ЕС забрани вноса на ирански петрол, Техеран отговори със заплахи

Иранската национална валута се срина с още 10% спрямо долара

ЕС забрани вноса на ирански петрол, Техеран отговори със заплахи

Европейският съюз (ЕС) забрани вноса на петрол от Иран и наложи други икономически санкции, присъединявайки се към Съединените щати в поредния опит да бъде накаран Техеран да се откаже от своята ядрена програма, съобщи Ройтерс в понеделник. В отговор Иран поднови заплахата да затвори жизненоважния за петролната търговия и за световната икономика Ормузки проток и се закани да прекрати незабавно петролния си износ за страни от ЕС.

Малко след като бе обявено решението, иранският риал поевтиня с 10 процента. На 23 януари един щатски долар в Иран струва около 20500 риала по официалния курс. За последната седмица иранската национална валута се обезцени с 15 процента спрямо долара, а за последния месец – с 50%.

Сега на черния пазар риалът се търгува почти с 80 на сто по-евтино, отколкото е официалният курс. Като мярка за борба с валутните спекулации правителството забрани търговията с валута извън специално оборудваните пунктове, където властите могат да контролират курса.

Иран е петият в света износител на петрол. Около половината от този износ отива за европейските страни.

Външните министри на страните от ЕС се споразумяха в понеделник за незабавно ембарго върху всички нови договори за внос, купуване или транспорт на ирански суров петрол. Този ход ще окаже натиск върху оспорваната ядрена програма на Техеран, като прекъсне главния ѝ източник на външни приходи, отбелязва агенцията.

За да защитят обаче европейската икономика, която се бори срещу дълговата криза, правителствата се съгласиха да въведат на етапи ембаргото и да дадат на страните със съществуващи договори с Иран време до 1 юли 2012 г, за да ги прекратят.

До последния момент по този въпрос се водеха интензивни преговори между европейците заради колебанията на Гърция, която е силно зависима от иранските петролни доставки. Първоначално Атина настояваше за едногодишен преходен период.

В споразумението е предвидено други страни производителки на петрол, по-специално от Персийския залив, да заменят Иран при доставките на петрол на нуждаещите се европейски страни.

Иран продава около 20 процента от петрола си на страни от ЕС. През първите десет месеца на миналата година ЕС е внасял по 600 000 барела ирански петрол дневно. Освен Гърция, в чийто петролен внос делът на Иран е 34.2%, значителни количества ирански петрол ползват и Испания (14.9%) и Италия (12.4%).

Основната част от петролния му износ е предназначен за Азия. Европейците и САЩ се стремят да убедят азиатските страни като Индия да намалят вноса си на петрол от Иран, отбелязва АФП.

На срещата на външните министри в Брюксел бе постигнато и съгласие да се замразят авоарите на централната банка на Иран и да се забрани търговията със злато и други ценни метали с банката и други държавни институции.

Западните страни се надяват по-строгите санкции, които доближават ЕС повече до позициите на САЩ, да принудят Иран да намали или да спре ядрената си дейност. Според Европа и САЩ тя има за цел разработване на ядрени оръжия. Иран твърди, че програмата му за обогатяване на уран е само с мирна цел.

Върховният представител на Европейския съюз за външната политика Катрин Аштън каза, че иска финансовите санкции да убедят Техеран да се върне на масата на преговорите със Запада. "Искам натискът на тези санкции да доведе до преговори", каза тя пред репортери преди срещата на министрите на външните работи в Брюксел.

Отговорът на Техеран

Високопоставен член на иранския парламент каза днес, че Ислямската република ще затвори входа към Персийския залив, ако нови санкции блокират износа ѝ на петрол. "Ако Западът се откаже от купуване на ирански нефт, ние ще го продаваме на неевропейски страни. Ако ще се сблъскаме с проблеми за реализиране на нефта на световния пазар, несъмнено ще блокираме Ормузкия проток. И тогава САЩ, които продължават авантюристичната си политика към Иран, дори със съдействието на всичките си съюзници, няма да могат да го разблокират", каза Мохамад Коусари, заместник-председател на парламентарната комисия по национална безопасност и външна политика.

Междувременно друг висш ирански политик заяви, че Техеран трябва незабавно да спре продажбата на петрол за ЕС, за да му попречи да намери алтернативни източници.

Демонстрация на сила в Ормузкия проток

В края на миналата седмица Великобритания, САЩ и Франция дадоха ясен сигнал на Иран, като изпратиха шест свои бойни кораба, водени от 100-хилядитонен самолетоносач, в ключовия Ормузки проток, пише британският вестник "Дейли телеграф".

Разбира се, трите страни поддържат постоянно военно присъствие в района, но едновременното навлизане на техни кораби в Персийския залив е доста необичайно, смята "Дейли телеграф", като подчертава, че флотилията е преминала вчера безпрепятствено на няколко мили от иранския бряг.

Според неназован представител на западна държава този ход не е провокация към Иран с цел оказване на натиск, а просто илюстрация на "международната решителност" да се гарантира придвижването на кораби през важния за световната икономика Ормузки проток, който свързва Персийския залив с Индийския океан.

"Дейли телеграф" посочва още, че според други западни представители балансът на силите, изправени срещу Иран, е такъв, че има много малка вероятност иранците да осъществят заплахата си да спрат с военна сила корабоплаването през протока. Иран има интерес да говори за тази заплаха, защото тя може да повиши цените на петрола и вследствие на това да повиши приходите за своята икономика, която в момента изпитва остри затруднения, пише "Дейли телеграф".

От друга страна вестникът цитира друг официален източник, който подчертава, че нито едно правителство не подценява възможността Иран наистина да затвори достъпа до протока - чрез свои бойни кораби и ракети "земя-море" или чрез неговото миниране.

Споделяне
Още от Свят

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?