ЕС не постигна съгласие по новата конституция

Завършилата на 13 декември двудневната среща на високо равнище в Брюксел не доведе до съгласие по новата европейска конституция.

"Неразбирателството беше пълно" - призна италианският премиер Силвио Берлускони, който председателстваше срещата.

Испания и Полша не отстъпиха от твърдата си позиция против новата система за гласуване, която е залегнала в конституцията. Тя предвижда решенията да се вземат с гласовете на поне 50% от страните представляващи 60% от населението.

Според договора от Ница, който действа в момента, Полша и Испания имат по 27 гласа, докато почти два-пъти по-голямата по население Германия разполага с 29.

Двудневният форум не определи дата за възобновяване на преговорите по конституцията, а само възложи на Ирландия, следващия председател на ЕС, да прецени възможностите за това и да докладва на европейските лидери през март догодина.

Френският президент Ширак, британският премиер Блеър и австрийският канцлер Шусел изразиха мнение, че е по-добре да не се бърза с възобновяването на преговорите, а да се даде достатъчно време за постигане на съгласие по отделни точки.

Ширак заяви след срещата, че сега ще се наложи малката "група на пионерите" в съюза да работят по-тясно помежду си, за да се даде шанс на конституцията.

Германският канцлер Герхард Шрьодер се присъедини към мнението на Ширак, когато го попитаха дали ЕС се нуждае от авангард. "Страните, които се стремят към по-тясна интеграция, ще трябва да помислят за този път", посочи той.

И други страни, между които Белгия, казаха, че не са склонни повече "да се пазарят" за приемането на Европейската конституция. Белгийският премиер Ги Верхофстат предупреди, че ако в следващите седмици не бъде постигнат напредък, страните учредителки (Франция, Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия) "очевидно ще трябва да се замислят какво да предприемат, за да продължи напред европейската интеграция".

Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер отказа да прогнозира дали в ЕС може да се очаква скоро "твърдо ядро", но изрази мнение, че ако се стигне до Европа на "две скорости, това ще е резултат единствено от продължаващите разногласия.

Италиански дипломати също не изключиха възможността ЕС да възложи на шестте учредителки да изработят ново предложение.

Полският президент Александър Квашневски заяви , че не бива да се хвърля вината за провала на преговорите за Европейската конституция върху една единствена страна, предаде АФП. На пресконференция във Варшава той коментира, че преговорите няма да попречат на Европа да се разшири и че онова, което се случи в Брюксел, е само един епизод от европейската история.

Повечето от страните, които ще се присъединят към ЕС през май догодина, както и кандидатите за членство България и Румъния заявиха в Брюксел след неуспеха на междуправителствената конференция, че е по-добре да не се бърза с конституцията, предаде АФП.

"Вероятно е по-добре да се приеме един добър текст по-късно, отколкото слаба конституция" - обобщи позицията им румънският премиер Адриан Нъстасе.

Франс прес цитира и думите на българския министър на външните работи Соломон Паси, че онова, което се случи на срещата на върха в Брюксел, е съвсем естествено. "Това са процеси, които трябва да узреят, като доброто вино."

Унгарският премиер Петер Медеши и литовският му колега Алгирдас Бразаускас се обявиха против идеята за Европа на "две скорости". "Не трябва да се допуска издигане на нова Берлинска стена", подчерта Медеши.

Още от Европа

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: