ЕС планира да харчи повече въпреки Брекзит

Еврофондовете ще се спират при проблеми с върховенството на закона; парите за земеделие и магистрали намаляват

Сн. БГНЕС/ЕПА

Европейската комисия предложи евробюджетът за периода 2021 - 2027 г. да е по-голям в сравнение със сега действащата многогодишна финансова рамка и да достигне 1.25 трилиона евро, въпреки очакваната бюджетна дупка заради излизането на Великобритания от ЕС. Правителствата на страните членки бяха призовани да повишат приноса си и да намерят нови инструменти за генериране на общоевропейски приходи.

Представяйки дългоочаквания проект, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви в сряда пред Европейския парламент, че новата многогодишна финансова рамка е "прагматичен план за това как с по-малко да се направи повече".

Брюксел настоява 27-те страни членки да отделят по 1.11 процента от националните си бюджети, за да помогнат за запълването на дупката в евробюджета заради напускането на Великобритания.

Еврокомисията обаче среща съпротива от нетни донори като Холандия и северните страни, които настояват ЕС да затегне разходите и да ореже парите за традиционни програми като селскостопанските субсидии за сметка на дигитална политика и защита на границите.

За пръв път ЕК ще създаде механизъм "върховенство на закона", който обвързва отпускането на еврофондове със съблюдаването на европейските ценности. Предлага се възможност за спиране, ограничаване или намаляване на еврофинансирането за страни, в които има проблеми с върховенството на закона. Целта е да се минимизират проблеми като тези със спорните закони в Полша и Унгария от последните месеци. В същото време тези страни пък настояват за по-сериозни усилия за опазването на границите на съюза и спиране на миграционния натиск.

"Необходимо е да има връзка между върховенството на закона и отказа на средства от европейския бюджет", заяви в сряда пред евродепутатите еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер.

Комисията "Юнкер" се опитва да балансира очаквания отпор срещу увеличените вноски на отделните държави с известна промяна на приоритетите. Предлага се орязване с 5% на средствата за Общата селскостопанска политика (ОСП) и за кохезионните фондове. Това са основни източници на финансиране за страните от Източна Европа, които имат по-малък нетен принос в евробюджета. За сметка на това ЕК иска да се насочат повече средства към сектори като образование, иновации, дигитална икономика, отбрана и защита на границите.

Вноската се увеличава от 1% на 1.1%

По сегашната многогодишна финансова рамка 2014-2020 г. общият бюджет на ЕС е близо 1 трилион евро и беше първият по-нисък спрямо предходния от съществуването на ЕС. Орязването на средствата стана по настояване на Великобритания, която в края на март 2019 г. би трябвало да напусне ЕС. Това ще отвори годишна "дупка" от около 12 милиарда евро в европейските финанси, според оценките на Еврокомисията.

Въпреки напускането на един от основните донори в евробюджета, ЕК смята, че средствата за следващия 7-годишен период може да се увеличат в сравнение с настоящия. Предлага се общият бюджет ще достигне 1.135 млрд. евро. Основният източник е увеличаване на вноската на страните членки с 0.1 на сто – до 1.1% от брутния национален доход.

България подкрепя тази позиция, но е категорично против орязването на парите за земеделие и кохезионните фондове, от които се финансират големите инфраструктурни проекти. Увеличението на вноската ще струва на българския бюджет около 150 млн. лв. допълнително на година, което се определя като приемлива цена.

По-малко за земеделие и магистрали

Предложенията на изпълнителната власт в ЕС в крайна сметка предвиждат "умерени съкращения" за ОСП и политиките в подкрепа на най-необлагодетелстваните райони на ЕС, които представляват общо над 70 на сто от европейския бюджет. Първоначалният вариант беше за орязване с около 10%, които сега се съкращават до 5%.

Освен Източна Европа, голям получател на пари за земеделие е и Франция, която в същото време и нетен донор за евробюджета.

Освен общия размер на средствата за селско стопанство, преките помощи по ОСП за фермерите ще намаляват прогресивно с нарастването на площта на обработваните земи, съобщи Франс прес.

Тази позиция беше заявена нееднократно от Гюнтер Йотингер през последните месеци. Причината е, че около 80% от цялото подпомагане отива в 20% от земеделските стопанства в ЕС. Затова новият бюджетен модел ще се стреми да балансира това. За целта се предвижда големите стопанства да получават по-малко средства за своите обработваеми площи, отколкото ще получават малките фермери.

