ЕС започва проверки за готовността на България да опазва евротайни

Още следващия месец ЕС ще извърши първата проверка в България, която ще установи доколко страната ни е готова да опази класифицираната информация на съюза. Това съобщи председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова пред депутатите от парламентарната комисия по евроинтеграция.

Евроинспекцията е по инициатива на Европейския съвет и ще бъде само на експертно ниво, уточни Маркова. В състава на проверяващите освен администрация от ЕС ще включва и представители на страните-членки на Съюза. Това на практика означава, че отделна страна може да изкаже свои възражения и критики относно надеждността на българските институции и ведомства.

Шефката на ДКСИ обаче не очаква критиките в доклада от проверките да застрашат бъдещото членство или да доведат да задействане на предпазната клауза и да отложат присъединяването ни в съюза.

През следващата година започват и проверките за издаване на сертификат за достъп до секретна информация на ЕС. В тази връзка ДКСИ вече събира заявките от отделните ведомства за броя на служителите, които ще трябва да четат тайните документи на Брюксел след 1 януари 2007 г. Засега обаче ЕС не е задал конкретен максимален брой на лицата, на които ще бъде даден допуск.

Получилите вече съртификат за достъп до секретната информация на НАТО, както и лица, на които е отказан допуск, ще бъдат наново проверявани според изискванията на ЕС, които почти напълно се припокриват, категорична беше Маркова.

"Класифицирана информация на ЕС може да бъде тази, която се създава в рамките на ЕС, свързана е с дейността и нуждите на Съюза или с преговорите за членството ни в ЕС", разясни шефката на ДКСИ.

През процедури на проверка ще минат всички, които ще работят с документите на Брюксел, в това число и настоящите посланици и кандидати за дипломатически постове в страните-членки. "От България се очаква конкретен резултат, а именно изпращане на хора за работа в съответните органи и институции, за които държавата България гарантира, че те са преминали процедурите за надеждност и те са надеждни от гледна точка опазване на тайната и сигурността," разясни Маркова. Тя уточни, че въпросът с какви точно процедури ще постигнем този резултат и на базата на каква информация България е направила тази преценка, са национален въпрос.

Маркова обясни пред депутатите, че архивът на ДС е информация от национално значение и ЕС няма да имат достъп до нея.

Според нея България ще реши въпроса с досиетата на бившата ДС своевременно преди януари 2007 г. и няма да позволи възникването на някакъв проблем. Решаването на този въпрос трябва да отговори на обществените очаквания в България, коментира Маркова.

В отговор на въпрос тя поясни, че част от преговорите на България с ЕС също представлявала класифицирана информация.

Според Маркова, е нормално определени теми и области от преговорните глави, които се определят като "чувствителна" информация, да имат гриф на секретност.

Начините на класифициране на ЕС-документите ще се определят на базата на четири вида грифове за секретност: "ЕС - строго секретно" е най- високият гриф, което означава, че нерегламентираното огласяване на тази информация има изключително тежка вреда за ЕС или за една и повече страни-членки. Издаването на "ЕС - секретно" сериозно уврежда интересите на ЕС, а "ЕС - поверително" уврежда основни интереси. Последната степен на секретност е "ЕС за служебно ползване" - неблагоприятно за интересите на ЕС е огласяването на тези данни.