ЕС ще плати висока цена, ако отложи България и Румъния

Каква ще е цената на евентуално отлагане на членството на България и Румъния в ЕС за 2008 г. или налагането на предпазни клаузи? Какво ще платят за тези мерки двете страни и какви ще са последиците за политическия престиж на Европейския съюз? На тези въпроси отговаря в свой анализ Карл-Петер Шварц, поместен в броя от понеделник на германския всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Как може да се измери зрелостта на една страна за членство в Европейския съюз? Както е известно, има дълъг списък от обективни критерии, които трябва да бъдат изпълнени в хода на присъединителната подготовка. Румъния и България внесоха молбите си за членство преди 11 години. Преговорите започнаха през февруари 2000 г., през декември 2004 г. бяха затворени всички 31 глави, а през април 2005 г. в Люксембург бяха подписани присъединителните договори, започва анализа си авторът.

Той припомня, че за първи път спрямо България и Румъния Европейският съюз въвежда  особена защитна клауза, съгласно която по препоръка на Европейската комисия ЕС е в състояние да отсрочи датата за членство с една година, ако двете страни не са приключили своевременно подготовката си в решаващи сектори.

През октомври миналата година комисията посочи кои задачи още предстои да се решават. Въз основа на резултата тя възнамерява в средата на май да оповести препоръката си за датата на приемането на двете страни, продължава авторът на анализа.

Технически и юридически всичко е пределно ясно - достатъчно би било зрелостта за членство да бъде проверявана точка по точка. Европейският съюз, който проповядва принципа за еднакво третиране на всички кандидати, би трябвало да се отнася към Румъния и България така, както преди това към десетте страни от източното разширяване през 2004 година.

Не може с факти да се обоснове защо членството на българите и румънците ще бъде изправено пред повече затруднения, отколкото на поляците или словаците, изтъква авторът.

При проверката на изпълнението на критериите може да се установи, че една страна е достатъчно подготвена, а друга - не. В такъв случай логичното заключение би било едната да бъде приета, както е предвидено, през 2007 година, а другата - година по-късно.

България, която дълго време имаше преднина, сега беше изпреварена от Румъния, откакто през есента на 2004-а след изборите беше съставено правителство, което се зае енергично с реформите в Румъния. Това правителство не се опитва да заблуждава Европейския съюз, както правеше кабинетът на Нъстасе, който беше доминиран от посткомунисти и бивши агенти на държавна сигурност, казва още Карл-Петер Шварц.

Що се отнася до политическите критерии, препоръчително е да се прави разлика между привидното и фактическото съдържание на даден въпрос. Когато, както често се случва тези дни, се изказват съмнения по отношение на зрелостта за членство на Румъния и България, това не означава автоматично, че става дума за обективно провереното ниво на подготовката за евроинтеграция.

Според анализатора на “Франкфуртер алгемайне цайтунг” в немалко изявления в Германия или в Европейския парламент по повод корупцията и вътрешната сигурност проличава твърде малко познаване на същността на нещата. И едва ли по някоя друга тема се лицемери толкова много, колкото по темата за корупцията, подчертава авторът.

Естествено, на Балканите, към които се числи и Гърция като страна-членка на евросъюза, има корупция. Има я не само на Балканите. Глупаво е да се вярва, че в хода на присъединителната подготовка корупцията може да бъде изкоренена, но може и трябва да се изисква да бъдат наложени нормите на правовата държава, а това означава престъпните деяния да бъдат преследвани независимо от лицата, които са заподозрени.

Според анализатора обаче се налага впечатлението, че дебатите за зрелостта за членство предлагат добре дошъл повод за преследването на други цели. Той напомня, че различните лагери използват политически общото нежелание за приемане на нови страни-членки за популистки цели.

Освен това прави впечатление, че в Европейския парламент се призовава най-гръмогласно към прилагане на защитните клаузи.

Защо именно там? Вероятно ли е тъкмо евродепутатите, които трябва да отстояват общоевропейските интереси, да искат да пожертват един от най-важните европейски проекти за стабилизиране на Балканите с цел да спасят блокиралия процес за европейска конституция?

Защитната клауза може да служи като средство за оказване на натиск с цел да бъдат ускорени реформите само докогато не бъде прилагана, смята авторът на анализа.

Тя все още оказва влияние, защото правителствата в Букурещ и в София се опасяват от отлагане на членството и правят всичко възможно, за да предотвратят това унижение. Ако обаче клаузата бъде приложена, натискът за провеждане на реформите изчезва неминуемо, защото приемането през 2008 година не може да бъде отложено. Договорите не позволяват такова отсрочване.

И така, защитната клауза със сигурност няма да действа по този начин, по който се очаква, а именно да осигури повече време на страните да осъществят необходимите реформи, се казва в анализа.

Напротив, ако бъде приложена, може да се очакват сериозни политически проблеми. Би могло да се стигне до предсрочни избори, които да парализират за месеци правителствената дейност и чийто изход е неизвестен. Отрицателните последици биха могли да продължат дълго след датата на членството. В икономически план двете страни биха пострадали - не биха били отпуснати предвидените за членството инвестиции, дистанцията спрямо Европейския съюз не би се скъсила, напливът на емигранти би се увеличил.

Не по-малко опасни биха били последиците за държавите от Западните Балкани, чиято интеграция в Европейския съюз е в дългосрочна перспектива, единственият шанс да бъде гарантирана сигурността в региона между Гърция и Словения.

Перспективата за еврочленство, която им беше дадена, мотивира политическите класи да променят поведението си - само ако тази перспектива е реалистична обаче. Ако се окаже, че еврочленството е вероятно в много по-далечно бъдеще, а тъкмо така би било изтълкувано отлагането на приемането на Румъния и България, тогава то би изгубило значението си.

Независимо от това дали членството на нови страни е желано или не, влакът на евроразширяването се движи с пълна пара. Той не може да бъде спрян без тежки

Последици, завършва анализът във “Франкфуртер алгемайне цайтунг”.

Споделяне

Още от Европа