ЕС ще спира парите на държавите без върховенство на закона след 2021 г.

Европейският съюз най-вероятно ще успее да събере необходимото мнозинство, за да въведе на практика идеята след 1 януари 2021 г да се замразяват еврофондовете за държавите членки, които не спазват принципа за върховенство на закона.

Това стана ясно във вторник в Страсбург от изказвания на евродепутати, които са водещи докладчици по Многогодишната финансова рамка (МФР) на съюза за периода 2021 – 2027 г.

Европарламентът има мнозинство на ниво политически семейства, за да подкрепи обвързването на еврофондовете с върховенството на закона, заявиха пред български журналисти депутатите Ян Олбрихт (Полша) от Европейската народна партия и Маргарида Маркес (Португалия) от групата на социалистите. Маркес направи уговорката, че не е сигурно доколко отделни депутати биха гласували от национални съображения, но от гледна точка на водещите политически семейства има съгласие за въвеждане на принципа.

По думите ѝ подобно съгласие по всяка вероятност ще бъде постигнато и в Съвета на министрите, защото дори Полша и Унгария, които по принцип са против, не бяха блокирали гласуването на бюджета на съюза за следващите 7 години заради въвеждането на новото правило.

Ян Олбрихт уточни, че за обвързването на парите с върховенството на закона ще е достатъчно мнозинство в съвета, но тъй като тази мярка върви в общ пакет с гласуването на бюджета, за който е необходим консенсус, позицията на Полша и Унгария не може да бъде пренебрегната. Според евроексперти обаче двете държави по-скоро ще изтъргуват възможно най-скъпо одобрението си за прокарване на мярката, отколкото да я блокират.

Европарламентът твърдо ще настоява спирането на еврофондовете да не бъде за сметка на крайните бенефициенти – фирми, общини, институции, университети и др., каза още Ян Олбрихт. Идеята на механизма е крайните бенефициенти на еврофондовете да са защитени за времето, в което трансферът от еврофондовете към националните бюджети е замразен.

Евродепутатите обясниха, че паричната санкция ще е алтернативна мярка на съществуващата възможност за блокиране на правото на глас на държава членка в съвета по член 7, ако има сериозни проблеми със съдебната си система. Проблемът е, че процедурата по член 7 е тромава и бавна, докато паричните санкции се очаква да са по-ефективни.

"Ако съдебната система в дадена държава членка не е сигурна, това представлява опасност за парите на европейските данъкоплатци", посочи Ян Олбрихт.

Все още се обсъжда какви да бъдат критериите, по които ще се оценява състоянието на върховенството на закона – дали това да е списък с конкретни клаузи, при които парите ще се замразяват, или отворен набор от критерии. Предложението на Европарламента е решението да се взима от експерти, а не от Европейската комисия.

Мнозинството от държавите членки са твърдо решени да се въведе обвързването на еврофондовете с върховенството на закона, защото гражданите им са твърдо против да се плаща на държави и общества, които не споделят европейските ценности, добави Олбрихт.

Междувременно, в сряда Европейският парламент ще обсъди състоянието на върховенството на закона в Полша и Унгария, след като срещу двете държави бяха открити процедури по член 7 от договора за ЕС. Депутатите ще разискват и воденото срещу премиера на Чехия Андрей Бабиш разследване за злоупотреба със средства от еврофондовете. В четвъртък евродепутатите ще гласуват резолюции за Унгария и Полша.

В случая с Унгария институциите на ЕП имат притеснения за независимостта на съдебната система, за свободата на изразяване, корупцията, правата на малцинствата, положението на мигрантите и търсещите убежище. В Полша Европейската комисия откри заплахи за независимостта на съдебната система. Европейският съвет, с подкрепата на ЕП, има крайната дума да реши дали да лиши от право на глас държава, за която е установена постоянна заплаха за законността.