ЕС засилва интеграцията на Западните Балкани в конкуренция с Русия и Китай

От София еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи даде заявка за наваксване на изоставането в интеграцията на Западните Балкани, а президентът Румен Радев потвърди, че Скопие все още не изпълнява българските изисквания и няма да започне реални преговори за членство, докато това не стане.

"Русия предизвика проблеми в 3 страни в региона, които желаят просперитет чрез членството в ЕС. Пропуснахме повече от 5 години. Имахме EK, която задържа разширяването и това се отрази. Но времената се промениха и сега държавите-членки имат ясна перспектива. Знаят, че е в техен интерес интеграцията на все повече държави", каза Вархеи.

По думите му се оформя нов подход - да интегрираме икономически Западните Балкани още преди да се присъединят, за да улесним процеса по интеграция по-късно.

"Трябва да сме на терен и да изпълняваме обещанията, въпреки конкуренцията на страни като Китай. Трябва да интегрираме икономически Западните Балкани още преди да се присъединят", добави еврокомисарят в рамките на форума "ЕС среща Балканите".

Той посочи, цитиран от БГНЕС, че посланието към Западните Балкани е ясно - "да направят всичко за върховенството на закона".

"Само така ще има и добър инвестиционен климат", посочи той.

Вархеи се срещна и с президента Румен Радев.

"Само чрез спазването на правата на човека и на принципите на добросъседство Република Северна Македония може да постигне напредък в процеса на европейска интеграция", каза Радев.

Той посочи пред еврокомисаря, че липсва напредък по най-важния въпрос, който е и задължително условие за начало на преговорите за присъединяване към ЕС – промяна в Конституцията на РСМ и с вписването на българите като съставна част от държавотворните народи.

"Свидетели сме на засилваща се системна дискриминация, на полицейски, административен и съдебен произвол спрямо българските сдружения, на засилване на престъпления от омраза срещу българите и хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония“, каза Румен Радев.

Президентът открои системния натиск и посегателства спрямо българите и българските клубове в РСМ през последните месеци, както и приемането на закон с ретроактивно действие за фондациите и гражданските сдружения, на базата на който от 17 000 неправителствени организации в страната бяха закрити единствено два български клуба.

България високо цени реакцията на европейските институции и острото осъждане на отказа на Северна Македония на 6 май да допусне на нейна територия евродепутата Андрей Ковачев, посочи държавният глава.

"Очакваме да има такива реакции не само когато са засегнати правата на членове на ЕП, но и на обикновените европейски граждани, на гражданите на РСМ с българско самосъзнание“.

Комисар Вархеи отбеляза, цитиран от Прессекретариата на държавния глава, значението на откритите въпроси между България и РСМ и посочи, че ускоряването на процеса на разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани може да се постигне само ако е приемлив за всички страни.

Вархеи заяви също така, че Копенхагенските  критериите са ясно разписани и недвусмислени и ЕК ще продължи да проследява тяхното изпълнение.

С договорената преговорна рамка Северна Македония получи възможност да започне преговори за членство в ЕС, но за да стартират реално, страната трябва да изпълни поставените от България изисквания, най-важното от което е вписването на българите в конституцията ѝ.

Към момента най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ е срещу промени в основния закон, за които е необходимо мнозинство от две трети.

Въпреки това управляващите в Скопие твърдят, че до ноември промените могат да минат през парламента.