ЕС отрича, че се готви извънредна помощ за Испания

Представители на ЕС отрекоха в понеделник, че се работи трескаво по необявен план за финансово подпомагане на Испания съгласно одобрения наскоро механизъм за извънредна помощ на закъсали страни от еврозоната.

Заместник-финансовият министър на Испания заяви, че чужди банки отказват заеми на някои от испански банки, но отхвърли твърденията, че страната му е поискала подкрепа от еврозоната. Карлос Окана за пръв път призна публично, че някои от местните банки не могат да получат финансиране на междубанковите пазари и че правителството се опитва да възстанови доверието чрез бюджетни ограничения и структурни реформи в икономиката.

Определено има проблем, заяви Окана на пресконференция по време на среща на бизнес лидери в Сантандер. В същото той каза: "Испания не се нуждае от допълнително финансиране от която и да е международна институция. Това е фалшив слух и аз го отричам", предаде Ройтерс.

Испания, четвъртата по големина икономика в еврозоната, трябва да рефинансира 16.2 млрд. евро в облигации през юли. Тя може да заеме от пазарите, но при нарастваща лихва.

Банкови източници заявиха миналата седмица, че замразената ликвидност засяга спестовни банки и малки банки, но не и най-големите финансови институции на страната.

Информацията, че се готви извънредна финансова инжекция за Испания, бе разпространена от няколко авторитетни медийни източници в Германия. Твърди се, че европейските страни се готвят да активират за Мадрид част от общия кредитен пакет в размер на 750 млрд. евро.

Меркел: Ако има проблем, механизмът може да бъде задействан

Испания знае, че може да се възползва от стабилизационния фонд от 750 милиарда евро, създаден в подкрепа на еврото, заяви Ангела Меркел. "Ако има проблеми, механизмът може да бъде задействан по всяко време. Испания и всяка друга страна знаят, че могат да се възползват от този механизъм, ако е необходимо", добави тя в понеделник по време на съвместна пресконференция с френския президент Никола Саркози в Берлин.

По-рано председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу каза, че Европейската комисия няма никакви планове да подготвя финансиране за Испания. Той коментира това в Люксембург след среща с премиера Жан-Клод Юнкер, който председателстваше провежданата там месечна среща на финансовите министри от еврозоната.

Финансовите министри от Г-7 – САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия и Канада – са планирали конферентен телефонен разговор в понеделник, заяви Юнкер. Той не уточни каква ще е темата на разговора.

В момента не се дискутира никакъв план за предоставяне на финансова подкрепа на която и да е страна, заяви и говорителят на ЕК по икономическите и валутните въпроси Амадеу Алфатаж в Брюксел. Изглежда, някои хора не разбират това, особено в една страна членка, Германия, допълни той.

Миналата седмица финансовите министри от еврозоната се договориха по детайлите на междуправителствения заемен механизъм, който дава възможност на страните от общността да предоставят заеми на стойност 440 млрд. евро на страни членки, които имат проблеми с рефинансирането.

Механизмът, известен като EFSF, е в състояние да емитира дълг на капиталовите пазари, подкрепен от националните правителства, след което определени суми да бъдат заемани на правителства в нужда. Освен това са налични още 60 млрд. евро финансиране от ЕС плюс 250 млн. евро от МВФ. Цялостният план бе одобрен от ЕС миналия месец заради дълговата криза в Гърция.

Авторитетният германски в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" писа в понеделник, като цитира германски правителствени източници, че страните от ЕС се готвят да помогнат на Испания да разреши своите задълбочаващи се фискални проблеми и криза с дълга. Миналата седмица "Файненшъл таймс- Германия" също съобщи, че се готви активиране на помощ за Испания.

Говорителят на германското финансово министерство заяви по време на редовната си пресконференция в понеделник, че Берлин не вижда никаква причина за европейско подпомагане на Испания. От Испания зависи да намери разрешение за проблемите на своите банки, допълни Михаел Офер.

Освен с банките, в момента Испания изпитва проблеми и заради спукалия се балон с имотния пазар и нивото на безработица, достигнало 20%, като над 40% от тях са млади хора.

Испанският премиер социалист Сапатеро засега не успява да убеди синдикатите в замислените реформи на трудовия пазар, но дава да се разбере, че ще ги прокара и без тяхната подкрепа.

Меркел и Саркози обсъждат "икономическо правителство" на ЕС

В същото време германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози продължават разговорите за намиране на общ подход за въвеждане на нови правила в зоната на единната европейска валута.

Кризата показа, че всяка страна е отговорна за останалите. Ние трябва да играем по правилата, а правилата трябва да се променят, заяви френският министър на икономиката пред ББС.

Меркел и Саркози също така обсъдиха разногласията по отношение на европейското "икономическо правителство", което трябва да координира националните политики в областта на икономиката сред 16-те страни от еврозоната и 27-те членки на ЕС.

Германия е на мнение, че ЕС има нужда от "икономическо правителство" за всичките 27 страни членки, а не само за еврозоната, каза Ангела Меркел, цитирана от Ройтерс. ЕС трябва да обмисли промени в договора, включително и дали държавите да губят правото на глас, ако нарушават правилата на ЕС, добави Меркел. "Имаме нужда от силно икономическо правителство, по-силно от онова, което имаме сега. То трябва да е съставено от държавните и правителствените лидери на 27-те", продължи Меркел и подчерта: "Много е важно да изпратим сигнал на Европа, че не искаме първа и втора зона в ЕС".

Саркози я подкрепи и заяви, че на страните от ЕС, които нарушават бюджетните правила, трябва да бъдат отнемани правата при гласуване. "Решихме да сме прагматични, оперативни. По-добре е европейските системи да бъдат олекотени, да не се умножават институциите и да проявяваме прагматизъм", каза Саркози. "Ако е необходимо, когато става дума за еврозоната, можем да свикаме 16-те страни членки". Лидерите на двете най-големи икономики в еврозоната поискаха да бъдат въведени данъци над финансовите и банковите транзакции и ще направят предложение за това на следващата среща на върха на Г-20.