ЕС запазва пълната си подкрепа за споразумението с Иран

ЕС запазва пълната си подкрепа за споразумението по ядрената програма на Иран, съобщи в четвъртък върховният представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини.

С голяма загриженост научаваме последните изявления от Техеран, свързани със споразумението, допълва Могерини. Оставаме изцяло обвързани със запазването и пълното прилагане на споразумението, което е ключово постижение в световните усилия срещу разпространението на ядрено оръжие и с водещо значение за общата сигурност, добавя тя.

ЕС призовава Иран да продължи да спазва споразумението изцяло, както досега, и да се въздържа от стъпки, които биха довели до влошаване на обстановката. Отхвърляме всякакви ултиматуми и ще оценим прилагането на договореностите от страна на Иран на основата на действията. Припомняме ролята на Международната агенция за атомна енергия, която следи и проверява приложението на поетите от Иран задължения, се посочва в изявлението на Могерини.

Тя изразява съжаление от възобновяването на санкциите срещу Техеран от страна на САЩ и оттеглянето на Вашингтон от споразумението. Решени сме да продължим усилията за осигуряване на законна търговия с Иран, заявява Могерини. Тя призовава държавите, които не са част от споразумението с Техеран, да се въздържат от действия, които биха ограничили възможностите на страните, подписали споразумението, да изпълняват поетите с договора задължения.

ЕС е пред тежка дилема

Вчера Иран даде на европейските страни 60 дни да решат дали ще спасят ядреното споразумение от 2015 г., като откажат да се съобразяват с американските санкции. Според "Франкфуртер алгемайне цайтунг" това поставя Европейския съюз пред тежка дилема.

"Заплахата (на Техеран) да поднови обогатяването на уран е игра с огъня. Ако се стигне дотам, споразумението от 2015 г. отива на бунището. Призивите (към Иран) от останалите пет страни, които го подписаха, да го спазва, са спешни и разбираеми, - пише германският всекидневник. - Ако Иран престане да спазва споразумението, не може да има "нормални" икономически отношения. Остава да видим дали Иран ще бъде възпрян чрез военни заплахи (от САЩ)."

"Кризата поставя европейските страни, които са участници в споразумението, и Европейския съюз пред дилема без очевиден изход... Как могат те да се съобразят с искането на Техеран да защитят неговата петролна индустрия и банките му от американските санкции? Трябва ли те наистина да влязат в конфликт със САЩ и да застанат на страната на иранския режим?", пита риторично "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

В същия дух е издържан и анализът на лондонския "Гардиън" по темата. Обявявайки две малки, но внимателно премерени стъпки към излизане от ядрената сделка от 2015 г., Иран дава на Европа и на Китай двумесечен ултиматум да се възправят срещу САЩ на световната арена, или да рискуват нещата в Близкия изток да тръгнат към война, пише вестникът.

Зад ерозията на многостранното споразумение и връщането към военно противостояние в Персийския залив стои малка група от радикални играчи в администрацията на Тръмп, в израелското правителство и в две арабски монархии - Саудитска Арабия и ОАЕ. В САЩ и Израел това става въпреки съпротивата на военните кръгове, посочва "Гардиън".

Вестникът изтъква и дълбоките опасения в бизнес средите, защото корпорациите се страхуват да не попаднат в черните американски списъци повече, отколкото да загубят позициите си на иранския пазар. Усилията на ЕС да защити своите компании от санкциите на Вашингтон засега се оказват твърде неубедителни.

Първоначалният отговор на Техеран на усилията на Тръмп да разруши споразумението беше "стратегическо търпение", разчитайки, че останалият свят ще помогне на неговата икономика да устои. Иран се надяваше, че поне Пекин ще се възпротиви на САЩ и ще продължи да купува неговия петрол след изтичането (на 2 май) на изключенията, допуснати от САЩ за неколцината останали купувачи. Това обаче, поне засега, не се получава. Пекин сега е изнервен от провала на деликатните му търговски преговори с Вашингтон и породените от това нови търговски проблеми. Русия изразява подкрепа на Иран, но тя не купува петрол от него и има малка "тежест" в световната икономика.

"За европейците, китайците и руснаците ядреното споразумение бе приоритет, но не сред трите главни приоритета. То се оказа жертвеното агне", казва Ели Геранмайе, старши изследовател в Европейския съвет за външни отношения, цитиран от "Гардиън".

Повишавайки залозите с новия си ход, Иран отправя предизвикателство към Европа и Китай да се освободят от зависимостта от долара - което и за двете е дългосрочно намерение. Иран сега им дава 60 дни да направят значими стъпки в тази посока или да се изправят пред потенциално много опасна нова криза в Близкия изток, заключава британският всекидневник.

САЩ засилват натиска върху съюзниците си

В същото време САЩ засилиха натиска си върху своите съюзници да се присъединят към американските санкции срещу Иран и да прекратят бизнес отношенията си с Ислямската република. В интервю за британския всекидневник "Дейли телеграф" държавният секретар на САЩ Майкъл Помпейо, който бе на кратко посещение във Великобритания, недвусмислено заяви, че "идеалното развитие на събитията се състои в това, всяка страна да се присъедини към съществуващия днес санкционен режим". "Ние смятаме, че е добро дело да откажем на Иран правото на благосъстояние, което той да използва, за да разпалва тероризъм, да продължава изпитанията на своите балистични ракети и своята ядрена програма", подчертава държавният секретар.

