България няма значим прогрес в решаването на важния за приемането на еврото проблем със системата "Зелена карта" в автомобилното застраховане. Европейската комисия и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) са отхвърлили предложенията за законови промени по случая на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) с изпълнителен директор доц. Алексей Петров и на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (бюро "Зелена карта") от последните месеци. Това става ясно от 43 страници писмена кореспонденция на Министерството на финансите, публикувана от служебния министър Росица Велкова в отговор на парламентарен въпрос на депутата от "Демократична България" Мартин Димитров.
От края на 2017 г. България има проблем с неуредени искове и неплатени задължения в международната система "Зелена карта", която осигурява валидност на застраховката "Гражданска отговорност" на българските шофьори в около 50-те държави в системата.
Заради проблема през декември 2018 г. страната беше поставена под мониторинг, който не е вдигнат и до момента. От поредица годишни отчети на националното бюро "Зелена карта" става ясно, че първоначално две, а впоследствие една застрахователна компания у нас в най-голяма степен забавят или преустановяват плащания по претенции от чуждестранни бюра и застрахователи. По данни на българското бюро "Зелена карта" към края на 2021 г. вземанията на бюрото от една застрахователна компания, "отказваща плащания на щети с индивидуални мотиви за отказ", възлизат на 30.1 млн. лв., като те са намалели до 28.2 млн. лв. към есента на 2022 г.
За решаването на проблема българското бюро учреди банкова гаранция в полза на международния Съвет на бюрата (в системата "Зелена карта") в Брюксел, но и това не свали мониторинга върху България.
През септември 2022 г. министър Велкова обяви на правителствено заседание, че Комисията за финансов надзор (КФН) е провела работни срещи с "Лев инс" за уреждане на "задълженията" на застрахователя към националното бюро. Впоследствие дружеството заведе дело срещу Mediapool за 1 млн. лв. заради съобщаването на изказването на министъра и в писмо до медията обяви, че сърцевината на проблема със "Зелена карта" е "една огромна корупционна схема, реализирана и с участието на чуждестранни кореспонденти, и с подкрепата на лица, заемащи висши държавни позиции". Според писмото "корупционната схема" е подкрепена от български висши държавни служители посредством предложението на финансовия министър Росица Велкова за промени в Кодекса за застраховането от декември 2022 г., свързани със "Зелена карта".
Приемането на въпросните текстове в 48-ото Народно събрание пропадна, след като пет партии – ГЕРБ, ДПС, БСП, "Български възход" и "Възраждане", бойкотираха две заседания на икономическата комисия, а тогавашни депутати от "Демократична България" обявиха, че "коалиция Алексей Петров" е спънала България за еврозоната.
Впоследствие, на 17 март тази година, Росица Велкова за втори път публикува за обществено обсъждане почти идентични като философия промени в Кодекса за застраховането. По тях МФ е получило няколко писма с позициите на Съюза за стопанска инициатива и националното бюро "Зелена карта", които е опитало да съгласува с Европейската комисия и EIOPA. Предложенията на ССИ и бюрото обаче са отхвърлени от евроинституциите, става ясно от изнесената от Велкова кореспонденция.
ЕК и EIOPA искат българският закон да гарантира спазването на принципа в системата "Зелена карта" "първо плащаш, после оспорваш". За целта Министерство на финансите предлага текст в Кодекса за застраховането, който да закрепи със закон спазването на "Вътрешните правила" на Съвета на бюрата. ССИ и НББАЗ обаче предлагат законът да реферира към "приложимото европейско законодателство" / "европейските правни норми". Според евроинституциите това не решава проблема, защото системата "Зелена карта" функционира на базата на международни договори, които са в допълнение към правото на ЕС и не се изчерпват с него.
"Позоваването на правото на ЕС, а не изрично на Вътрешните правила на Съвета на бюрата в контекста на задълженията, произтичащи за НББАЗ (българското бюро "Зелена карта", б. р.), не изглежда подходящо за решаване на основния въпрос, т. е. натрупването на неуредени претенции и неплатени задължения от НББАЗ. По-скоро препратка към споразуменията, които уреждат системата "Зелена карта", би била по-ефективна, като се има предвид оценката на властите, че това би подобрило платежната дисциплина на членовете на НББАЗ. Това би гарантирало, наред с другото, спазването на принципа "първо плащаш, после оспорваш", пишат до министър Велкова Масимо Суарди, директор на генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" в Европейската комисия, и Петра Хиелкема, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). По думите им предложеното изменение може да се тълкува като подлагане на исканията за гаранции на процес на преразглеждане от гарантиращото бюро, което противоречи на начина, по който работят бюрата в рамките на системата "Зелена карта". "В този контекст не можем да подкрепим предложеното от НББАЗ изменение", пишат представителите на ЕК и EIOPA.
