ЕС в спор за анктикризисен механизъм и промяна в основния договор

Германия и Франция, двете доминиращи европейски сили, искат промяна в основния договор на ЕС (Лисабонския договор), за да се създаде постоянно действащ механизъм за предотвратяване на финансови кризи като тази с дълга на Гърция. Това е основната тема на започналата в четвъртък вечер напрегната среща на лидерите на ЕС в Брюксел.

Френско-германското предложение първоначално се натъкна на силна съпротива сред останалите страни членки, но има сигнали, че подкрепата за него нараства, независимо от неяснотата как подобни промени ще бъдат реализирани, предаде Ройтерс.

Пренаписването на Договора от Лисабон, влязъл в сила едва миналия декември след осем години на тежки преговори, не е лека задача. Промяната му трябва да стане с единодушното одобрение на 27-те страни членки и Европейския парламент, а това може да доведе до сериозни политически разногласия и да отнеме дълго време.

На срещата в Брюксел е премиерът Бойко Борисов, който пристигна там без предварително дефинирана позиция. Той каза, че е за "здрава дисциплина" и санкции, но не и да се стигне до спиране на еврофондове на страни с по-висок бюджетен дефицит.

Спорните моменти

Най-спорно е френско-германското предложение за въвеждане на постоянно действащ механизъм за управление на кризи - Фонд за спасяване на държавите в затруднено положение, който от своя страна изисква промяна на Договора на ЕС.

Т.нар. Сделка от Довил (по името на града, в който се проведоха последните френско-германски разговори) бе постигната отделно от останалите лидери на ЕС. По време на срещата в Брюксел се обсъжда докладът на специалната група на Европейския съвет за мерките за засилване на икономическото управление в ЕС.

Идеите на работната група, ръководена от президента на ЕС Херман ван Ромпой, вече породиха редица противоречия между страните членки, които може да се задълбочат от предложените миналата седмица от Берлин и Париж по-радикални мерки. Разделителната линия общо взето се очертава около два въпроса – къде да бъде границата на санкциите за евентуални нарушения на финансовата дисциплина и дали да бъдат приети мерки, които изискват промяна на приетия след близо десетгодишни преговори Лисабонски договор.

Целта на мерките е да се предотврати ефект на доминото и последователен срив на икономики в страни членки, при евентуално възникване на сериозна криза с дълга на някоя от държавите в общността.

Меркал потвърди, че е за промяна в Договора на ЕС

Германският канцлер Ангела Меркел потвърди за пореден път искането си Лисабонският договор да бъде променен, за да се даде на еврозоната механизъм за гарантиране на финансовата сигурност и настоя, че страните, които не успяват да овладеят разходите си, трябва да бъдат лишавани от правото си на глас в ЕС.

Тази позиция на германския канцлер породи остри критики.

Защитавайки създаването на постоянен фонд в подкрепа на еврозоната, Меркел каза: "Ние, в Германия, сме на мнение, че за целта трябва да бъдат променени договорите", за да се определи "начинът, по който ще трябва да реагираме в бъдеще на кризи, които поставят под заплаха еврото като цяло".

"Подобен механизъм трябва да се изгради, за да бъде на разположение в най-лошия случай", допълни германският канцлер пред журналисти след пристигането си за срещата в Брюксел.

"Нуждаем се и от механизъм, който да включва и банките, и инвестиционните фондове, които печелят пари от високите лихви", наложени на някои страни в затруднено положение, каза още Меркел, уточнявайки, че това цели данъкоплатците да не бъдат единствените, които поемат отговорността си.

Берлин настоява за промяна в Лисабонския договор, за да не бъде санкциониран от Конституционния съд, тъй като сегашният договор на ЕС в действителност не разрешава по принцип една страна да бъде спасявана от фалит от партньорите си от еврозоната.

Берлин и Париж в изолация

Берлин и Париж може да се окажат изолирани на европейската сцена по време на срещата на върха в Бюрксел, предупреждава "Фигаро". Става дума по-специално за идеята на Меркел и Саркози да се отнеме правото на глас на онези страни членки, които не се справят с бюджетния си дефицит.

След срещата в Довил френският президент Никола Саркози обяви, че ще подкрепи намерението на Меркел да предложи промени в Лисабонския договор, ако тя смекчи предложенията си за наказване на онези страни, които не успяват да контролират финансовите си системи.

