ЕС трябва да поеме своята отговорност за заплахите към енергийната си сигурност

Докато в понеделник Русия и Беларус се опитваха да си прехвърлят взаимно вината за спрените нефтени доставки по петролопровода “Дружба” за Полша и Германия, Европа би трябвало веднага да се замисли и да поеме собствената си отговорност за тази най-нова заплаха към енергийната ѝ сигурност, пише в. “Файненшъл таймс”.

В последните години Европа не направи почни нищо, за да излезе с единна позиция към все по-авторитарния режим на Владимир Путин в Русия и да усмири бруталната диктатура на Александър Лукашенко в Беларус, пише британското издание.

Непосредствен предвестник на сегашното крайно тревожно положение стана неотдавнашното решение на Русия са повиши почти двойно цената на газа за Беларус и да я задължи да изплаща пълни експортни такси за суровия руски нефт. В отговор Минск въведе собствени такси на транзитирания през територията ѝ нефт, а в събота призова в съда шефа на руската компания “Транснефт” във връзка с незаконното транспортиране на суровината, припомня вестникът. “Транснефт” обвини Беларус, че отклонява хиляди тонове нефт от транзитната тръба.

Малко е да се каже, че Русия сгреши в сметките си при това поредно настъпление срещу бившите съветски републики. Настоящата ситуация е унизителна лично за президента Путин, който несъмнено е изпаднал в ярост, тъй като този конфликт за часове разруши всички усилия на Русия, опитваща се в продължение на една година да убеди Запада, че преустановяването на газовите доставки през Украйна в началото на 2006 г. е било изключение, което никога повече няма да се повтори.

Несправедливо е обаче да се твърди, че кризата е провокирана само от решението на Кремъл да повиши цената на газа, пише авторът на статията Робин Шепърд.

В края на краищата защо редовите руснаци трябва да плащат за енергопотреблението на друга държава? Критикувайки Кремъл, трябва да видим ясно чия е вината.

Оправната точка е в това, че путинска Русия дълги години щадеше режима на Лукашенко, виждайки в него съюзник от съветски тип, на който беше възможно да се опре при пререканията си с Запада. Когато цяла Европа осъди фалшифицирането на изборите, проведени в Беларус март миналата година, като ги нарече откровен фарс, Кремъл беше единственият, който ги призна. Когато ОМОН (отряди на милицията с особено предназначение) хвърли всичките си сили срещу мирната демонстрация на протестиращите срещу изборите, западният свят осъди Лукашенко, а Путин го подкрепи.

И тъй като Русия сама наложи същата диктатура, оцеляваща за сметка на насилието и лъжата, няма право да се чуди, че този режим не проявява уважение към правилата на честната игра. Кремъл обаче сгреши в преценките си още повече: той просто трябваше да разбере накъде отиват работите през последните две седмици. Вече от много години е ясно, че режимът на Лукашенко се задържа на власт единствено за сметка на подкупа на значителна част от населението с държавни субсидии, финансирани от евтините доставки на руски газ. С оглед на характера и нестабилността на режима е трудно да се повярва, че Русия не е осъзнавала, че повишаването на цените ще притисне Лукашенко в ъгъла.

Трудно е да се каже какво ще стане сега. Лукашенко показа, че подложен на силен натиск, е готов и способен да създаде хаос. По всичко изглежда, че Русия е достатъчно безразсъдна, за да отговори по същия начин. Сега Европа е в абсурдно положение: енергийната ѝ сигурност е под заплаха от  двата непривлекателни режима на континента. Разбира се, краткосрочни и леки решения няма, но определено сега е времето да се обмисли нов подход към двете страни.

Що се отнася до Беларус, сега вече трябва да е ясно, че дългосрочно решение е невъзможно докато Александър Лукашенко е на власт. Той не е просто диктатор, той е авантюрист. Русия трябваше да се поучи от събитията наскоро, които показаха, че Лукашенко представлява заплаха за интересите ѝ. Сега Русия и Европа имат възможност да обединят усилията си и да направят всичко, което е по силите им, за да сложат край на този режим, пише “Файненшъл таймс”.

