ЕС следва своя логика в отношението към Хизбула

Политическите интереси на някои държави от ЕС определят отношението на организацията към Хизбула, което няма да се промени заради българския доклад. Това се казва в анализ в израелския вестник "Джерузалем пост"

Включването на Хизбула в списъка с терористични организации на ЕС не е сигурно, макар вчера българското разследване да показа, че ливанското движение е пряко замесено.

Логично човек би си помислил, че уличаването на дадена организация в извършване на терористичен акт на чужда земя, довел до убийството на шестима души, петима израелци и един българин, би било достатъчно за определянето ѝ като терористична структура.

Но когато става дума за Хизбула, ЕС има своя логика. Пример за това беше изказването на координатора на ЕС за борбата с тероризма Жил дьо Керков, който миналия месец заяви, цитиран от интернет изданието "ИЮ Обзървър", че отговорността за взрива няма непременно да направи Хизбула подходяща за включване в списъка с терористични организации.

"Никой не влиза автоматично в списъка само защото е стоял зад терористично нападение", каза той в коментар, който налага закъсняла реакция. Не, заяви Дьо Керков, "нужно е да се вземе предвид не само правното изискване, но и политическата оценка на контекста и момента".

И тук идва пречката. В ЕС има ключови играчи, преди всичко Франция и Германия, които се противопоставят на включването на Хизбула в този списък от почти две десетилетия и вероятно ще продължат да правят това въпреки резултатите от българското разследване.

Както каза Дьо Керков: "Може да се запитате дали поставянето ѝ в списъка ще ви помогне да постигнете това, което искате, като се има предвид положението в Ливан, която е доста крехка, доста разпокъсана страна." Наистина, в ЕС ще има мнозина, които ще си зададат точно този въпрос, най-вече французите, които се страхуват, че ако ЕС постави Хизбула в списъка, тогава Париж ще загуби лостовете си за влияние в Ливан.

Същите тези гласове ще настояват, че поставянето на Хизбула в списъка би могло да я накара да напусне ливанското правителство - нещо, което би могло сериозно да дестабилизира страната в изключително критичен момент за региона. Освен това въпросът за поставянето на Хизбула в черния списък на ЕС, което би направило незаконно превеждането на пари от страните в ЕС към организацията, никога не е бил свързан с наличието на доказателства.

САЩ се присъединиха към Израел, определяйки Хизбула като терористична организация преди години, така че европейците всъщност нямаха нужда от разследването на атентата в Бургас, за да получат потвърждение, че Хизбула е много повече от обикновена политическа организация.

Не, от десетилетия - от двата бомбени атентата в Аржентина в началото на 90-те години на 20 век - има множество доказателства, че Хизбула е замесена в глобален тероризъм. ЕС избра и продължава да избира да отвръща поглед не поради липса на факти, а заради интересите и политическите съображения на някои свои държави членки. А тези интереси и съображения няма да се променят заради българския доклад.

Какви са тези интереси, които не могат да бъдат повлияни от Ливан? За някои интересите са икономически - опасение, че подобен ход би могъл да разгневи части от арабския свят, които

инвестират в техните икономики. Други се страхуват да не "предизвикат" Хизбула и се тревожат, че поставянето на организацията в черния списък би довело до ответни терористични действия на тяхна територия или срещу техни граждани.

Иронията е в това, че не всички в ЕС мислят по този начин. Холандия например поставя групировката в терористичния си списък, а Великобритания включва в черния списък военното крило на организацията.

Но министър-председателят Бенямин Нетаняху предупреди именно срещу това явление - разделянето на организацията на военно и политическо крило, - когато вчера направи изявление за нападението, като каза, че "има само една Хизбула, това е една организация с едно ръководство".

Българите може да отварят възможността за подобно разделяне, като установяват, че поне двама от замесените в нападението са били "членове на военното крило на Хизбула".

Това би могло да даде на ЕС, който се нуждае от съгласието на всички 27 държави членки, пространство за маневриране да забрани част от групировката, а не цялата организация. Но това, разбира се, би било частично решение. Както съобщи вчера в. "Ню Йорк таймс", Хизбула има хиляди дейци и поддръжници, пръснати из Европа, където събират пари.

Обявяването на военното крило за терористична организация почти няма да попречи на дейността на тези хора, набиращи средства, тъй като те винаги ще настояват, че просто събират пари за "добрата" част на установената в Ливан организация.

По БТА