ЕС обеща да спази обещанията си към България и Румъния

Лидерите на Европейския съюз заявиха, че ще спазят обещанието си да приемат България и Румъния въпреки кризата около конституцията и бъдещия бюджет на съюза.

Европейските избиратели може да са притеснени, че разширяването на ЕС е отишло твърде далеч твърде бързо, но посланието от срещата на върха е, че поне двете страни са на път да се присъединят към блока през 2007 или 2008 г., предаде кореспондентът на ББС в Брюксел.

В петък, през втория ден на срещата на върха в белгийската столица, Европейският съвет продължава тежкия дебат за дългосрочния бюджет на ЕС, като люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер, чиято страна е ротационен председател на ЕС, прекъсна временно заседанието в опит да изработи поредното компромисно предложение.

След разговори, продължили до късно в четвъртък, лидерите на Съюза удължиха крайния срок за ратифициране на конституцията на ЕС, като се съгласиха, че е нужен период на размисъл заради кризата, в която изпадна ЕС след провала на референдумите във Франция и Холандия.

В заключителния документ на срещата се посочва, че ЕС приветстваха подписването на присъединителните договори на България и Румъния през април т.г. като важна стъпка към тяхното членство.

Най-спорният кандидат обаче, Турция, която се надява да започне преговори през октомври, дори не е спомената по име, нито пък Хърватия. В кратко изречение лидерите на ЕС просто заявяват, че ще спазят обещанията, дадени и на двете страни.

Те също така уверяват страните от Западните Балкани, че бъдещето им е в ЕС при условие, че ускорят реформите, проведат свободни избори и изцяло сътрудничат на Международния трибунал за военни престъпления.

В отделна декларация за бъдещия статут на Косово преди преговорите под егидата на ООН по-късно тази година ЕС оставя отворена вратата за независимост на оспорваната територия, но при определени условия.

ЕС обаче напълно изключи възможността за подялба или присъединяване на Косово към друга страна, както и за уреждане на статута в резултат на използването на сила.

Потвърждаването на европейските ангажименти в областта на разширяването не трябва да скрива факта, че двойното отхвърляне

на евроконституцията от Франция и Холандия предизвика сътресение в Съюза, отбелязва Франс прес, цитирана от БТА.

Според Жан-Мишел дьо Уаел от Свободния университет в Брюксел обаче, конституционната криза ще се отрази на разширяването на ЕС и ще предизвика натиск за задействане на предпазната клауза, която ще отложи приемането на България и Румъния за 2008 година.

“Това ще се случи, просто за да се покаже на избирателите, че някой ги е чул", казва той. "Ще намерим технически причини за забавянето. Затворихме си очите за 10-те през май 2004 година. Няма да го направим за България и Румъния", допълва университетския преподавател.

ЕС купува време в опит да спаси конституцията

По-рано лидерите на ЕС се съгласиха, че конституционният договор няма да бъде ратифициран от 25-те страни – членки до ноември 2006 година, както беше планирано. “Трябва да има период на размисъл, обяснение и дебат. Процесът на ратификация продължава. Няма да има предоговаряне, тъй като никога не е имало “План Б”. Но има “План Д” – за диалог и дебат”, заяви премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, ротационен председател на ЕС, цитиран от Ройтрес.

Като част от стратегията за спасяване на конституцията чрез купуване на време, Дания обяви, че ще отложи референдума за неопределено време. Португалия също заяви, че замразява плановете си за референдума, преди това такова решение взе Великобритания.

Юнкер каза, че на страните - членки ще бъде разрешено да проведат гласуването тогава, когато преценят, че моментът е подходящ. Някои страни няма да са в състояние да отговорят положително преди средата на 2007-ма, посочи той. Лидерите на ЕС ще анализират отново ситуацията следващата година.

Те вероятно се надяват, че президентските избори във Франция и парламентарните избори в Холандия през 2007 г. може да разчистят пътя за повтаряне на вота в тези страни.  

Конституционният договор може да влезе в сила само ако всички 25 държави го ратифицират или чрез парламентите си или чрез референдум. Досега само 10 държави са одобрили документа.  

Френското “не” – първото в ЕС по отношение на конституцията, последвано от холандското, хвърли Съюза в сериозна криза и разкри пропастта между европейския елит и избирателите, притеснени за своите работни места, за забавянето на икономическия растеж и конкуренцията от бързо развиващи се икономически гиганти като Китай.

Юнкер обаче каза, че няма да има по-добра конституция.

Разногласията по бюджета

Разногласията около вноските на страните – нетни платци в бюджета на ЕС и разпределението на парите е другата доминираща тема на срещата на върха на ЕС в Брюксел.

Двойният проблем с бюджета за 2007 - 2013 г., от една страна, в съчетание с кризата около конституцията, заплашва да тласне ЕС в парализа и да разколебае финансовите пазари, отбелязва Ройтерс.

Британският външен министър Джак Стро демонстрира твърда позиция в началото на форума, но Холандия и Швеция също обявиха категорични намерения да редуцират своите нетни плащания в общата каса на ЕС.

По отношение на оспорваната финансова отстъпка, която Великобритания получава всяка година, Джак Стро каза, че тя е оправдана. Ако се наложи, Лондон ще използва правото си на вето, при опит да се прокара решение за намаляване или отмяна на отстъпката.

В сърцевината на конфликта за бюджета е дългогодишният спор между Франция, която получава лъвския дял от селскостопанските субсидии, и Великобритания, която спечели бюджетна отстъпка през 1984 г., която компенсира по-малките средства за страната по линия на субсидиите.

Лондон заяви, че би преразгледал своята отстъпка, която за тази година е 5.1 млрд. евро от общия бюджет на ЕС в размер на 106.3 млрд. евро, само ако бъде преразгледана цялостната селскостопанска политика на ЕС – нещо, на което Париж категорично се противопоставя.

Изтъква се обаче аргументът, че британската икономика е направила голям напредък в сравнение с 1984 година и сега е една от най-богатите страни в ЕС, поради което следва да плаща своя дял от разходите за подпомагане на по-бедните страни от бившия комунистически блок, които се присъединиха към ЕС, отбелязва Ройтерс.

Германският канцлер Герхард Шрьодер, който зае страната на френския президент Жак Ширак, заяви, че няма оправдание за британската отстъпка, тъй като Великобритания е шеста по богатство на глава от населението, но не и по вноски в бюджета на ЕС.

Премиерът на Люксембург представи компромисно предложение преди началото на срещата на върха, опитвайки се да отговори на исканията на всички страни, но Великобритания вече го окачестви като неприемливо.

Не мисля, че ще се стигне до сделка по бюджета, трудностите са много големи, каза шведският премиер Йоран Першон, чиято страна е сред шестте нетни контрибутори в ЕС.