ЕС ще бъде обкръжен с почести в евроскептична Норвегия

Не твърде популярен в собствените си предели, ЕС парадоксално ще бъде удостоен днес с една от най-бляскавите възможни почести - Нобеловата награда за мир, не другаде, а в Норвегия, която упорито не иска да влезе в общността.

Мирна нация, живееща в охолство благодарение на огромните си петролни ресурси - и континент, мъчително лекуван неведнъж с политика на икономии, обхванат от бурни социални вълнения... Днес Норвегия и останалата част от Европа изглеждат полярно противоположни региони.

И все пак тъкмо в Осло е насрочена официалната церемония, на която на ЕС ще бъде връчена Нобелова награда за приноса му към мира и помирението, демокрацията и правата на човека.

Решението на Нобеловия комитет естествено пак разпали страстите около свръхделикатния въпрос за членството в общността, отхвърляно от норвежците с референдуми през 1972 и 1994 г. и неприемливо и днес за три четвърти от тях. Премиерът лейбърист Йенс Столтенберг - самият той еврофил, побърза да уточни, че нобеловото отличие не променя нещата в отношенията между страната му и ЕС. Мнозина обаче откриха допитни точки между двете плоскости.

Нещо твърде показателно: ред министри от центристката партия - дълбоко евроскептична формация, съюзна на Столтенберг, няма да присъстват на Нобеловата церемония (официално по съображения, свързани с дневния им ред), а десетки организации организираха вчера шествие в израз на недоволство от наградата. Според групата Nei til EU ("Не на ЕС") общността е разяждана от недъзи, несъвместими с Нобеловата награда: отбранителна политика, водена в разрез с идеята за демилитаризация; криза, създаваща благоприятна почва "за бунтове и екстремизъм"; търговска политика, насочена срещу бедните страни; отхвърляне на бежанците...

"През последните години, вместо да е сплотен ("един за всички, всички за един"), съюзът се разцепи на Север и Юг, раздели се на богати и бедни, членки и нечленки на еврозоната", изтъква президентът на тази влиятелна организация Хеминг Олаусен.

Исторически погледнато, "в норвежкия дебат ролята на ЕС като творец на мир никога не е била централна", обяснява пред АФП политологът Бернт Аардал. "Дори сред привържениците на членството натежават в общи линии икономическите доводи", отбелязва той.

С други думи, кризата е подействала на ентусиастите като студен душ. Обезсърчено, Движението за Европа се отказа неотдавна от борбата за влизане на Норвегия в ЕС и занапред ще се ограничи до това горещо да препоръчва сближаване в различни сфери.

Всъщност двете формации вече тясно си сътрудничат, тъй като скандинавската държава членува в Шенгенското и в Европейското икономическо пространство. Обаче няма право на глас в Брюксел.

ЕС наистина е позитивна сила, участваща в 13 мироподдържащи мисии: 9 с граждански характер и 4 - с използване на военнослужещи, посочва посланикът на общността в Осло Янош Херман. "Така е - логично би било наградата за мир да се присъди на ЕС в други моменти от историята, но това не значи, че няма да е логично и днес", твърди дипломатът в отговор на забележките по повод избрания момент.

Според критиките председателят на Нобеловия комитет, големият еврофил Турбьорн Ягланд, се е възползвал от отсъствието на негова членка, боледуваща от дълго време насам – заклетата евроскептичка Аагот Вале, - за да наложи своето мнение.

Нобеловата награда "не се дава от Норвегия, нито от норвежкия народ. Дава я независим комитет, включващ петима бивши политици; те се ръководят от собствен график", забелязва Олаусен.

За два дни след обявяване на наградата Nei til EU регистрира 500 нови членове. С тях групата наброява вече 27 000 души, включително 8 министри - доста солиден членски състав за страна с петмилионно население.

Тази активност сочи, че който и да спечели парламентарните избори в Норвегия през септември 2013 г. - левицата или десницата, на хоризонта не се вижда нова кандидатка за членство в ЕС.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?