ЕС в патова ситуация кой да плати за коронакризата

Франция и Италия плашат с ултиматуми, Германия не иска да плаща

Френският президент Еманюел Макрон по време на снощната видеоконференция

Европейските лидери не са стигнали до общо решение по въпроса кой и как да плати финансовата сметка за коронакризата, стана ясно от изявленията след срещата чрез видеоконферентна връзка на Европейския съвет в четвъртък вечерта.

Ябълката на раздора - да се тегли общ дълг

Основната линия на раздора е старата идея от предишната криза еврозоната да емитира общ дълг, която възкръстна в сегашната ситуация под ново име - коронаоблигации. 

За емитирането на общ дълг настояват 9 водещи страни в ЕС, много от които са в тежки финансови или епидемиологични проблеми – Франция, Белгия, Гърция, Италия, Ирландия, Испания, Люксембург, Португалия и Словения.

На другия полюс са Германия и Холандия, които не желаят и да чуят за темата, защото не искат за пореден път да спасяват закъсалите си съседи с пари от собствените си бюджети.

"Това е все едно България да трябва да извади 0.5 млрд. лв. или 1 млрд. лв., за да спасява Западните Балкани. Много е трудно да се вземе такова решение", илюстрира патовата ситуация в четвъртък вечерта българският министър-председател Бойко Борисов.

Вместо коронаоблигации Германия настоява ЕС да използва традиционния си вече антикризисен инструмент - Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) с неговия спасителен фонд. Той обаче има условия към държавите-бенефициентки, каквито Рим не желае да спазва. 

Франция и Италия с ултимативен тон

Франция, Италия и Испания са се опитали да поставят въпроса за общ дълг много твърдо, като италианският премиер Джузепе Конте дори е заплашил да не подкрепи заключителното изявление на лидерите от срещата.

А основното в изявлението е, че темата се прехвърля на финансовите министри от еврозоната, които трябва да намерят решение до две седмици. Самите те вече обсъдиха въпроса по-рано тази седмица и тъй като не постигнаха консенсус, се надяваха темата да получи да получи някакво движение на политическо ниво от евролидерите. Така излиза, че еврозоната се върти в омагьосан кръг. 

Френският президент Еманюел Макрон е предупреди лидерите на останалите страни членки на ЕС, че кризата с коронавируса поставя под въпрос "оцеляването на европейския проект". Има риск епидемията да подкопае основните стълбове на съюза, аргументирал се Макрон.

"Кориере дела сера" отбелязва, че италианският премиер Джузепе Конте е отправил същото предизвикателство към лидерите на останалите страни членки: "Европа или трябва да се покаже единна, или просто няма да съществува".Тази позиция е подкрепил и министър-председателят на Испания Педро Санчес.

Италия е дълбоко разочарована: "Отвратителна Европа"

Италия очакваше бърз отговор, но едва се стигна до компромис, пишат италианските медии.

"Отвратителна Европа", гръмна на първа страница авторитетното издание "Ла Република".

След като първоначално италианският премиер Джузепе Конте, подкрепен от испанския си колега Педро Санчес, отказа да подпише проекта на заключителния документ от срещата на върха, накрая се стигна до компромис между 27-те, посочват "Стампа" и "Република".

Конте поиска от лидерите основните европейски институции да намерят адекватни и иновативни решения за справяне с последиците от кризата. Той първоначално даде краен срок от 10 дни, който впоследствие беше удължен на две седмици, допълват изданията.

Ако някой мисли да използва механизми за защита, то той може да ги запази за себе си, защото Италия няма нужда от тях, даде да се разбере Конте. Той визираше ЕСМ, който бе приложен за финансовата криза в Гърция. Според Конте такива механизми за конкретна защита се отнасят до асиметричен шок, каквато беше финансовата криза в Гърция. Сега обаче става дума за симетричен шок, за нещо, което засяга цялата европейска общност, и старите механизми не могат да бъдат приложени, отбелязва "Република".

Бившият шеф на ЕП Таяни: Страхлива и мазохистична Европа, ние умираме

Бившият председател на Европейския парламент от Италия, Антонио Таяни, разкритикува страните, които блокираха по-решителните мерки.

"Страхлива Европа, като тази, която видяхме вчера, ще бъде завладяна от коронавируса", написа Таяни в Туитър. "Докато ние умираме и икономиката ни се срива, решенията се отлагат с две седмици", написа той. "Мазохистичният егоизъм на твърдоглавците е късоглед и опасен за всички", добави той.

"Предпазливостта, проявена от северноевропейските страни, подчертава дългогодишното им нежелание да позволят на южните страни с по-слаба икономика и по-висок дълг да наложат исканията си за обединен публичен дълг в еврозоната", коментира "Франс прес". 

Съгласно постигнатия снощи компромис председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел ще трябва да представят предложения за дългосрочно разрешаване на кризата, породена от пандемията, като ще е необходимо те да бъдат съгласувани и с другите евроинституции, допълва вестникът.

Между европейските лидери беше постигнато съгласие за нуждата от нови предложения и дългосрочни решения за справяне с кризата, но във финалния компромисен документ не се говореше нито за нов вид еврооблигации, наречени коронаоблигации, за което настояваха страни от южната част на ЕС, нито пък за спиране на Пакта за стабилност, посочва "Стампа".

"Кориере дела сера" припомня и изказване на бившия шеф на ЕЦБ, италианеца Марио Драги, отпреди два дни, че Европа е във война срещу коронавируса и трябва да се действа цялостно, за да не се стигне до продължителна икономическа депресия.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа