ЕС става свидетел на упадъка на собствената си "мека сила"

Когато външните министри от ЕС се срещнаха неотдавна в един бароков дворец в Малта, първият дипломат на Финландия уместно отбеляза, че въпреки помпозността на обстановката, в която са се събрали, те са само "лекари и заварчици", опитващи се "да кърпят" нещата в света.

Подобно униние относно глобалното влияние на Европа вече се среща повсеместно сред 28-те страни членки на ЕС, опитващи се да се справят с Брекзита, с безпрецедентната миграционна криза в задния си двор и с надигането на ентиевропейския популизъм, извеждащ на преден план националистически настроени лидери из целия регион.

Докато предвождания от САЩ военен блок НАТО от край време носеше военното бреме в Европа, икономически мощният Европейски съюз можеше да разчита на "мека сила" за постигането на такива неотдавнашни дипломатически успехи, като иранското ядрено споразумение през 2015 г., разведряването с Куба и вдъхновяването на проевропейското въстание в Украйна.

Но някои министри и дипломати обръщат внимание върху това, че не е по силите на ЕС да прекрати конфликта в Украйна или да помогне за решаването на кризата в Сирия, което свидетелства, че той вече издиша, оказвайки се безсилен да помогне на хванатите в тези конфликти, от което печели Русия.

"Брекзит и миграционната криза наистина ни повлияха, - каза високопоставен дипломат от ЕС. - Не сме загубили изцяло меката си сила, но започваме да чувстваме, че моралният ни авторитет вече не е толкова силен, колкото беше."

Като най-големият донор на помощи в света, ЕС се стреми да утвърждава върховенството на закона и демокрацията в чужбина. Така той успя да превърне бившите комунистически страни в добре развиващи се пазарни демокрации. Но след една среща през април полският външен министър Витолд Вашчиковски описа настроението сред колегите си като "песимистично и депресивно", позовавайки се на "многото кризи, обкръжаващи Европа - Сирия, Либия, Йемен".

"Положението в Близкия изток, за съжаление, не е добро. Изводът е, че ЕС разполага с малко инструменти за въздействие върху проблемите, появяващи се там", добави той.

Отиващият си френски външен министър Жан-Марк Еро, който безуспешно се опитваше да приложи мирното споразумение с Москва в Украйна, звучеше доста песимистично няколко седмици по-късно в Малта, когато (външните) министри се събраха да обсъждат растящия авторитаризъм в Турция. "Ние трябва да ускорим ход и да имаме увереност в силите се, за да играем роля в света", каза той във Валета, като добави, че дебатите, които се водят между министрите, са "твърде технически" и им липсва визия.

Европейският съюз може да изтъква това, че е единен относно икономическите санкции срещу Русия заради анексирането на Крим от Москва през 2014 г. и заради подкрепата ѝ за сепаратистите в Източна Украйна. Макар че липсва яснота накъде вървят американско-руските отношения след избирането на президента Доналд Тръмп, министрите се канят да продължат за пореден път действието на санкциите през юли, твърдят дипломати.

Напредват и плановете на страните от ЕС за сътрудничество в отбраната. Но се чуват и гласове, че ЕС като блок няма достатъчно сили да реши конфликта в Източна Украйна, в който от април 2014 г. досега са загинали над 10 000 души, и след като правителствата в ЕС дадоха пълномощия на Франция и Германия да водят мирните преговори.

"Засилен натиск върху Русия е възможен само чрез по-силен ангажимент на целия ЕС и на САЩ", отбеляза бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Посещението на външнополитическия шеф на ЕС Федерика Могерини в Москва през април също не успя да постигне някакъв пробив, каза Фредерик Веслау - анализатор на мозъчния тръст "Европейски съвет за външни отношения".

От канцеларията на Могерини отказаха коментар, ала длъжностни лица от ЕС продължават да твърдят, че съюзът има важна роля в Украйна, съсредоточена върху обучение на силите за сигурност, финансова помощ, прилагането на споразумението за свободна търговия и силна подкрепа за Минските мирни споразумения.

Могерини - бивша италианска външна министърка, спечели точки за това, че мобилизира "меката сила" на Европа, обикаляйки света, както правят американските държавни секретари. Но страните от ЕС не горят от желание да ѝ дават повече реална политическа тежест, въпреки обещанията да го направят.

Нова френско-германска надежда?

Един служител от ЕС каза, че загубата на самоувереност напоследък донякъде се корени в споразумението с Анкара от миналата година, според което Турция се съгласи да приема обратно сирийски бежанци срещу солидни пари от ЕС. "Ние приехме споразумение, което негласно дава на Турция лостове за влияние върху нас", каза служителят, който е участвал в преговорите. Той добави,че ЕС се е оказал безсилен да спре масовите арести на дисиденти в Турция след проваления опит за преврат м.г.

В други сфери, Унгария, Гърция и Кипър подронват декларации на ЕС, които изискват съгласие от правителствата на всички страни членки. "ЕС не успя да излезе със силна декларация относно милитаризацията на Южнокитайско море през юли, защото унгарците я блокираха", каза дипломат от ЕС.

Има и фактори, които са извън контрола на Брюксел, включително руския реваншизъм, непредсказуемостта на Тръмп и Брекзитът. Лондон не изпрати нито военния, нито външния си министър на министерската среща на ЕС в Малта.

Надеждата в Брюксел сега е, че след неудачите от миналата година, 2017-а дава по-солидна основа, върху която блокът може да активизира външната си политика, и по-специално чрез един европейски план за независими от САЩ действия в сферата на отбраната. Освен засилващите се признаци за икономическо оживление в еврозоната, което да намали натиска върху националните бюджети, една очаквана победа за твърдия проевропеец Еманюел Макрон в решителния втори тур на президентските избори във Франция ще се възприеме като добър знак.

"Нещата малко по-малко тръгват в правилна посока", отбеляза френският външен министър Еро.

По БТА