Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Ескалиращата вътрешна дестабилизация при ескалираща геополитическа конфронтация

4 коментара
Илиян Василев

По случая КТБ си спомням думите на класика Черномирдин - "хотели как лучше, а получилось как всегда" - тръгнаха с благородни намерения да изчистят банковата ни система от "плевела" Цветан Василев, а се получи другата класика - "разровиха ... мирише". И се зачудихме вкупом - банка лидер, а в нокаут?

Налага се уважавани от мен хора да напускат полето на здравословния скепсис и да се изживяват като пропагандатори - защото е едно да отстояваш морална кауза на макроравнище, когато громиш врага по принцип, а друго е, когато виждаш, че в картината няма герои в бяло, а всички са в нюанси на сивото или черното.

Уважавани медии откриват, че имало "непредвидени тежки" последствия и че банката се източва. Всеки срещу всеки - кредитори и вложители се спасяват по единично чрез цесиите, а други придобиват активи без да се церемонят за процеси и законови процедури при несъстоятелността. Моралът отдавна е отлетял от разгръщащите се последни страници в историята за една банка, един банкер, едни политици, едни вложители. Последните, които ще тържествуват в битката за надмощие между различните лобите, са Истината и Справедливостта. Много неща ще останат неизвестни или незнайни, но едно е сигурно - фалитът на КТБ няма да мине като прозрачен, прогнозируем, обществено видим и ефективно регулиран процес през съда. Това, което виждаме още на първи план, е че старите герои и нрави на първите "диви" години на прехода отново имат централни роли. Въпрос е на време кога ще възкръснат и практиките, включително тежко криминалните - защото много хора ще останат "на улицата", залозите са свръхвисоки и мнозина ще бъдат готови на всякакви престъпления.

Уважавани от мен експерти и приятели, които доскоро протестираха срещу модела "Кой?", сега взаимодействат в името на "висши интереси" с демиурга на прехода и неговите лейтенанти. Мнозина твърдят, че чрез фалита на КТБ се отмъщава за падането на власт на правителството на Орешарски и за невъзможността да се продължат предишните бизнес схеми при новите условия. На принципа - "око за око, зъб за зъб". Първо стреляй, след това мисли.

Пак колеги, незнайно защо говорейки за 4.3 милиарда лева "дупка", пропускат да забележат разликата между счетоводна загуба и реална загуба. Те се затрудняват да отговорят на екзистенциалния въпрос - колко други банки са били "одитирани" с тази ад хок приложена специфична методика?

Отговорът е известен, но никой не си задава въпроса какво правим с този отговор в съда? Не правителството на Орешарски ще плаща, нито този прокурор, нито този управител на БНБ.

Ценностите на демокрацията и на либералната икономика не трябва да бъдат интерпретирани по целесъобразност, според случая и изгодата.

Защото зад съдбата на една банка и атаките срещу няколко други банки прозират контурите на изострящо се геополитическо съперничество, което предпоставя устойчива дестабилизация, нарастваща уязвимост на страната и неуправляемост за години напред. Затова не преставам да повтарям, че саморазрушителната страст да "натрием" носа някому, без да сметнем какво това струва, е непростим лукс в сегашното "военно време" и критична заплаха за националната сигурност, което изисква "военновременни" мерки по изолирането на вирусите на крайния егоизъм и отрицанието.

Всичко започна с Южен поток и с финансовите потоци, които тръгнаха към България и осъзнаване на реалността, че вътрешните източници за обогатяване на политико-олигархичната класа са изчерпани или компрометирани, а външните пресъхнаха - Европейският съюз рязко затегна контрола върху еврофондовете, а чуждестранните инвестиции и особено чуждестранните инвеститори не преливат от желание да инвестират в непрогнозируема и рискова България.

На фона на свиващите се потоци от чуждестранни инвестиции средствата, ангажирани в проекта Южен поток, и замразените други енергийни проекти на Русия се открояват като сламка на спасението за редица водещи бизнес и политически олигарси у нас.

Но Кремъл си има свои условия и свои правила. Българските "партньори" имат право на корекции в политическия и медиен дизайн, но не и по съдържанието. Затова и ако преди проекта Белене в Русия все още бяха склонни да "авансират" срещу бъдещи изгоди, то при Южен поток тези кръгове настояват за обвързване на обещания и разходи с получено и направено.

Ако някой си мисли, че Владимир Путин няма да упражни силов натиск върху това правителство и с неговата позиция, че Брюксел решава по темата Южен поток - дълбоко се лъже. Не случайно Газпром изобщо няма намерение да стартира процедура по дерогация от Третия енергиен пакет и продължава да настоява, че единствено валидни са двустранните споразумения с България. Така рестото на конфронтацията остава у нас.

Пропастта между Запада и Русия расте и конфликтът в Украйна всеки момент може да премине в гореща фаза, като вариантите за Студена война-2 съвсем не са най-песимистичните.

Южен поток е в центъра на архитектониката на тази геополитическа драма. Москва не може да получи насила българското съгласие, но може да дестабилизира страната, като блокира реформите и вдигне техните социални и политически разходи. Защото български политици са поели лични ангажименти. Платено, а няма резултат.

