ЕС постигна сделка за финансирането на климатичните мерки

ЕС постигна сделка за финансирането на климатичните мерки

Лидерите на 27-те страни членки на Европейския съюз постигнаха сделка за това как да се помогне на развиващите се страни в битката срещу глобалното затопляне, но без да се посочва колко е готов да плати самият ЕС.

На завършилата в петък двудневна среща в Брюксел е съгласувана общата позиция на ЕС за предстоящата в средата на декември в Копенхаген международна конференция на ООН, посветена на климатичните промени, съобщи шведският премиер Фредрок Райнфелд, чиято страна в момента председателства ЕС..

Евросъюзът постигна съгласие, че борбата срещу климатичните промени се нуждае от 100 млрд. евро годишно до 2020 г. и че ще плати своя “справедлив дял“ в зависимост от останалите нации. Между 22 и 50 млрд. евро се очаква да дойдат от държавните бюджети на по-богатите страни, предаде Ройтерс.

Разговорите в Брюксел бяха в задънена улица по въпроса как европейските страни ще си поделят разходите, след като коалиция от девет от по-бедните страни членки, сред които и България, заплашваше да блокира сделката докато по-богатите държави не се съгласят да плащат повече.

Водената от Полша група успя да договори по-изгодно за себе си участие в общото финансиране на европейските мерки срещу климатичните промени. Финансирането от всяка страна членка ще се определя по комбиниран принцип от БВП на глава от населението, финансовото състояние на държавата и емисиите, които отделя.
Българският премиер Бойко Борисов изчисли, че с постигнатия компромис страната ни ще спести 40-50 милиона евро годишно. Споразумението дава и гаранции, "че няма ние да се явим донори на Индия, Китай, Бразилия и Русия," каза Борисов.

Деветте източноевропейски страни извоюваха и правото в периода 2010-2012 г. да определят на доброволен принцип приноса си към общоевропейската помощ за климатичните мерки на развиващия се свят. Според оценка на Европейската комисия, в този период ЕС ще трябва да отделя между 5 и 7 милиарда евро годишно за борбата с глобалното затопляне в по-бедните страни.
Как ще се разпредели финансовото бреме между страните членки ще реши допълнително работна група и в крайна сметка успехът в Копенхаген зависи от това..

Според Райнфелд европейците "сега имат много силна преговорна позиция", за да настояват за по-голямо съкращаване на емисиите на парникови газове при преговорите в Копенхаген през декември, посочи АП.

Изданието EUObserver по-рано през деня коментира, че в ЕС има разногласия и по въпроса какво да се прави с излишъците от парникови квоти (pollution credits), получени в резултат от разликите между емисиите и поетите ангажименти според Протокола от Киото, популярно наричани (hot air) "горещ въздух" или официално фиксирани квоти (Assigned Amount Units) - новите страни членки държат около 2 милиарда такива.

Ако една компания произвежда 100 тона въглероден диоксид, страната ще сложи таван от 80 тона. Ако компанията е способна да намали продукцията до 70 тона, тогава останалите 10 тона може да се търгуват под формата на фиксирани квоти.

"Смята се, че ще се котират", заяви дипломат от ЕС, имайки предвид бъдещите финансови ангажименти в екологичната сфера. Въпреки това обаче, ако бъдат пуснати изведнъж на търг, това ще наводни въглеродния пазар, а някои правителства дори смятат, че тези квоти трябва просто да бъдат забравени и да се започне на чисто, като Европа насочи усилията си към сключването на ново климатично споразумение.

Русия и Украйна, също притежатели на големи кредити за "горещ въздух" внимателно ще следят как ЕС ще реши да процедира по въпроса, а за самият ЕС ще бъде по-трудно на срещата в Копенхаген да пледира за глобални финансови ангажименти на базата на емисиите, ако самият той няма вътрешна договореност за аналогична система, посочва изданието.

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?