ЕС отложи новите руски санкции, Путин не желаел ултиматуми

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че никой няма право да общува с Владимир Путин в ултимативен тон. Така Песков коментира в понеделник информацията в някои медии за срещата на германския канцлер Ангела Меркел с Владимир Путин.

"Никой никога не е общувал и не може при цялото си желание да общува с президента в ултимативен тон", каза Песков пред радио "Говорит Москва". Той обаче отбеляза, че петъчната среща в Москва между Путин, Меркел и френския президент Оланд е преминала в "конструктивен тон".

Американският в. "Уолстрийт джърнал" съобщи, че Меркел е поискала от руския президент да се съгласи с предложения мирен план за Украйна до сряда, 11 февруари. В случай на отказ Москва може да очаква нови санкции, допълва изданието.

Все още няма пълна информация за разговорите на Меркел и Оланд с Путин, както и за тези с украинския президент Петро Порошенко, проведени в Киев. По време на петчасовата среща в Москва в петък, Путин, Меркел и Оланд са провели съвместен телефонен разговор с Порошенко и са се разбрали да се срещнат тази сряда в беларуската столица Минск, за да се опитат да договорят край на военните действия в Източна Украйна.

В неделя Путин коментира, че е готов да се срещне в Минск с "колегите от Киев, Берлин и Париж в т.нар. "нормандски формат", "ако към този момент са съгласувани редица позиции".

Западът наказа Русия с болезнени икономически санкции, не вярвайки на твърденията ѝ, че не помага на сепаратистите в Украйна с оръжие и финансиране.

На 9 февруари финансовите министри на ЕС съгласуваха разширяването на списъка със санкционираните лица и компании, но отложиха влизането в сила на новите ограничения за пътуване и разпореждане с активи до 16 февруари.

Влизането в сила на тези санкции ще зависи от резултатите на място, каза френският външен министър Лоран Фабиус и добави: ще видим как ще приключи минската среща.

Френският президент Франсоа Оланд коментира, че разглежда визитата си в Москва като вероятно "последен шанс" за примирие и че ако усилията претърпят фиаско, "ние прекрасно знаем какъв ще бъде сценарият – той има едно име: война".

"Още не е сигурно" дали ще се състои очакваната в сряда среща в Минск, предупреди в понеделник германският външен министър, цитиран от Франс прес. "Надяваме се висящите засега въпроси да бъдат уредени", посочи Франк-Валтер Щайнмайер по повод резервите, изразени в неделя от Путин. "Но трябва да повторя - предстои още много работа", добави той.

Надеждите са, че на минската среща ще бъде договорено цялостно решение на украинския конфликт.

Резултатите от срещата не са гарантирани, но ЕС ще положи всички усилия за нейния успех заяви Лоран Фабиюс след приключването на срещата на министрите на външните работи от съюза в Брюксел в понеделник.

Остава работата по редица въпроси, като например на колко километра трябва да бъде изтеглено тежкото въоръжение, как да се осигури контролът на границите, какъв да бъде юридическият статут на Донецка и Луганска области. Предстои да се направи още много, резултати все още няма, но ние ще направим всичко възможно, за да постигнем уреждане на украинската криза по дипломатически път, каза Фабиюс.

Той поясни, че експертните консултации за подготовката на срещата в Минск ще продължат и във вторник от заместник-министри на външните работи, които ще заседават в Берлин. За вторник в Минск е планирано заседание на Контактната група за Украйна, която включва Русия, украинските власти, проруските бунтовници и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Кризата в Украйна ще бъде централна тема и на разговорите между американския президент Барак Обама и германския канцлер Ангела Меркел в Белия дом в понеделник. Срещата идва в момент, когато се отправят все по-настойчиви призиви САЩ да доставят оръжия на Киев, за да се парира неотслабващата военна подкрепа на Русия за сепаратистите. Германия, както и други страни от ЕС, е твърдо против доставянето на оръжия, като настояват, че това може да влоши ситуацията и да насърчи Украйна да започне война, която не може да спечели срещу много по-силния си съсед.

Кризата в Украйна подчертава, че са извлечени противоположни поуки от Студената война, пише по този повод американският в. "Ню Йорк таймс". Различията по въпроса за въоръжаването на Украйна са едно от най-острите разногласия досега за това как съюзниците да отговорят на предизвикателството, отправяно от Москва. Европа е много различна от времето на противопоставянето между Запада и Съветския съюз, но украинската криза възобнови познати разногласия по въпроса дали заплахата с използване на сила е по-ефективна от преговорите, които продължават от месеци и засега без успех, коментира "Ню Йорк таймс".