В края на април авторитетното издание "Политико" съобщи, че ЕК планира да намали субсидиите си за най-големите земеделски производители в Европа след 2020 г. като по този начин съкрати разходите за селско стопанство с 6%.

В момента "свещената крава" на ЕС, както наричат ОСП, е с най-голям бюджет – около 400 милиарда евро (39% от МФР). В средата на февруари ЕК подложи на дискусия три възможни варианта.

Първият беше за запазване на сегашното ниво на финансиране от около 400 милиарда евро.

Вторият е намаляване на подкрепата с 30%. При този сценарий средният приход за ферма може да падне с повече от 10% в редица държави членки, като се усещат по-осезаеми загуби в определени сектори. Такова намаление би представлявало около 120 милиарда евро или 11% от бюджета на ЕС.

Третият сценарий е намаляване на подкрепата с 15%, което представлява около 60 милиарда евро или 5.5% от бюджета на ЕС.


Еврофондовете се обвързват с върховенството на закона

Сякаш за успокоени на нетните донори в евробюджета, които вероятно ще се обявят срещу увеличаване на годишната вноска, ЕК предлага еврофондовете да се обвържат с върховенството на закона.

"Зачитането на принципите на правовата държава е съществена предпоставка за добро финансово управление и за ефективно финансиране от ЕС. Поради това комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки", предлагат от Брюксел.

Конкретният замисъл е да се разпишат нови инструменти, които ще позволят на съюза да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава. Решението ще се предлага от ЕК и ще се приема от Съвета чрез гласуване с обратно квалифицирано мнозинство.

Ще има нови фондове за икономически реформи и образование

Еврокомисията предлага два нови бюджетни инструмента за засилване на еврозоната.

Единият се нарича "Програма за подкрепа на реформите" и ще разполага с 25 млрд. евро. Чрез него ще се оказва финансова и техническа подкрепа на всички държави за политики, включени в Европейския семестър, т. е. главно икономически и социални политики. Специален механизъм за сближаване ще предоставя допълнителна подкрепа за държавите като България, които искат да се присъединят към еврозоната.

Другият инструмент е "Европейска функция за стабилизиране на инвестициите", която ще помага да се запази нивото на инвестициите в случай на криза. Отделените средства за целта се предлага да бъдат 30 млрд. евро, но те ще се отпускат под формата на заеми.

Предлага се и двойно увеличение на бюджета на програмата за образователен обмен "Еразъм+", както и сериозен ръст на фондовете за наука и иновации.

Повече пари за отбрана и сигурност

Предложението на Еврокомисията предвижда повече средства за отбрана и сигурност след 2020 г.

Предвидено е петкратно увеличаване на персонала на Европейската агенция за гранична и брегова охрана "Фронтекс". От около 1200 служители сега те ще бъдат увеличени до близо 6000 след 2020 г., съобщи Франс прес.

Затова и предложението за по-добро управление на външните граници е за драстично увеличаване на средствата за защитата им - от 4 млрд. евро сега на 150 млрд. евро след 2020 г.

Комисията предлага още по-голяма гъвкавост на бюджета, така че да може да се реагира бързо при кризи. Заложено е увеличаване на средствата за инструментите за управление на кризи и създаването на нов резерв на съюза, предназначен за справяне с непредвидени събития и за реагиране на извънредни ситуации в области като сигурността и миграцията.

Нови източници на финансиране

Модернизират се и източниците на финансиране на европейския бюджет. ЕК предлага да се замени сегашната система, основана на постъпленията от ДДС, с кошница от приходи, включваща постъпленията от търговията с емисии, вноска върху количествата нерециклирани отпадъци и т. н.

Традиционно предложенията за ново данъчно облагане за пълнене на общия евробюджет не се приема добре от страните от Западна Европа.

Критики

Предложението за многогодишна финансова рамка трябва да бъде одобрено от всички страни в ЕС. То обаче вече срещна критики. Според австрийския канцлер Себастиан Курц, чиято страна поема европредседателството през юли, във финансовия план на ЕК има някои позитивни политики за модернизация. Въпреки това той бил все още далеч от приемливо решение. Според Курц новият евробюджет след Брекзит трябва да е по-икономичен и ефективен.

Варшава ще се противопостави на всеки бюджетен план на ЕС, който не балансира нуждите на отделните страни членки, каза заместник-външният министър на Полша Конрад Шимански, цитиран от Ройтерс. Според него пътят към пълен компромис по бюджета на ЕС все още е много дълъг.

Още по темата
Още от Бизнес