Според него задачата на Вашингтон "се състои не в това да бъде причинена вреда на иранския народ, а в това Иран да започне да се държи като нормална страна".

Тръмп засилва все повече натиска върху Иран

Все по-сурови санкции, а сега и тропот на ботуши: година след като се оттегли от иранското ядрено споразумение, Доналд Тръмп се придържа към своя "максимален натиск" върху Иран, без особено ясна цел, но с риск от ескалация или дори конфронтация, коментира Франс прес.

Вчера първата годишнина от оттеглянето на САЩ от този международен документ, от който се очаква да попречи на Иран да разработи ядрено оръжие, беляза нов обрат в предизвиканата от американското решение криза: след като дълго време заемаше изчаквателна позиция, Иран престана да се съобразява с някои от наложените на ядрената му програма ограничения.

Това ли е било тайното намерение на американския президент? Да, казват в тесен кръг някои европейски дипломати: политиката му цели да тласне Иран на свой ред да затръшне вратата, за да убеди най-после европейските съюзници да се присъединят към широката антииранска коалиция, която засега Вашингтон се затруднява да състави.

"Ако целта на правителството е да поеме риска от пълно разпадане на ядреното споразумение, политиката му е на прав път. Ако Иран напусне споразумението, правителството на САЩ ще получи повече подкрепа за конфронтационния му подход", казва пред Франс прес Далиа Даса Кей от мозъчния тръст Ранд корпорейшън.

САЩ твърдят, че не са си поставяли такава цел. Те обаче се възползваха от иранското съобщение, за да подновят призивите си към международната общност да се присъедини към тяхната "кампания на максимален натиск".

Преустановените вчера ангажименти отговарят на клаузи, които вече бяха отхвърлени от американска страна и следователно са "относително скромни и обратими мерки", казва Сюзан Малони, заместник-директор на програмата за външна политика във вашингтонския институт "Брукингс".

На същото мнение е Кентен Лопино, френски научен сътрудник в американския Център за стратегически и международни изследвания. Той смята за по-обезпокоителен ултиматума на Техеран, който заплаши да отиде и по-далеч, ако европейците до два месеца не успеят да му гарантират някакви икономически печалби въпреки американските санкции.

"До момента иранците изглежда искаха да печелят време, но има риск този ултиматум да предизвика ескалация", предупреждава той.

Защото правителството на Тръмп, което обеща да наложи "най-тежките санкции в историята", за да накара Иран да се огъне, успоредно с това разгръща своята програма. След като възстанови всички санкции, които бяха отменени в рамките на споразумението от 2015 г., по-специално срещу иранския петрол и финансови институции, вчера то санкционира износа на метали и заплаши с нови наказателни мерки.

Какво точно иска да постигне Вашингтон?

"Промяна на поведението" на иранския режим, уверява американското правителство. САЩ смятат, че кампанията им на натиск започва да дава резултати с тласкането на иранската икономика в рецесия, но и с пресичането на парични потоци, които досега са финансирали "дестабилизацията" на Близкия изток.

Преди една година американската дипломация изброи дванадесет драстични условия за възобновяване на връзките с Техеран. "Към днешна дата нито едно от тях не е изпълнено и всичките изглеждат недостижими", констатира Кентен Лопино. Това не спира Доналд Тръмп да повтаря как се надява "някой ден да се срещне" с иранските лидери за договаряне на ново споразумение.

Смяна на режима?

Затова и се множат спекулациите какви са истинските цели на правителството му. "Ако наистина идеята е да бъде накаран Иран да седне на масата за преговори или да промени поведението си в региона, трудно може да се каже, че американската политика е успешна", казва Далиа Даса Кей.

Поради това някои се питат дали смяната на режима в Техеран не е крайната цел поне на част от обкръжението на милиардера републиканец, например на съветника му по националната сигурност Джон Болтън, който е известен "ястреб". Още повече, че през последните дни Белият дом за пръв път пренесе кампанията си на натиск във военната област с изпращането на самолетоносач и бомбардировачи Б-52 в Залива, за да контрира "надеждни сведения за заплахи от предстоящи атаки" на Иран срещу американски интереси.

Редица конгресмени демократи се тревожат от подобна стратегия, която според тях може само да въвлече САЩ в "неизбежна война" с иранския режим.

Според Далиа Даса Кей се намираме в опасна фаза, защото сегашната ескалация може да прерасне в конфликт.

"Не смятам, че това е необратимо придвижване към война", казва обаче Сюзан Малони. Още повече, че Доналд Тръмп гласовито обявява намерението си да сложи край на скъпоструващите и безкрайни конфликти в чужбина.

"Американският наратив и сценография около военно дислоциране, което е планирано от по-рано и се вписва в редовни учения, всъщност са част от стратегията на максимален натиск", съгласява се Кентен Лопино. "Има обаче риск от инцидент", предупреждава същевременно той.