ЕС се сближава с Казахстан заради необходимостта от каспийски газ

Европейският съюз и Казахстан работят за изграждането на Транскаспийски газопровод, който да заобикаля Русия, но централно -азиатската държава иска повече от Брюксел, който да ѝ предостави статут по “Европейска съседска политика” и ядрено сътрудничество, заяви висш казахстански дипломат пред EUobserver.

“Ние получихме много силен сигнал от ЕС, че той е силно заинтересован от този проект и че ще вземе участие във всички етапи на развитието му”, каза посланикът на Казахстан към Европейските общности Константин Жигалов след среща с еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс, който по-рано този месец посети страната.

В момент, когато Москва е способна да изключи електричеството на всяко четвърто домакинство и фабрика в ЕС, Брюксел увеличава усилията си за доставки на каспийски газ и петрол, без да използва руските тръби. По този начин се засилват контактите с някои от най-мощните регионални доставчици – Казахстан и Туркменистан.

В ерата на цени на петрола от 70 долара за барел, Казахстан, който разполага с повече нефт и газ от всички останали каспийски държави, взети заедно, бъка от нови пари кеш и ново самочувствие на европейски “търговски партньор №1” в региона. “Ние се нуждаем от ЕС, но ЕС също се нуждае от Казахстан, отчаяно”, заяви Жигалов.

Новият газопровод, който ще бъде съфинансиран от ЕС, ще тръгва от Актау в Казахстан и ще минава през Азербайджан и Грузия към Турция, в момента е в етап на предпроучване, като има редица препятствия, които да бъдат преодолявани. 

”Със сигурност руската компания (“Газпром”) няма да е щастлива от това, тъй като това е конкурентен газопровод”, обясни казахстанският дипломат. “Не съм сигурен, че е възможно да бъде блокиран”, добави той, но отбеляза, че Русия е една от петте каспийски държави, които трябва да се съгласят за споразумение за морската територия, за да може бъдещите инвестиции да имат сигурна легална основа.

ЕС също така има желание да превозва каспийски петрол през два нови петролопровода от украинското пристанище Одеса към Гданск, Полша и от Бургас към Александруполис, Гърция. Но Русия “вероятно” ще си осигури 51% собственост в българо-гръцкия проект, прогнозира Жигалов.

По отношение на ядреното сътрудничество, ЕС вече купува годишно 316 тона уран от Казахстан. Посланикът прогнозира в бъдеще европейски компании да инвестират повече в уранодобива и в първата в страната атомна централа, която ще бъде построена на езерото Балхаш.

Досега ЕС не е откликнал на политическите амбиции на Казахстан да се присъедини към формата “Европейска съседска политика” и да председателства Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа през 2009 г.

Засега ЕС няма планове ЕС да разшири формата за съседска политика към Централна Азия и смята, че Казахстан има да върши повече работа в областта на политическите реформи, преди да поеме председателство на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, каза още говорителят на Европейската комисия, цитиран от EUobserver.

Казахстан разочарова някои депутати от Европарламента, когато през май не позволи на опозиция лидер Галимаджан Жакианов да посети Брюксел. Жакианов обвинява държавата за убийството на двама свои съюзници – Заманбек Ниркадилов и Алтинбек Сарсенбаев. Президентските избори в Казахстан миналата година бяха помрачени от фалшификации, имаше и закриване на вестници, както в изборите в Беларус от 19 май т.г.

По отношение на човешките права, обаче, Казахстан изглежда по-добре на фона на съседите си Туркменистан и Узбекистан, а много евродепутати се радват на гостоприемен прием в цветущата столица на страната Астана.

Отношенията на ЕС с Туркменистан и Китай също показват, че Брюксел поставя търговията и сигурността пред демокрацията, отбелязват анализатори.

Казахстан е уверен, че ще си осигури признаване от ЕС на статут за пазарна икономика, както и за членството в СТО в края на 2006 година.