ЕС ще тегли общ коронадълг за 750 млрд. евро със срок до 2058 г.

Европейската комисия предлага план за възстановяване на съюза от коронакризата, който включва тегленето на общ коронадълг от ЕС на стойност 750 млрд. евро. Парите ще бъдат набрани от финансовите пазари заради високия кредитен рейтинг на съюза (ААА), обяви председателят на комикията Урсула фон дер Лайен.

Дългът ще се изплаща от следващите поколения европейци през бюджетите на съюза между 2028 г. и 2058 година.

Новината идва на фона на споровете в еврозоната, която не постигна съгласие за теглене на общ коронадълг от 19 ѝ членки. 

Схемата, която се обсъждаше за общ дълг на еврозоната, и сегашния механизъм обаче не са съвсем идентични. По думите на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен сред държавите членки има съгласие за философията на новата схема - да се тегли общ дълг през бюджета на ЕС и без споделяне на дълга. Според фон дер Лайен разногласията са около размера на дълга и около разпределянето на средствата за грантове и за заеми.

ЕК нарича инструментът, който включва тегленето на дълг – "Ново поколение ЕС" ("New Generation EU").

За да се изтегли новият дълг, ЕК предлага да се вдигне почти двойно бюджетният таван на ЕС за собствените ресурси – на 2% от брутния национален доход на ЕС при около 1.2% в момента.

България ще е сериозен нетен получател на средства, ако се одобри предложението на ЕК, сочат сметките на комисията. София ще трябва да издаде държавни гаранции, а и впоследствие и да плати сумата от 3.3 млрд. евро, но срещу тях ще получи 15 млрд. евро.

Дългът ще подсили бюджета на съюза за следващите седем години (2021 - 2027 г.), който заедно с инструмента за възстановяване ще достигне общо 1.85 трилиона евро вместо първоначално планираните 1.1 трилиона.

Комисията се надява, че както общият дълг, така и бюджетът на ЕС за следващите седем години ще бъдат одобрени от Европейския съвет през юли, за да се даде бърз старт на възстановяването след коронакризата. Дългът обаче може да се емитира само след ратификация от националните парламенти на всичките 27 държави членки, което значи, че комисията ще може да излезе на международните пазари най-рано през последното тримесечие на тази година.

Харченето на набраните средства се предвижда да бъде в три основни посоки.

Първата е подкрепа за държавите членки. Ще се създаде Фонд за възстановяване с 560 млрд. евро, от които 310 млрд. евро ще бъдат грантове, а 250 млрд. евро - заеми. Тези пари ще бъдат концентрирани в най-засегнатите от кризата държави членки. 

55 млрд. евро ще се насочат към преодоляване на социално-икономическите последствия от кризата, например увеличаването на младежката безработица. 40 млрд. евро ще отидат за насърчаване на прехода към климатично неутрална икономика, а 15 млрд. евро - за развитие на селските региони във връзка със "Зелената сделка".

Второто голямо перо ще е насърчаването на частните инвестиции. Специален инструмент за платежоспособност на компании в ЕС ще е с бюджет от 31 млрд. евро, които да отключат помощ от 300 млрд. евро за подкрепа на фирмите. Чрез 15 млрд. евро от общия дълг ЕК се надява да стимулира инвестиции за 150 млрд. евро в държавите членки. 

Третото перо ще е за здравни харчове с цел да се научат уроците от кризата с Covid-19. Новата здравна програма на ЕС EU4Health ще бъде финансирана с 9.4 млрд. евро. Други 2 млрд. евро ще са за екипиране срещу бъдещи кризи, а огромната сума от 94.4 млрд. евро ще подсили научната програма на ЕС "Хоризонт Европа" за изследвания в областта на здравеопазването и преминаването към зелена икономика. 

16.5 млрд. евро ще бъдат отделени за партньорите на ЕС, включително за хуманитарна помощ.