ЕС неглижира заканите на Румъния да отхвърли мониторинга и да препъне Хърватия

В дипломатическа контраатака срещу забавянето на присъединяването ѝ в "Шенген", Румъния заплаши да създаде проблеми за членството на Хърватия в ЕС, както и да се откаже едностранно от мониторинга, наложен от Европейската комисия. Брюксел обаче неглижира тези закани, като говорителят на ЕК Марк Грей заяви във вторник, че прекратяването на мониторинговия механизъм за България и Румъния ще стане само с решение на ЕК и когато бъдат изпълнени очакваните резултати по отделните показатели за напредък.

За разлика от България, Румъния категорично отхвърли исканията за забавяне на присъединяването ѝ към "Шенген" и ги обяви за дискриминация. Външният министър Теодор Баконски намеси в спора и Хърватия, като заяви пред вестник "Адевърул", че Букурещ подкрепя нейното членство в ЕС, но не може да приеме то да стане без мониторингов механизъм, докато такъв действа за Румъния.

Приемането в ЕС и в "Шенген" са два различни процеса

В отговор говорителят на Европейската комисия Наташа Бътлър обаче коментира, че не трябва да се обръща толкова внимание на национални изявления.

"Нека не влизаме в националните политически игри", посочи Бътлър и добави, че дали една страна ще бъде приета в ЕС или не е въпрос единствено на оценка дали тази страна е изпълнила всички условия за членство. Според ЕК приемането в "Шенген" и членството в ЕС са два различни процеса, които не трябва да се смесват.

Официално Европейската комисия отхвърля и обвързването на членството на България и Румъния с резултати в мониторинговия процес, за което настояват Франция, Германия. Решението за присъединяването обаче се взима от всички страни членки.

EUobserver отбелязва във вторник, че влизането в "Шенген" няма никаква правна връзка с механизма на мониторинг, но това условие се подкрепя още от Холандия и от скандинавските страни, които смятат, че приемането на България и Румъния ще отнеме мотива им за реформи, а освен това би спомогнало организираните престъпни групи да се разширят и в други страни членки.

Във връзка с румънските претенции EUobserver припомня, че мониторингът бе безпрецедентно наложен на България и Румъния при присъединяването им към ЕС през 2007 г. и четири години по-късно Румъния все още е смятана за една от най-корумпираните страни в ЕС.

Франция и Германия настояват България и Румъния да постигнат необратим напредък в справянето с престъпността и корупцията, преди да влязат в "Шенген".

Брюксел не вярва, че Букурещ ще се откаже от мониторнга

Говорителят на ЕК Марк Грей нарече хипотетична вероятността Букурещ да прекрати сътрудничеството си с Брюксел по мониторинга и затова не коментира какви лостове за влияние би имала тогава Eвропейската комисия при положение, че възможността за предпазни клаузи вече не съществува.

Според него постигнатите успехи в реформирането на правосъдните системи и борбата с корупцията в двете страни се дължи в значителна степен на изпълнението на механизма за сътрудничество и контрол.

"След последната проверка на ЕК в Румъния в изпълнение на механизма през ноември миналата година и след посещението на председателя на ЕК в страната и разговорите му с румънския президент, Комисията е убеден, че сътрудничеството с румънските власти, включително в изпълнение на изискванията на механизма, ще продължи", заяви Марк Грей.

Според EUobserver възможността Румъния да отхвърли мониторинга също не е реална.

"Не е разумно да се отказваш, ако искаш нещо друго по същото време", коментира източник от ЕС.

Хърватия бе заложник на съседна Словения, която в последните години забавяше приемането ѝ в ЕС заради спор за морската им граница. Според изданието заплахата на Румъния е насочена предимно към Германия, която основно подкрепя присъединяването на Хърватия в ЕС, а не към самата Хърватия. На теория обаче Букурещ може да забави присъединителния процес.

Загреб се надява да приключи преговорите за присъединяване през следващите месеци, а страните членки вече одобриха влизането ѝ в ЕС, което трябва да се случи през 2013 година, ако всичко тече гладко.

По повод изказванията на румънския външен министър, че за Хърватия също трябва да има мониторинг и дори, че Румъния може да блокира присъединяването ѝ, ако тя самата бъде блокирана за "Шенген", от EК припомниха позицията си, че не искат следващите нови страни да влизат в ЕС с мониторингов механизъм и че разширяването на ЕС, приемането на нови страни в "Шенген" и Механизмът за правосъдието и вътрешните работи в България и Румъния са три отделни процеса, които не трябва да се смесват.

България стои в сянка, но и тук избухна скандал

EUobserver отбелязва, че България досега стои в сянка, като обеща да направи всичко възможно да изпълни всички условия за "Шенген".

В понеделник обаче бе предизвикан нов скандал, пише EUobserver, като посочва, че разследваният за корупция (според изданието) бивш вътрешен министър Румен Петков обвини сегашното правителство в присвояване на средства от ЕС, предназначени за подготовката за "Шенген".

Петков заяви, че общо 160 млн. евро са били отпуснати за тази цел, от които 30 млн. са преразпределени към Министерството на финансите.

"Склонен съм да вярвам, че са откраднати", посочи Петков.

"Има огромен ръст контрабандата на цигари, горива и наркотици през българската граница", заяви бившият вътрешен министър.

Той също така заяви, че 560 души, които не могат да влизат в ЕС, наскоро преминали границите на страната.

Твърденията на Петков отразяват потресаващата картина, описана от служители на ЕС в разговори с американски дипломати в София, публикувани от WikiLeaks под заглавие "Как да ги накараме да се реформират, когато те самите не го искат?".

В писмото, с което миналия месец Франция и Германия поискаха официално отлагане на България и Румъния за "Шенген", се посочва, че двете нови страни членки на ЕС все още не изпълняват всички условия за присъединяването. Бяха посочени недостатъци в областта на сигурността и правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност. Според Париж двете страни ще бъдат приети, когато са готови, което можело да стане и след три години.

София посрещна новината без възражения. Премиерът Бойко Борисов заяви на 22 декември, че писмата на Германия и Франция са напълно основателни и България ще използва времето до следващия доклад, за да изпълни отправените препоръки. Ключово е промените в законите за съдебната система да се приемат спешно в парламента и тогава няма да имаме проблем, заяви тогава Борисов, като междувременно Народното събрание успя да гласува промените.

Премиерът оптимистично прогнозира, че страната ни ще бъде приета в "Шенген" през септември, а политическото решение за това ще вземе още през лятото.

Освен това София не иска да се снеме мониторинга на ЕС в областта на правосъдието и вътрешния ред.