ЕС се бори с "дефицита си на демокрация"",N

На 15 декември 2001 г. държавните и правителствени глави на страните от Европейския съюз (ЕС) ще се съберат в двореца "Лакен" в Брюксел, за да решат как да бъде изработен договор за бъдещия разширен ЕС, в който ще членуват 25-28 европейски държави. Предвижда се традиционният метод, прилаган досега - конференция между представители на правителствата - да бъде предшестван от един нов форум - Конвент. Той ще обединява депутати в Европейския парламент и в националните парламенти, членове на правителствата и на Европейската комисия. Подобен форум, създаден миналата година за написването на текста на Хартата за фундаменталните права, бе признат за много успешен и ще се приложи за значително по-обхватна задача, близка до написването на конституция. В Лакен трябва да бъде взето решение по два ключови въпроса: Първо, с какви права в Конвента да участват страните, които сега водят преговори за своето присъединяване към ЕС? Второ, какъв да бъде периметърът на дискусиите - дали да се разгледа само неизбежната реформа на институциите или да се формулират предложения по принципни въпроси, засягащи политическата същност на разширения ЕС? Представяме отговори на тези въпроси от гледна точка на интересите и вероятните позиции на бъдещите нови държави членки на Съюза.

Вземането на решения за бъдещето на ЕС е политически акт, който размива границите между сегашните държави членки и 12-те страни, водещи преговори за присъединяване към Съюза. Днешният институционален избор определя способността на всички негови бъдещи членове, в т.ч. и на новите, да формулират правилата на играта в един разширен ЕС. Утрешните нови членове на клуба в равна степен със сегашните ще трябва да спазват тези правила. В такъв случай, защо присъединяващите се страни да не бъдат включени във вземането на решения днес на равна нога с държавите членки?

Трябва да признаем, че един нов договор може да бъде приет само от тези държави, които са членове на ЕС в момента на подписването му. Независимо от това, общоевропейските обществени дебати, които предшестват междуправителствената конференция и планирания Конвент допълват дипломатическите пазарлъци с едно ново - конституционно - измерение. Да се предостави на страните кандидатки само статут на наблюдатели, каквото е решението на Съвета на ЕС, не е адекватно отражение на това конституционно измерение и ще предизвика разочарование в преговарящите за членство страни. Напротив, бъдещите държави членки трябва да получат пълноценно представителство и участие в Конвента, в т.ч. да делегират от своите среди един член на неговия президиум и да се включат в определяне програмата на разискванията.

Като оставим настрана формално-юридическите възражения, страхът от пълноправно участие на страните кандидатки е предизвикан от риска техните становища да направят дебата по-разнопосочен, да ограничат периметъра за компромис и възможността да се постигнат съществени резултати - по този начин да отслабят обвързващата сила на предложенията на Конвента. Тези опасения са неоснователни, защото погрешно изхождат от въображаеми тесногръди, негъвкави и главно финансови интереси на присъединяващите се страни, а пренебрегват приноса, който те могат да имат за изграждането на един силен и демократичен Съюз.

Подобен принос може да се окаже твърде съществен и обогатяващ за бъдещето на ЕС. Като се основават на своята история и национален опит и на днешната политическа ситуация, бъдещите държави членки ще отстояват постигането на напредък в ЕС в три главни сфери: всеобхватна сигурност, общностна солидарност и демократично управление.

Сигурност. Новите членове на Съюза ще се стремят към по-цялостно приобщаване при формулирането на политиката на разширения бъдещ ЕС спрямо източните и югоизточните съседи и при полагането на стратегическите цели за дейноста на Съюза в сферата на отбраната и сигурността. След терористичните атаки срещу САЩ трансатлантическата солидарност е в още по-голяма степен политически приоритет за ЕС и се слива с жизнените интереси на бъдещите му нови членове. Споделянето на потенциала за влияние и на финансовото бреме между двата бряга на Атлантика изисква от Съюза и неговите държави членки да задълбочат развитието на своите отбранителни ресурси, оперативни структури и способности. Предизвикателствата, пред които е изправена общата външна политика на ЕС, налагат решенията за нейните невоенни компоненти да се вземат частично на европейско, а не на национално ниво. Подобна реформа би повишила ролята на Комисията, би привлякла по-осезаемо Европейския парламент към вземането на решения и би улеснила гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС.

