инициатор в проекта за отбрана, първоначалното желание на правителството на Блеър бе да задълбочи отношенията си с Франция и Германия и да създаде амбициозно начинание в сърцето на Европа по време, когато Великобритания беше извън еврозоната, а общественото мнение в страната гледаше скептично на ЕС.

Британското участие досега беше успешно от гледна точка на европейските цели на Лондон. Великобритания успя също да спечели известно доверие от страна на САЩ за проекта за отбрана. Но британското участие скоро може да се натъкне на един проблем. Ако администрацията на Буш бъде повлияна от аргументите на британските консерватори, че ЕПСО в перспектива ще създаде конкурент и ненадежден придатък на НАТО, Великобритания ще бъде изправена пред екзистенциалния избор между неохотно участие и влошаване на връзките със САЩ.

Германия, макар и по различен начин, е изправена пред същото противоречие. Тя е най-големия привърженик на европейската интеграция във възможно най-широк мащаб. Това изисква пълно ангажиране в постигането на европейска отбранителна способност, която да даде сила на истинска европейска външна политика.В същото време Германия даде ясно да се разбере, че това, което тя сега разглежда като постепенното си придвижване към надмощие в Европа, трябва да бъде гарантирано, в светлината на германската история, едновременно от пълната европейска интеграция и от продължаване на американското присъствие. Координаторът на германско-американското сътрудничество в министерството на външните работи Карстен Фойгт отново изтъкна в речта си в Бостън миналата седмица: Присъствието на САЩ действа като "защита срещу появата на съперничества в Европа".

Във Франция съществува нарастващо усещане, че комбинацията от германската самоувереност и провалът на френското правителство като организатор на срещата на върха на ЕС в Ница може да доведе до трайно оттегляне на Париж като важен актьор на международната сцена.
Измежду всички възможности за препотвърждаване на способността на Франция за международно влияние ЕПСО изглежда най-добрата. Чрез развитието на европейската отбрана Франция избягва колебанията на Германия да играе водеща военна роля, както и сковаността на Великобритания спрямо ЕС и опасенията ѝ от прекъсване на специалните ѝ отношения със Съединените щати. При все това Франция едва ли може да бъде идеалният европейски фактор в генерирането на нови отношения между Европа и водената от американците НАТО, която няма ясна представа накъде се е насочила ЕПСО. Едва ли може да се отговори на тези въпроси до срещата на президента Буш с лидерите на ЕС през юни, пък и след това. В обозримо бъдеще въпросът за развитието на автономна отбранителна структура на Европа ще остане отворен и неясен.