В статията се посочва, че още по-голям проблем представлява самата Русия. Европа знае, че е необходимо да диверсифицира нефтените и газови доставки и работи в тази насока. Освен това обаче тя трябва най-накрая да осъзнае, че снизходителното отношение към путинския Кремъл, който стъпка по стъпка се движи по пътя на авторитаризма, е грешка. Сега определено е дошло времето за мощен съгласуван отговор от страна на Европа. Кога, ако не сега?, пита “Файненшъл таймс”.

Германското списание “Дер Шпигел” пише, че нефтеният конфликт притеснява германските политици: Федералната република е прекалено силно обвързана с Русия от гледна точна на доставките на енергоносители. Москва трябва да устави мир с ЕС, като подпише енергийни споразумения, осигуряващи безкризисно снабдяване, а Германия – да търси нови доставчици, се посочва в статията.

“Всяко замразяване на доставките изостря възприемането на проблема от Запада” – казва Герт Вайскирхен, представител на социалдемократическата фракция в Бундестага. По думите този инцидент показва, че 2007 г. е “ключова година в енергийната политика”. ЕС трябва да засили натиска срещу Русия и да включи основните точки на Енергийната харта в подготвяното споразумение за сътрудничество и партньорство с Русия.

Руся подписа хартата в началото на 90-те години на миналия век, но така и не я ратифицира. Хартата урежда правата на вносителите на енергоносители така, че даже в случай на конфликт доставките да са им гарантирани.

Председателят на комисията по външна политика на Европейския парламент Елмар Брок (ХДС) също поиска от Русия най-накрая да ратифицира Енергийната харта. В противен случай тази година ЕС ще трябва да урежда енергийните въпроси с Русия в споразумението за сътрудничество и партньорство, твърди Брок.

Брок напомни и необходимостта от тясно сътрудничество в областта на енергетиката вътре в самия ЕС: “Ние трябва повече да разчитаме един на друг и да правим всичко възможно нито една държава, член на ЕС, да не пострада, ако доставките се намалят или, още повече, напълно спрат”. Затова ЕС трябва да осигурява енергоснабдяването със съвместни усилия, смята той. Освен това е необходима диверсификация на доставките.

По време на председателството си на ЕС през първото полугодие на 2007 г. Германия трябва по-активно да обръща внимание на централнозиатските и задкавказките държави. “Колкото повече различни доставчици имаме, толкова по-малко затруднения ще предизвиква спирането на доставките от страна на един от тях”, каза Брок.

“Имиджът на Русия като икономически партньор се влошава”

Сега Русия е най-важният доставчик на нефт за Германия. Нефтопроводът “Дружба”, който беше затворен заради конфликта с Беларус е основният път за износ на руски нефт.

Герт Вайскирхен от ГСДП също иска диверсификация на доставчиците на енергоносители и активизиране на преговорите с други потенциални вносители, като Норвегия. Необходими са и ускоряване на темповете на строителство на Северноевропейския нефтопровод: тази алтернативна тръба, според него, е първата стъпка към намаляване на зависимостта от такива транзитни страни като Беларус. Във външното министерство на Германия вече съществува предварителен план на енергиен пакт за взаимопомощ с Франция и други страни от ЕС. Предвижда се в случай на криза страната, попаднала в тази ситуация, да получи достъп до нефтените и газови резерви на другите държави, а също и достъп до техните доставчици.

Екарт фон Клайден, представител на ХДС/ХСС по външната политика твърди, че в междудържавните енергийни отношения трябва да се избягва “едностранната зависимост”. По отношение на Русия той смята, че наред с икономията на енергия “вълшебната дума” е диверсификация, при това във всички аспекти – енергоносители, доставчици, маршрути и потребление.

Отношенията на Русия със съседите, в това число с държавите от ОНД, са сложни. “Затова не трябва да се търси цялата отговорност само от Русия”, казва политикът от ХДС. В енергийния спор е трудно да се заеме едната или другата страна. Ясно е, че Беларус не може с години да иска от Русия субсидии за газ. “Русия обаче трябва да реши проблема с Минск така, че от това да не страдат трети страни нямащи отношение към конфликта”. В противен случай “имиджът на Русия като надежден икономически партньор се влошава”.