Ескалацията на дълговата криза може да възобнови кризата в еврозоната

Икономиката на еврозоната беше стабилна през по-голямата част от 2010 г., но през следващата година се очаква забавяне и ръст на БВП само от 1.4%. Това сочи последното проучване в изданието ”Прогноза за еврозоната” на финансово-консултантската компания "Ърнст и Янг", резултатите от което бяха разпространени в понеделник.

Растежът обаче се очаква да бъде много неравномерен в 16-те страни на зоната. Заради основните рискове на хоризонта Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да бъде готова да приложи съществени допълнителни мерки в подкрепа на европейската икономика в случай на криза, смятат анализаторите на компанията.

Растежът на БВП за еврозоната през 2010 г. се изчислява на 1.7%, малко по-добър от прогнозирания в предишното издание на Ърнст и Янг на проучването, но поглед към състава на растежа оставя малко място за самодоволство.

Зареждането с нова стока съставлява 80% от растежа за тази година, но по своята същност това е временно и в бъдеще ще изчезне. Голяма част от забавянето през 2011 г. се дължи на фискално затягане, което според анализаторите на "Ърнст и Янг" ще е повече от 1% от БВП.

Мари Дирон, старши икономически съветник на изданието, коментира: "В най-добрия случай растежът е силно зависим от северните страните от региона. Разликата с юга неизбежно ще нарасне. Всеки епизод на нестабилност на финансовите пазари прави все по-вероятно много по-лоши прогнози да се сбъднат."

Европа на трета скорост

Германия води икономическото възстановяване на еврозоната с ръст на БВП от 3.5% и 2.1% за следващата година с очакване да достигне равнището на БВП отпреди кризата до края на 2011 г., много по-рано, отколкото се очакваше първоначално, прогнозират анализаторите на компанията. Както износът, така и вътрешният пазар са допринесли значително за възстановяването в Германия. Страни, тясно свързани с германската икономика, по-специално Словакия (2.8%) и Австрия (2%), също се очаква да нарастват през 2011 г. По-скромен ръст се очаква в други основни "северни" страни, включително Франция и Холандия (1.8% за всяка от двете).

Според доклада на "Ърнст и Янг" се очаква ръст на БВП в периферните страни през 2011 г. в диапазона от -3.3% за Гърция до -0.7% за Португалия. Тези стойности могат да бъдат значително по-лоши, ако периферните икономики се изправят пред нови сътресения на облигационните пазари и необходимостта от допълнителни мерки за ограничаване на дефицита, смятат икономистите.

Най-лошият сценарий предвижда възобновяване на кризата

Обичайните неясноти около прогнозата на еврозоната са увеличават от сегашната криза на държавния дълг. Според доклада на компанията вероятността е само 45% за относително благоприятния растеж от 1.4% през 2011 г. Вероятно (25%) е и по-бавното възстановяване, защото намаленото вътрешно търсене се усложнява от банките, борещи се да възстановят своите счетоводни баланси пред перспективата за по-нататъшни сътресения. В такъв случай ръстът на БВП ще се бори да достигне 1% през 2011 г. и едва 0.8% през 2012 г. в сравнение с 1.4% и 1.7% съответно като отправни точки.

Най-лошият сценарий (10% вероятност) е ескалацията на кризата на държавния дълг да доведе до значително преструктуриране на държавния дълг на периферните правителства в еврозоната и в крайна сметка до пълно развиване на финансовата криза. При такъв сценарий растежът на БВП за еврозоната ще бъде отрицателен, достигащ до -2%, дори -3% за няколко години, което ще заличи всяка надежда за възстановяване, прогнозирано до момента.

Ако този кризисен сценарий се осъществи през 2011 г., в края на 2014 г. БВП в еврозоната все още ще бъде около 3.5% под равнището му отпреди кризата.

България може да влезе в еврозоната не по-рано от 2014 г.

Независимо от подкрепата от системата на валутния борд и добрите финансови политики, България претърпя 5% спад на БВП през 2009 г., се казва в доклада в частта му за България.

Въпреки това след 0.5% спад за първото тримесечие на тази година, БВП се възвърна към ръст от 0.5% през второто тримесечие, но БВП за полугодието е все още с 2.5% по-нисък от година по-рано. При неочаквано силната еврозона, по-специално Германия, спомагаща за повишаване на активността и износа, БВП на България отбеляза второ поредно покачване за третото тримесечие от 0.3%, при икономически ръст на годишна основа от 0.2%, първият годишен ръст за почти две години.

Възстановяването се задвижва почти изцяло от увеличение на износа с наченки на инвестиционно възстановяване в отговор на по-силно външно търсене, продължава докладът.

Потребителските разходи продължават да падат главоломно с повече от 7% през годината до третото тримесечие, като както правителството, така и домакинствата свиват разходите си в несигурната среда. Въпреки изненадващо стабилните нива на безработица - около 9% за септември, много ниското потребителско доверие, повишаващата се инфлация, (която достигна 3.9% през октомври) и поредното замразяване на заплатите в публичния сектор за 2011 г. натежават на потребителските кошници.

В резултат на това потреблението на домакинствата се очаква да спадне с 3.1% за 2010 г. в допълнение към 6.2% за 2009 г.

Предвид продължаващите проблеми в еврозоната, тласъкът на икономически растеж от износ също е вероятно да затихне до известна степен, намалявайки ръста на БВП за четвъртото тримесечие.

В резултат на това прогнозираме спад на БВП като цяло с почти 1% през 2010 г. За 2011 г. прогнозираме връщане към умерен ръст от около 3.6% преди набиране на скорост до около 6% за 2012 г., но съществува все по-голям риск вследствие на по-рестриктивна фискална политика с цел оптимизиране на бюджетния дефицит от очакваните 4.5% от БВП за тази година (в сравнение с първоначалната цел от 0.7%) до 2.5% за 2011 г. - ръстът да не достигне тези размери.

Ръст на потребителските разходи от 2.4% се очаква за 2011 г. след спада през 2010 г., но рисковете от влошаване продължават да доминират прогнозите за търсенето, допринасяйки към фискалните проблеми, пред които се изправя правителството.

Въпреки че международна облигационна емисия в размер на 1 млрд. евро все още се планира за следващата година за увеличаване на резервите, относително ниското съотношение дълг/БВП и системата на валутния борд допринесоха за предпазване на икономиката от заразата на южноевропейската криза до този момент. Но слабата икономика на ЕС, (която поема 60% от износа, голяма част от който отива в Гърция) неизбежно ще се отрази на перспективите за растеж през следващите няколко години.

Правителството все още се надява, че левът, който в момента е фиксиран към еврото, ще влезе в чакалнята за еврозоната (ERM-II) през 2011 г., а през 2012 г. ще бъде приет и в еврозоната. Но като се има предвид фискалната и дълговата криза в ЕС и последиците за бъдещите членове на еврозоната (особено тези като България, които изпитват подобни на гръцките проблеми в отчета на фискалните данни), 2014 г. сега изглежда най-ранната възможна дата за влизане в еврозоната, смятат анализаторите от "Ърнст и Янг".