ЕС обнадежден, че Обама ще отиде в Копенхаген

ЕС обнадежден, че Обама ще отиде в Копенхаген
Европейските лидери приветстват решението на американския президент Барак Обама да участва в световната среща за климатичните промени в Копенхаген. Шведският министър на екологията Андреас Карлгрен заяви, че това ще повиши очакванията за резултатите от форума.

Обама ще пристигне на 9 декември в датската столица, където световните лидери ще договарят ново глобално споразумение за борба с климатичните промени.

Обама ще представи решението на САЩ за съкращаване с около 17 процента на вредните емисии към 2020 г., съобщи в сряда главният съветник на американския президент по въпросите на екологията и енергетиката Майкъл Фроман.

Това ще е първият път, когато САЩ предлагат подобна цел.

Фроман обясни, че Обама ще предложи постепенно съкращаване на вредните емисии - със 17 процента до 2020 г. в сравнение с 2005 г., с 30 процента до 2025 г. (спрямо 2005 г.) и с 42 процента до 2030 г. (спрямо 2005 г.) Той обаче не уточни на колко се равняват тези съкращения спрямо 1990 г. - годината, взета за отправна точка от повечето държави. Целите, заложени от повечето други страни, са в сравнение с емисиите от 1990-те години. Фроман каза, че Обама е решил да присъства на световната среща на върха в Копенхаген за климата, за да даде тласък на преговорите за ново споразумение за намаляване на парниковите емисии.

Законодателството, свързано със съкращаване на вредните газове и създаване на пазар за търгуване с емисии бе прието през юни от Камарата на представителите, но след това забуксува в Сената.

Висши американски представители заявиха, че Обама няма да отиде в Копенхаген с празни ръце и присъствието му на форума ще даде силен сигнал.

Участието на президента на срещата в Копенхаген ще "даде позитивна динамика на преговорите", каза Майкъл Фроман. "Смятаме, че това ще увеличи възможностите за успех", допълни той.

Преговорите за ново глобално споразумение за борба с климатичните промени са зациклили, тъй като индустриалните държави и развиващите се страни не могат да се разберат какви цели да бъдат заложени за съкращения на емисиите и каква финансова помощ да предоставят богатите на бедните държави, за да им помогнат да изпълнят тези цели.

Иво де Боер, който отговаря в ООН за борбата с промените в климата, заяви, че присъствието на Обама в Копенхаген ще е от решаващо значение за добър резултат.

Европейците обнадеждени, но критични

Датският министър-председател Ларс Расмусен, чиято страна в момента е председател на ЕС, каза, че визитата на Обама ще подчертае волята на президента да допринесе за амбициозно глобално споразумение в Копенхаген.

Обама ще пристигне в датската столица два дни след откриването на форума. Той обаче няма да остане там до края на 12-дневната среща, а ще замине за Осло, където ще получи присъдената му по-рано т.г. Нобелова награда за мир.

Вземайки равнищата от 2005 г. като отправна точка за съкращаване на емисиите, САЩ всъщност ще ги ограничат само с няколко процента, тъй като вредните емисии са нараснали с около 15% от 1990 г. насам.

Заложената от Вашингтон цел от 20 на сто е далеч по-малка в сравнение с Европейския съюз, или съкращението от 30%, което се предлага за глобална цел в договора. Развиващите се страни предлагат то да е 25-40%.

"Хубаво е, че САЩ правят предложение за 2025 и 2030 г., което увеличава надеждността на представените числа. Предложението за периода след 2020 г. изглежда показва още по-бързо намаляване на емисиите парникови газове от това, което е предвидено в ангажиментите на ЕС", каза Андреас Карлгрен.

Шведският министър на околната среда обаче се изказа по-критично за по-близките във времето цели. "Жалко, че нивото на намаляване на емисиите до 2020 г. не е по-значително, като се има предвид, че предишни оценки показаха, че САЩ имат капацитета да направят повече", отбеляза той. "Ще анализираме какво означава предложението и възможностите на САЩ да постигнат по-значително намаление на емисиите си, например с мерки срещу обезлесяването, както и с действия в развиващите се страни", допълни Карлгрен.

Според него целта, поставена от САЩ, трябва да е достатъчно амбициозна. Постигането на споразумение в Копенхаген ще зависи от това дали поставените от САЩ и Китай цели са достатъчно амбициозни, посочи Карлгрен.

Китайският премиер ще участва във форума

Във форума ще участват делегации от 192 държави, сред които британският премиер, президентите на Франция и Бразилия.

В четвъртък бе потвърдено и участието на китайския премиер Вън Цзябао. Китай е държавата, която отделя най-голямо количество парникови газове. Страната обаче отказва да си постави задължителни цели за намаляване на вредните емисии с аргумента, че това ще навреди на нейния икономически растеж. САЩ са вторият по големина замърсител след Китай.

"САЩ са най-развитата страна в света, така че те трябва да поемат своите исторически отговорности и задължения, съответстващи на националното им равнище на развитие", заяви говорителят на китайското външно министерство в четвъртък.

Засега няма информация с какви предложения ще излезе Китай по време на форума.

Китай и Индия са на мнение, че индустриализираните страни трябва да съкратят въглеродните си емисии с 40 процента към 2020 г., но като вземат отправна точка равнищата от 1990-те години, ако очакват от по-бедните страни да се съгласят да приемат дългосрочни цели.

Очакванията са, че на срещата в Копенхаген няма да се стигне до цялостно споразумение за редуциране на парниковите емисии, каквито бяха първоначалните намерения. Вместо това сега световните лидери говорят за "значимо" политическо споразумение, което да бъде база за финалната договореност, която ще замени приетия през 1997 г. Протокол от Киото, чийто срок изтича през 2012 г.

Споделяне
Още от Свят