ЕС-субсидиите за селското стопанство не могат да заменят пазара

Въпреки че ще нарастват, субсидиите на Европейския съюз за българското селско стопанство не могат да заменят пазара, предупреди в България еврокомисарят по селското стопанство Франц Фишлер.

България трябва да търси възможности да си осигури и да разшири пазарите в страните членки на ЕС за своите селскостопански стоки още преди присъединяването си, както и да запази пазарите си в 10-те страни, които ще станат членове на съюза от май т.г., коментира Фишлер на среща със земеделски производители.

Той напомни, че от тази година до присъединяването ни в ЕС средствата за страната по програма САПАРД ще се увеличат с 20 процента, но добави, че българските производители не трябва да мислят, че субсидирането може да замени пазара.

Според Фишлер, цитиран от БТА, търсенето на по-големи възможности за износ ще окаже положително влияние и върху цените на земеделската продукция вътре в страната.

Ние сме готови да ви дадем по-добри условия за износ на български стоки в общността, каза Фишлер в отговор на въпрос на председателя на Националната асоциация на млекопроизводителите в България Димитър Зоров.

Зоров обясни, че в страната сега няма експортно субсидиране и това я поставя в неравностойно положение спрямо останалите и най-вече Полша. Еврокомисарят обаче коментира, че в Полша точно това субсидиране е изиграло обратната роля.

България, която някога хранеше комунистическата Източна Европа, се опитва да промени практиките си в областта на земеделието, за да може да намери голям пазар за своите плодове, вина и зърнени култури в ЕС след разширяването, коментира днес агенция Франс прес.АФП цитира изказване на заместник министъра на земеделието Меглена Плугчиева, според която стратегическите продукти на България зао европейския пазар ще бъдат зърнените култури. Плугчиева посочва, че страната разполага с 1.1 до 1.3 млн. хектара обработваеми площи с пшеница. Силните козове на България са плодовете и зеленчуците, виното, розовото масло и тютюнът, а в последните години към тях се прибавиха и кравите, козите и биволите.

Селското стопанство на България все още е в процес на възстановяване след спада, преживян след 1989 г., припомня АФП. Страната бе лидер в производството на храни за останалите комунистически държави, но на това бе сложен край през 90-те години, когато селскостопанските кооперативи в България бяха ликвидирани и започна един дълъг, но не винаги успешен процес на връщане на земята, посочва АФП. Агенцията съобщава, че селскостопанските земи са разделени на около 20 млн. малки парцела, които са собственост на около 2.5 млн. фермери, но големи площи орна земя от общо 5.5 млн. хектара в страната стоят необработвани.

През 1989 г. приходите от износ на селскостопански продукция от България бяха 2.4 млрд. долара /1.9 млрд. евро/, но през 2000 г. те спаднаха до 491 млн. долара, а през 2002 г. се покачиха до 716 млн. долара.

В момента на земеделието в България се падат 13 % от БВП на страната, а в този сектор работят 26 на сто от работната ѝ сила.

Селското стопанство остава единствената област в България, в която износът все още превишава вноса, но страната не си прави илюзии за трудността на задачата да върне сектора към предишните му възможности, както и да го адаптира към по-строгите пазарни правила в ЕС, коментира АФП.

В доклад на Програмата за развитие на ООН /ПРООН/ се посочва, че земеделието в България остава до голяма степен фамилно. То не е пазарно ориентирано, качеството на продукцията е по-ниско в сравнение с ЕС и няма достатъчно пари за закупуване на модерни машини.

В последния доклад на ЕС за България се отбелязваше, че страната трябва да положи още много усилия, за да отговори на стандартите за ветеринарен контрол и хигиена на съюза.

В България има 20 мандри, 12 кланици, 4 месопреработвателни завода и четири завода за рибни продукти, които имат разрешителни за изнасяне на продукцията им в ЕС, казва Меглена Плучгиева пред АФП. София настоява за преходен период от поне 3 години след влизането на страната в ЕС, за да приведе млечната и винената си промишленост в съответствие със стандартите на съюза.