Те допълват, че законодателните промени няма да са достатъчни, за се счита, че проблемът на България със "Зелена карта" е решен и е изпълнен ангажиментът във връзка с присъединяването на България към ERMII и еврозоната. "Бихме искали да изтъкнем, че за да се счита подточка (iv) от последващите ангажименти сред влизането в Европейския валутен механизъм II, "правилна обработка на исковете в системата "Зелена карта", за изпълнена, трябва да се възстанови наличността от неуредени искове и неплатени задължения и да не се наблюдава натрупване на нови искания за гаранции за неплатени искания за възстановяване", пишат още Масимо Суарди и Петра Хиелкема.
С друго писмо от март тази година Тереза Касадо от EIOPA отхвърля предложение на ССИ за изменение на Кодекса за застраховането. Според писмото до МФ "въвеждането в националното законодателство на изисквания, несъвместими с Вътрешните правила на Съвета на бюрата, няма да адресира настоящата неуредена ситуация и може освен това да я влоши, като разшири нарушаването на разпоредбите на Съвета на бюрата за целия български застрахователен пазар. По такъв начин ще бъде в противоречие с целта на последващия ангажимент по ERMII за разрешаване на проблемите със системата "Зелена карта", които доведоха до налагането на мониторинг от Съвета на бюрата".
Алексей Петров: Инфлацията се помпа от скандалите в страната
Доц. Алексей Петров, Снимка: БГНЕС
"Влизането ни в еврозоната можеше да стане още преди две години. Всичко е въпрос на комуникация - от една страна на правителството с бизнеса, от друга с гражданите и от трета с институциите, които имат отношение по маастрихтските критерии". Това коментира в интервю за в. "Труд" изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) доц. Алексей Петров в петък. Поводът е организиран от бизнес сдружението през седмицата форум за присъединяването на България към еврозоната. По думите на Петров няма сериозни аргументи за това, че еврото ще напомпа инфлацията. Според него в момента тя най-сериозно се помпа от "непремереното говорене на политиците, събитията и скандалите в страната".
Петров коментира изтеклите записи от националния съвет на "Продължаваме промяната", на които Кирил Петков говори за уговорка с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за по-гъвкаво третиране на България за еврозоната. "Европейските институции не заобикалят правила. Урсула фон дер Лайен най-вероятно на перфектен брюкселски институционален език е заявила, че няма да имаме пречки за присъединяването", смята Петров. По думите му записите не е трябвало да се посрещнат "чак с такова възмущение".
По повод коментара на Асен Василев за съгласуване на имената на шефовете на българските служби с чужди посолства Алексей Петров коментира, че при назначаването му в ДАНС самият той е бил обект на "комуникация" с представители на партньорите в ЕС и НАТО. "При назначаването ми в ДАНС, макар и не на най-високата длъжност, аз също бях обект на такава комуникация. Ако трябва да си послужим с думата синхронизиране, това е абсолютно необходимо, защото чрез синхрон се постигат общи цели на ЕС и на НАТО. Затова се налагат предварителните обсъждания. На мен самия, като служител на ДАНС ми се е налагало да провеждам такива разговори с представители на чуждестранни служби в различни посолства", казва Петров пред "Труд".
Той дава и друг пример със себе си:
"Давам още един пример, по-нагледен: Алексей Петров се кандидатира за работа в ДАНС, за същата длъжност, която е заемал преди.
- За кога говорите?- За сега. Решавам сега да се кандидатирам за същата длъжност, която съм заемал в ДАНС преди. И да предположим, като пример само, че Цветан Цветанов, Иван Драшков и г-жа Галя Прокопиева са предоставили в някое посолство достатъчно невярна информация за моята личност и са ме въвлекли в неща, в които не съм очаквал. Тогава, основателно ще възникне въпросът за моята надеждност като кандидат за позицията. В предварителната комуникация ще бъдат изчистени тези твърдения и така ще се изясни достоверността на информацията."
На въпрос на "Труд" за неформална среща в ресторант "Делвите", на която са присъствали Петко Петков (бащата на Кирил Петков, б. р.), Кирил Петков, Асен Василев, Мария Габриел и съпругът ѝ, Алексей Петров казва, че въпросното заведение е семеен ресторант "не само като собственост, но и като място, което се посещава по семейни поводи и е съвсем логично, да се посещава и от хора като тези, които изброявате". "От повече от две години го менажира дъщеря ми", допълва Алексей Петров.
