ЕС предпазливо упрекна Турция за извънредното положение

Ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан изразиха безпокойство във връзка с въвеждането на извънредно положение в Турция, съобщи Франс прес. 

 

"Отблизо и с тревога следим събитията около извънредното положение, което Турция обяви след опита за преврат, който ЕС осъди", заявиха двамата в съвместно изявление.

 

"Призоваваме турските власти при всички обстоятелства да се придържат към принципите на правовата държава, да спазват правата на човека и основните свободи, включително правото на всеки на справедлив съдебен процес", се посочва в изявлението.

 

 

В отговор Турция обвини страните от ЕС в прилагане на двойни стандарти.

 

"Критиката на ЕС срещу въвеждането на извънредно положение в Турция е явен пример за двойни стандарти. След подлия терористичен атентат в Париж Франция въведе извънредно положение и никой не обвини Франция, че нарушава човешките права. След брюкселските атаки Белгия също обяви извънредно положение. Защо тогава Европа обвинява Турция в това, в което не обвини Франция и Белгия?", каза Ибрахим Калън, говорител на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

 

Той изтъкна, че режимът на извънредно положение ще се осъществява в рамките на правните норми и по думите му няма да се отрази върху живота на обикновените граждани.

 

Турция отново се противопостави на ЕС и по въпроса за смъртното наказание. Турският министър на правосъдието заяви в петък, че въпросът дали Турция да върне смъртното наказание след провалилия се опит за преврат ще бъде решен според правните съображения, а не според това, какво иска Европейският съюз, предаде Ройтерс.

Министър Бекир Боздаг направи този коментар в интервю за частната телевизия СиЕнЕн-Тюрк.

 

 

Турция отмени смъртното наказание през 2004 г. като част от условията в процеса за европейската интеграция. Президентът Реджеп Тайип Ердоган каза, че то може би трябва да бъде върнато, като цитира зачестилите искания от обикновени граждани на политически митинги след пропадналия преврат.

 

Представители на ЕС заявиха, че връщането на смъртното наказание фактически ще сложи край на стремежите на Турция за присъединяване към ЕС.

 

Турският премиер: Ръководим се от върховенството на закона, а не от желание за отмъщение

 

Турският премиер Бинали Йълдъръм заяви в петък, че не е изчезнал рискът от друг преврат, но посочи, че правителството и други институции контролират ситуацията, предаде Ройтерс.

 

Седмица след неуспешния опит за преврат, при който загинаха 246 души, Йълдъръм призова турците да останат спокойни и посочи, че животът се е нормализирал.

 

Опасността не е отминала, но нашите граждани не трябва да се безпокоят, каза Йълдъръм пред журналисти, като добави, че институциите в Турция се ръководят от върховенството на закона, а не от желание за отмъщение при действията след провалилия се преврат.

 

Турският парламент официално одобри извънредното положение

Турският парламент официално одобри късно снощи искането за въвеждане на тримесечно извънредно положение в страната след неуспешния опит за военен преврат миналия петък.

Едно денонощие по-рано президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви плана за извънредно положение, като заяви, че той ще помогне на властите по-бързо и ефективно да изправят пред правосъдието поддръжниците на неуспешния преврат. Той обвини живеещия в САЩ влиятелен ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, че е организирал преврата.

Парламентът подкрепи искането с 346 гласа "за" срещу 115 гласа "против", предимно с гласове на управляващата Партия на справедливостта и развитието и на крайната десница.

Извънредното положение дава възможност на Турция да удължава времето за задържане под стража на заподозрени и да издава укази, без одобрението на парламента, да налага полицейски час, забрани за протести и по-голям контрол върху медиите. Освен това вицепремиерът Нуман Куртулмуш обяви, че Турция временно преустановява действието на Европейската конвенция за защита на правата на човека. Той допълни, че се надява извънредното положение да не продължи цели три месеца, а да бъде отменено до 40-45 дни.

След опита за преврат бяха задържани повече от 9000 души, включително около 6800 войници, а над 37 000 държавни служители и полицаи бяха временно отстранени от длъжност, а на около 21 000 учители в частни училища бяха отнети лицензите за преподаване.

Турските власти казват, че действията са насочени единствено към последователите на живеещия в изгнание в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен, обвиняван, че стои зад неуспешния опит за преврат, при който загинаха 264 и бяха ранени над 1500 души.

Въпреки това предприетите чистки станаха причина за тревога сред части от обществото.

Прокюрдската Демократична партия на народите публикува изявление, в което казва: "Опитът за преврат от 15 юли се превърна във възможност и инструмент за ликвидиране на тези, които се противопоставят на правителството и за още по-голямо ограничаване на демократичните права и свободи. Обществото бе принудено да избере между преврат и недемократичен режим. Ние твърдо отхвърляме и двете".

Партийният организатор на лявоцентристката Народнорепубликанска партия Йозгюр Йозел, най-голямата опозиционна сила, каза в ефира на Си Ен Ен тюрк: "Това е непочтеност, неблагодарност и цивилен преврат срещу парламента".

Първият ден на първото извънредно положение за последните 15 години бе най-спокойният за последната седмица. Повечето магазини бяха отворени, хората пътуваха за работа безпроблемно с градския транспорт.

Няколко хиляди души се събраха вечерта на един от мостовете над Босфора, съединяващ двата бряга на Истанбул, на който в нощта на опита за преврат пучистите разположиха танкове и спряха движението. С факли и знамена в ръце, тълпата скандираше името на президента Ердоган и издигна плакати с надписи "Бдим над родината си".