ЕС не отстъпва от Енергийната харта

Европейският съюз подчерта, че няма да смени Енергийната харта, срещу която се обяви Русия, но в същото време признава, че президентът Дмитрий Медведев е направил "полезни" предложения, които ще бъдат разгледани.

След приключването на срещата на върха ЕС – Русия в петък председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу заяви, че ЕС ще се придържа към съществуващите споразумения, но в същото време гледа на някои от руските идеи като "много полезни", предаде агенция Блумбърг.

Медведев предлага нов енергиен пакт между производителите, транзитните държави и потребителите, който да замени ефективно Енергийната харта от 1991 г., подписана от 15 държави. Русия подписа хартата през 1994 г., но никога не я ратифицира, а сега иска премахването ѝ, защото не успяла да предотврати конфликта ѝ с Украйна през януари, предизвикал двуседмично прекратяване на газовите доставки за Европа.

Сегашните споразумения "не разрешават" конфликти, заяви Медведев на пресконференция. "Дори ако ние участвахме в тези споразумения, какво от това?, запита риторично руският президент и добави, че Украйна е направила "каквото е искала" и се е "изплюла на Енергийната харта".

Хартата съдържа механизми за разрешаване на конфликти и регулиране на транзита на енергийни суровини. По време на януарския спор между "Газпром" и Украйна, Москва обвини Киев, че нарушава документа, като възпрепятства транзита на експортен газ към ЕС. Украйна, през чиято територия се транизитира 80% от руския газ за Европа, е ратифицирала споразумението.

Медведев повтори, че Русия няма да участва в съществуващата харта, която обаче не била за изхвърляне. Тя може може да бъде ползвана за разработване на ново споразумение, което да е координирано с Русия, най-големият енергиен производител в света, каза Медведев.

Напрежението заради енергийните доставки остава

Европейските лидери заявиха, че срещата им с Русия в Хабаровск е засилила доверието, но напрежението заради енергийните доставки е останало нерешен проблем, предаде Асошиейтед прес.

Както се очакваше, разговорите не доведоха до голям пробив по спорните въпроси.

Чешкият президент Вацлав Клаус каза, че двудневната среща е подобрила доверието в отношенията, които бяха сериозно обтегнати от войната на Русия с Грузия и от прекъсването на доставките на руски газ за Европа през януари.

ББС отбелязва, че разделението между Кремъл и Брюксел изглежда се задълбочава и срещата е само малък знак за прогрес в отношенията по важни въпроси.

По спорната тема за газовите доставки президентът Медведев повдигна въпроса дали Украйна може да си позволи милиарди долари, за да покрие газовите си доставки.

"Имаме съмнения, че Украйна няма възможност да плати", посочи Медведев.

От тази гледна точка той предложи Москва и ЕС да помогнат на Украйна да получи заем. Украйна обаче отрече да има затруднения с плащанията.

Според Медведев, цитиран от ИТАР-ТАСС, в момента предстои доставка и зареждане на украинските подземни хранилища с около 19. 5 млрд. куб. метра, което ще струва над 4 млрд. долара.

Медведев недоволен от Източното партньорство

Медведев изрази също опасение, че "Източното партньорство" на ЕС с шест бивши съветски републики може да се превърне в "антируски съюз". "Всяко партньорство е по-добро от конфликт, но ние сме разтревожени от факта, че някои страни се опитват да използват тази структура като партньорство срещу Русия", изтъкна той на съвместната пресконференция с европейските лидери.

"ЕС би желал Русия да участва в програмите на Източното партньорство", отвърна външнополитическият шеф на ЕС Хавиер Солана. Той припомни, че целта

на този проект е да засили икономическите и политическите връзки с шестте бивши съветски републики Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан.

Медведев покани европейските лидери в далекоизточния град Хабаровск, който е на 6 часови зони на изток от Москва, за да покаже на ЕС колко огромна страна е Русия, припомня АП.

 "Газпром": ЕС да се откаже от опитите за диверсификация

По-рано вицепрезидентът на “Газпром“ Александър Медведев поиска ЕС да се откаже от опитите си за диверсификация на газовите доставки за европейските страни.

“Господа политици! Оставете на бизнеса да решава въпроса чий газ да потребява европейският клиент“, призова той по време на берлинска международна енергийна конференция, цитиран от РБК-Украйна, която се позовава на радио Дойче веле.

Медведев също така изрази съммнение, че ЕС възприема Русия като равноправен партньор, след като се стреми да намали зависимостта си от руските доставки.

“Когато партньорите на Русия на енергийния диалог в лицето на ръководители на ЕК ни говорят, че поставят пред себе си цели за намалят т. нар. енергийна зависимост от Русия, то тези изявления предизвикват у нас съмнения в това, че Брюксел гледа на Москва като на равностоен партньор“, допълни зам.-шефът на газовия монополист.

Според него няма икономически причини за търсенето на алтернативи на руския газ.

Медведев повтори познатата позиция на Русия, че причината за януарската газова криза е украинското ръководство. “Полиците-русофоби представляват истинската заплаха за енергийната сигурност на Европа“, отбеляза представителят на “Газпром“.

В същото време стана ясно, че “Газпром“ не се е съгласил да промени схемата за доставки на казахстански газ в Европа, каквото искане е постъпило в Москва от страна на Астана, пише “Комерсант“

Желанието на Казахстан било да се преразгледа договора за транзит на неин газ през Русия за ЕС, така че да може да продава самостоятелно на европейците 10-15 млрд. куб. м газ. В “Газпром“ обаче смятат, че за преки продажби в ЕС не може и да става дума сега. Сред доводите на монополиста е съгласието им за пълно преминаване към европейската формула на цената при покупка на горивото от Казахстан.

В момента казахският газ се купува на руската граница от дъщерна структура на “Газпром“ - немската ZMB GmBH.

В същото време руският министър на енергетиката Сергей Шматко съобщи, че Кремъл е подал искане в ЕС "Южен поток" да бъде включен в приоритетните проекти на Съюза.