ЕС поиска по-големи отстъпки от частните кредитори на Гърция

Министрите на финансите на страните от еврозоната, формиращи т. н. еврогрупа, отхвърлиха като недостатъчно предложението на частните кредитори и го върнаха за допълнителни преговори за опрощаване и преструктуриране на гръцкия дълг, съобщиха осведомителните агенции.

Същевременно министрите се приближиха до споразумение по новия пакт за бюджетна дисциплина. Те одобриха и договора за създаване на бъдещия Европейски стабилизационен механизъм, но отхвърли международните призиви за увеличаване на спасителните фондове.

Еврогрупата подкрепя Гърция за сметка на частните кредитори

От кредиторите се иска да отпишат гръцки дълг за 100 милиарда евро (130 милиарда долара) като условие за одобряване от еврозоната на втория спасителен пакет от 130 милиарда евро. Без тази втора спасителна помощ от еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ) Гърция няма да може да изплати свои задължения за 14,5 милиарда евро при настъпването на падежа на облигации през март. Това ще даде началото на неконтролиран фалит, които ще засегне сериозно икономиката на еврозоната.

На срещата си Брюксел министрите заявиха, че не могат да приемат искането на частните кредитори за 4-процентна лихва по новите дългосрочни гръцки облигации, които трябва да бъдат издадени в замяна на съществуващите. Банките и другите частни институции, представени от Международния финансов институт, обявиха, че това е най-доброто, което могат да направят по отношение на доброволното отписване на гръцки дълг. Освен това частните кредитори не са готови да опростят повече от 50 на сто от дължимите им средства. А по-ниската лихва би означавала отписване на 60-70 на сто от дълга.

Гърция от своя страна обаче не е готова да плаща повече от 3.5-процентна лихва. На практика нейната позиция бе подкрепена от министрите от еврозоната, което по-рано направи и Международният валутен фонд.

Сделката за размяна на дълг предлага на банките нови дългосрочни гръцки облигации със средна лихва "категорично под 4 процента", но "значително над 3,5 процента" за периода до 2020 година, заяви председателят на Еврогрупата и премиер на Люксембург в ранните часове на днешния ден след снощната среща на финансовите министри от еврозоната, продължила осем часа.

Жан-Клод Юнкер уточни, че лихвата от 3,5 процента е средна за периода до 2020 г. Той добави, че дългът на Гърция трябва да достигне 120 на сто от брутния вътрешен продукт до 2020 г., а спасителните заеми от еврозоната и МВФ да бъдат ограничени до 130 милиарда евро, добавя АП.

Гръцките власти и частните кредитори трябва да постигнат принципно споразумение в близките дни за намаляване на огромния дълг на Гърция, който я застрашава с фалит, каза Юнкер. Пред Ройтерс източници от гръцкото финансово министерство казали, че Гърция смята да представи окончателно предложение за намаляване на част от дълговете си към частните кредитори до 13 февруари.

От Гърция се искат нови бюджетни съкращения и реформа в частния сектор

Юнкер обяви, че същевременно министрите на финансите на страните от еврозоната са поискали Гърция да изработи нова програма за бюджетни ограничения, за да намали дефицита. "Приканваме гръцкото правителство и тройката – Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка - да се споразумеят възможно най-бързо по главните параметри на нова програма за амбициозни реформи в бюджета", каза Юнкер.

Според гръцките медии намиращите се в Атина инспектори на трите институции искат и сериозна реформа в частния сектор, включително намаляване на заплатите. Те дори били поставили ултиматум до края на седмицата да се постигне споразумение със социалните партньори за реализиране на исканите мерки.

Социалните партньори в Гърция ще се срещнат по всяка вероятност утре, за да обсъдят тези мерки. Очаква се на масата на преговори да седнат работодателите и най-големият синдикат - Общата конфедерация на труда (ГСЕЕ). Ще ли дабъдат обсъдени по-специално предложението за замразяване на заплатите за срок от две години - от 2013 г. до 2015 г. и въпросът с  увеличението на минималната работна заплата в частния сектор.

Председателят на ГСЕЕ Янис Панагопулос е заявил, че представляваният от него синдикат няма да приеме намаляване на заплатите и премахването на 13-а и 14-а заплата, за което според медиите настояват инспекторите от тройката. Синдикатът настоява да се водят преговори само по въпроса за намаляване на осигуровките.

Размерът на спасителните фондове засега няма да се увеличава

Министрите на финансите на 17-те страни от валутния съюз, към които по-късно се присъединиха и колегите им от останалите 10 страни от ЕС, одобриха също така договор за създаване на бъдещия Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ). Той ще има собствен фонд от 80 милиарда евро и ще бъде на разположение на страните, ратифицирали пакта за строга бюджетна дисциплина.

Текстът определя правилата за действие на ЕСМ, който ще замени досегашния Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС). За да получат финансова помощ от ЕСМ, държавите трябва да са ратифицирали пакта за затягане на бюджетната дисциплина в еврозоната, който предстои да бъде приет на 30 януари и подписан в началото на март.

В преходния период от една година между влизането в сила на ЕСМ през юли 2012 и отпадането на ЕФФС в средата на 2013 година, общият им капацитет за отпускане на заеми ще бъде 500 милиарда евро, но този таван може да бъде преразгледан до влизането в сила на ЕСМ, гласи текстът.

Увеличаването на размера на спасителните фондове, за което призова Международният валутен фонд (МВФ), няма да бъде поставено на разискване, а въпросът ще бъде разгледан през март, обявиха европредставители, цитирани от ДПА.

"Ще преоценим ефективността на общия таван на кредитиране от 500 милиарда евро през март", заяви Юнкер.

Съдът на ЕС ще налага санкции за нарушения на бюджетното правило

Ръководителят на Еврогрупата, цитиран от ДПА, съобщи също, че предложеният пакт за бюджетна дисциплина ще даде на Съда на ЕС правомощието да глобява страни, които не използват правилото за балансиран бюджет в законодателството си. Съдът "ще бъде овластен да проверява" зачитането на правилото, включително и наличието на автоматични корекции в случаи на бюджетен преразход, и "ще получи правото да налага санкции" на страните, които не съобразят с решенията му.