Барозу е готов за ограничена промяна в Лисабонския договор

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу изрази готовност да обмисли ограничена промяна в договора на ЕС, за да може еврозоната да получи механизъм за финансова сигурност, но изключи идеята на Германия за политически санкции срещу страните, които са натрупали прекалено много дългове.

"Ако промяната на договора цели да намали правата на глас, според мен това е неприемливо", заяви Барозу на пресконференция преди началото на срещата.

"Откровено казано, това не би било реалистично, това би било несъвместимо с идеята за ограничена промяна на договора и никога не би се приело единодушно от държавите членки" на ЕС, отбеляза Барозу.

От друга страна той изрази готовност друга, предложена от френско-германския тандем промяна на договора, която да позволи създаването на постоянен Фонд за подкрепа за страните от еврозоната, които изпитват тежки финансови затруднения, по подобие на Гърция през пролетта.

Предложението на Франция и Германия за промяна на договорите на ЕС, за да се засили бюджетната дисциплина, би било "отрова за Европа," заяви външният министър на Люксембург Жан Аселборн в статия в икономическия в. "Ханделсблат".

Аселборн посочи, че започването на такъв дебат "може да породи неразбиране от страна на европейските граждани". Според него предложенията "да се наложат с декрет наказания на държавите от ЕС би било отрова за Европа".

Промените в Лисабонския договор за втвърдяване на общата бюджетна дисциплина, предложени от Германия с подкрепата на Франция, "устройват" Полша, заяви в Брюксел полският премиер Доналд Туск и добави, че Полша със сигурност няма да блокира промени, способни да засилят бюджетната дисциплина на целия ЕС.

Туск обаче се обяви против политически санкции срещу страните, които не спазват бюджетната дисциплина, като например отнемане на правото на глас.

"Тези политически предложения ми изглеждат екзотични и малко реалистични", отбеляза полският премиер.

Финландският министър-председател Мари Кивиниеми от своя страна също се изказа в подкрепа на промяна на европейския договор, ако е необходимо, за да се създаде "постоянен механизъм" в помощ на страни в затруднение от еврозоната.

В комюнике, разпространено в Брюксел, тя изтъква, че еврозоната се нуждае от постоянен механизъм в отговор  на кризите, който да е в състояние да осигурява финансовата стабилност като цяло. Според нея този механизъм трябва да насърчава солидни фискални политики и отговорно отпускане на заеми от кредиторите.

Борисов е за "здрава дисциплина", но против спиране на еврофондове

България е представена на Европейския съвет от премиера Бойко Борисов, който замина за Брюксел без предварително публично огласена позиция по тези въпроси.

Пред журналисти преди началото на срещата той се опита да формулира такава позиция, като от думите му става ясно, че е едновременно за дисциплина, но против санкции, които евентуално биха довели до спиране на еврофондовете.

"Надявам се да има решение, след като се знае точно какъв механизъм ще се предложи. В зависимост от това какъв е той, ще зависи и моето становище. По принцип аз съм за здрава дисциплина в ЕС, за спазване на границите за бюджетен дефицит, а също страните, които малко са го надвишили - да могат да обяснят мотивите си", заяви Борисов, цитиран от БТА. България през последните две години е именно в групата на страните с относително малко надвишаване на разрешената 3-процентната граница на бюджетен дефицит.

Борисов каза, че не е пристигнал с предварително подготвено становище да подкрепи или не поправки в Лисабонския договор, защото една поправка и даване на възможност на Съвета на ЕС да санкционира държавите, които допускат или ще допускат по-големи дефицити, е "много революционно".

"В същото време съм готов да подкрепя големите държави (Германия и Франция – бел. ред.) нетните платци, които внасят парите на своите граждани, за да дотират други европейски държави, че другите трябва да са дисциплинирани и да изпълняват своите ангажименти. А не да отиваме и да казваме - дайте пари, защото ние сега не се справяме", обясни премиерът.

Първо обаче трябвало да се обсъди предлаганият механизъм за добро икономическо управление, "за да не става дума за механизъм, при който се наказват държави с три и половина или четири процента дефицит и в санкциите влиза спиране на еврофондовете".