От началото на месеца в акваторията на Черно море навлезе тръбополагащият кораб на компанията Сайпем, която е контрактувана за да полага тръбите в морския участък на Южен поток. По план трябва да започне работа в края на ноември, но без решение по наземната част в България е логически, политически и икономически абсурд. От което следва, че правителството на Бойко Борисов ще бъде подложено на критики и остри атаки и кризата около КТБ е удобна мина със забавено действие. Не само защото банката бе определена да обслужва проекта от премиера Орешарски. Притчата, която напоследък се прокрадва в някои издания, че Цветан Василев играе с Москва, а Пеевски и ДПС са "древни" стожери на евроатлантизма, е несръчна ПР схема и четиво за наивници.

Истината е, че евроатлантизмът е най-неуместния план за разбиране на случващото се около банката. Няма вариант при който дестабилизация, провокирана от фалита на голяма банка с критично присъствие в два ключови за националната сигурност сектори - като енергетиката и оръжейната индустрия - без значение дали е поради занижен надзор на БНБ или заради злоумишлена преднамерена атака на политически и бизнес конкуренти - да се смята да полезно или оправдано в името на евроатлантизма действие. Защото в края на този процес България ще бъде отслабена, като се съкратят експоненциално и ресурсите и за провеждане на реформи и изпълнение на ангажиментите ни към НАТО и ЕС и то в епицентъра на най-значимата геополитическа криза за последните 25 години и в нашия Черноморски регион..

В руски издания недвусмислено се говори, че ще бъде пуснат в ход поредният сценарий за дестабилизация и за сваляне на българското правителство по метода известен от февруари, разбира се надграден с нови елементи.

В този контекст сагата около КТБ съвсем не се свежда до съдбата на един банкер, а до политическата и икономическа сеизмика, която е съзнателно генерирана и подклаждана, без да може да бъде съзнателно контролирана и управлявана. Този, който иска да внуши, че същата прокуратура, която се намеси по безпрецедентен начин в изборите през май 2013, днес е коренно различна и търси преди всичко "народополезното", атакувайки банката, ни пуска по пързалката.

Защото процесът никога не е бил воден само, а напоследък и основно, от принципни и чисти подбуди, а е бил винаги подчинен на друг много по-съдържателен и значим процес - този за властта, защото става дума за съдбоносни решения, за изходни позиции и достъп до ограничени ресурси. Съдебната реформа е неизбежна, а от нея мнозина от силните "вчера" ще загубят позиции, власт и пари. Провокираната от тях дестабилизация на страната и повишаване на разходите за реформи цели да ги осуети и да им даде критични лостове за влияние върху законодателната и изпълнителната власт.

Срещу външните заплахи винаги ще успеем да намерим противодействие, в това число и с помощта на нашите съюзници от ЕС и НАТО, както и благодарение на неизбежното отрезвяване и прагматизъм в Кремъл след поредицата неудачи в България. Но срещу вътрешните източници за дестабилизация, при доминантата на груповия и личностен егоизъм - пример за което е сагата около КТБ - нямаме особени шансове.

Най-лошото е, че пропускаме да забележим, че се намираме в стъклен дом и действията ни са обект на невинаги добронамерен интерес, който работи срещу страната и ни прави извънредно уязвими. Без външни инвеститори, с много съдебни искове, с отслабнала държава и държавност, с компрометиран растеж и развитие, сринато доверие сред съюзници, катастрофирали сектори, невъзможни или забранително скъпи реформи - какво струва България като добавена стойност за НАТО и ЕС?

*Коментарът е публикуван в личния блог на автора.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. brambar
    #4

    Проблемът на България не са енергийните проекти на Русия, нито самата тя не е проблем. Не са проблем и европейците. Най-големият проблем на България е липсата на каквато и да е икономика. Това ни прави много крехки и икономически зависими от по-големите страни. Ако България имаше устойчива и стабилна икономика, нямаше да сме на тоя хал - кой откъдето ни подхване, ни лашка.

  2. Проданов
    #3

    На България отчайващо липсват политици като Стамболов.Могат да се поучат в някои неща и от Ердоган и Орбан.Турция е член на НАТО и отчаяно иска да влезе в ЕС. А дали участва в санкциите срещу Русия.Не защото ,като съседка би загубила много. Членството си е важно и не съм евроскептик ,но националните интереси са по важни.Богатите държави като Германия и Франция с осигурени доставки на газ ,могат да си позволят да притискат Русия ,но защо пренебрегват интересите и то жизнено важни на такива държави

  3. Българофил
    #2

    Цитат от статията:,,Защото български политици са поели лични ангажименти. Платено, а няма резултат" Става дума за Гоце, Румен Чобанов и компания! Луканов си замина заради неспазени уговорки за поетите ангажименти! Много се надявам и горните двама да го последват!

  4. ирис
    #1

    браво,много добър и точен анализ,проклет да е човека който вкара България в големият шлем

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.