Бъдещите нови държави членки очакват от Съюза да вземе предвид последствията на съществуващите гранични режими, на неговата визова и имиграционна политика върху отношенията с техните съседи на изток и югоизток. За да се избегнат смущенията в културните и икономически връзки на страните кандидатки с техните съседи, граничен контрол от шенгенски тип би трябвало да се установява не между по-рано и по-късно присъединяващите се страни, а по външните граници на тези от 12-те, които по-бавно се движат към членството си в ЕС. Съюзът трябва да поеме ангажимент да премахне вътрешния граничен контрол веднага щом дадена нова държава членка отговори на специфичен набор критерии, свързани с функционирането на шенгенския режим. Бремето на граничния контрол може да бъде споделено, като се създадат Европейска гранична охрана и Европейска митническа служба, които да се основават на равнопоставеност, реципрочност и партньорство между стари и нови държави членки.

Солидарност. От гледна точка на бъдещите нови държави членки солидарността е идея, която се простира отвъд финансовата помощ и обхваща всички аспекти на политиката. Тя предполага обвързването на държавите в една общност, основана на споделени ценности и ангажирана с развитието на по-слабите си членове. Общностната солидарност трябва да стане общ принцип за оценка на политиката на ЕС в отделните области, съпоставим по значение с принципа на допълняемост (субсидиарност). "Общностният метод" трябва да се утвърди като ключов елемент на солидарността, тъй като взаимодействието между Комисията, Съвета и Европейския парламент филтрира едностранното преследване на национални интереси и генерира политически резултати, ориентирани към солидарност. При очертаването на обхвата на публична дейност на европейско ниво институциите на ЕС трябва да се ръководят от принципа на солидарност. Той трябва да бъде отправна точка и при определяне размера на разходите в бюджета на Съюза. Помощта от европейските структурни фондове трябва да се насочи към по-слабо развитите държави членки, за да се постигне по-голям ефект от финансирането.

Демокрация. Бъдещите нови членове на ЕС ще разглеждат засиления демократичен процес, повишеното ниво на гражданско участие и възродения "общностен метод" като свои приоритетни цели при реформата на управлението в Съюза. Тези приоритети предполагат да се дадат повече правомощия за Европейския парламент и националните парламенти и да се разшири гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите. Нещо повече, реформите в ЕС след Ница трябва да са насочени към изработването на Конституционен договор. Той съвсем не би следвало да се ограничава с едно редакционно опростяване на сегашните договори, а да интегрира всички техни съществени разпоредби в един документ, който да включва Хартата за фундаменталните права и да разграничава правомощията между отделните нива на управление. Стремежът към Конституционен договор ще засили конституционното измерение на процеса на реформи, започнал в Ница. Това измерение ще бъде подкрепено от страните кандидатки и ще придобие смисъл само ако се осигури тяхното пълноценно участие в предстоящите дебати.

*** Настоящият текст се отпечатва във водещи издания във всички страни кандидатки за членство в ЕС. В него е отразено виждането на Международната експертна група "Вила Фабер" за бъдещето на ЕС, която обединява 18 души - изследователи и политически съветници от държавите членки на ЕС и от присъединяващите се страни. С финансовата помощ на Фондацията "Бертелсман" - Германия, групата е разработила и представила пред европейските институции стратегическия доклад "Да мислим разширено: присъединяващите се страни и бъдещето на ЕС". Докладът има презентации в Брюксел и Будапеща (26.ХІ.), Прага (27.ХІ.), Берлин (30.ХІ.). Софийската промоция на стратегията се организира от Института за европейски изследвания и информация (ИЕИИ) на 3 декември 2001 г. в Народното събрание.