ЕС подценява мощта на бившите комунистически шпиони

ЕС подценява мощта на бившите комунистически шпиони

Европейският съюз си затваря очите за тоталитарното наследство на бившите комунистически страни, в които бившите офицери от тайната полиция продължават да заемат могъщи позиции, казва насителката на Нобелова награда за литература Херта Мюлер.

По-голямата част от романите и разказите на г-жа Мюлер – германка, родена в Румъния – описват живота по време на диктатура, в условията на постоянен страх от румънската тайна полиция Секуритате. Нейният последен роман "Atemschaukel" (английското му заглавие е "Everything I Possess I Carry With Me"), донесъл ѝ Нобеловата награда миналата година, е посветен на депортацията и съветските трудови лагери, преживяни от нейните родители.

Представяйки обаче във вторник в Брюксел своята книга, г-жа Мюлер се фокусира върху настоящето, изразявайки разочарование от това, че ЕС не оказва достатъчно натиск върху новите страни членки да преодолеят своето комунистическо минало.

"Мисля, че ЕС постъпи доста наивно, приемайки тези страни прекалено бързо, без да може да си представи какви коварни и сложни бариери ще им се наложи да преодолеят", каза тя.

"Зная, че в Румъния много бивши сътрудници на Секуритате заемат високи постове, и практически никой не се вълнува от това. За обществото това не е важно", отбеляза тя.

"Тези хора придобиха такова влияние, че практически успяха да пресъздадат своята стара мрежа, структура на властта, в която всички се познават и си помагат един на друг. Диктатурата получи втори живот. В други условия, организирана по друг начин. Без идеология. Без социализъм."

Пример за слабата лустрация в Румъния е Раду Тину, който не прикрива миналото си като шеф в Секуритате, заповядал някога да бъдат поставени микрофони в дома на писателката.

Г-н Тину, който сега оглавява румънския филиал на австрийска застрахователна компания, миналата година заявил, че носителката на Нобелова награда страда от психическо заболяване, че в разказите си преувеличава преследванията и даже се пошегувал, че наградата заслужава самата Секуритате.

"Това много ме нервира. Не това, че е жив, а това, че заема такъв пост, че най-голямата в Австрия застрахователна компания - Staedtische Versicherung – наема на работа такива хора, както и, че подобни хора заемат в Рубъния такова положение, че могат да изразяват възгледите си във всички вестници. В Германия това би било невъзможно", газва г-жа Мюлер.

57-годишната писателка не усеща Нобеловата награда да е променила нещо за нея, но смята наградата за полезна за това, че ѝ позволява да "изведе темата за диктатурата на преден план".

"Може би повече хора ще се вслушат в това, което казвам. Може би думите ми ще бъдат възприемани по друг начин. Именно за това се старая да използвам наградата."

Г-жа Мюлер не вижда нищо нередно в това, че, както твърдят някои, Нобеловският комитет, присъждайки наградите, взема политически решения. "Литературата не е нещо аполитично. Всички литературни премии от време на време са свързани със скандали и обикновено това става именно по политически причини", казва тя.

Попитана дали наградата не упражнява по някакъв начин натиск върху бъдещото ѝ творчество, тя отговаря: "Чувствах натиск по време на диктатурата. Когато обискираха дома ми и ме разпитваха".

Споделяне

Още по темата

Още от

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?