ЕСВП: Европейският съюз става по-силен въпреки кризите

ЕСВП: Европейският съюз става по-силен въпреки кризите

Последователните кризи в Европа през последните години може да са разтърсили страните членки, но те не са засегнали връзките в самия Европейски съюз. Това показва последното изследване на Европейският съвет за външна политика (ЕСВП). Европейският изследователски център от 10 години измерва сближаването в ЕС - желанието на държавите и гражданите на ЕС да си сътрудничат. Актуалните резултати показват, че през последните 10 години отделни държави са станали по-изолирани, но общото равнище на сближаване - "лепилото", което държи ЕС заедно - се е увеличило

EU Cohesion Monitor 2018 на ЕСВП създава уникален профил на сближаване за всяка държава членка на ЕС. Индексът съчетава 32 фактора, получени от официални източници като Евробарометър или Индекса на социалната справедливост, за да се създаде набор от десет показателя за измерване на сближаването в ЕС. Индексът оценява както структурните отношения между държавите и институциите на ЕС, така и индивидуалното ниво на свързване на обществата.

Резултатите

Лекото увеличение на цялостното сближаване между 2007 и 2017 г. е отчасти продукт на бързата икономическа интеграция на по-новите страни членки в Централна и Източна Европа.

Повечето от страните в ЕС печелят от повишаването на индивидуалното сближаване; тяхното население се чувства все по-европейско по отношение на споделените езици, преживявания и нагласи. Изключенията от това правило са Гърция, Италия, Франция, Полша, Унгария и Испания. Най-голямо безпокойство е Италия, чийто комбиниран спад в структурното и индивидуалното сближаване (-1.7 пункта) е най-голям сред държавите ЕС. Тя се е превърнала от една от най-проевропейските държави в една от най-недоволните в Европа. С приближаването на изборите и популистките партии борещи се срещу Брюксел и Берлин, профилът на кохезията на Италия се приближава все по-близо до този на Обединеното кралство, което наскоро гласува да напусне Съюза.

Седем от деветте страни, които са увеличили структурното и индивидуалното си сближаване, се намират на изток. Полша и Унгария са извън водещата тенденция с намалено индивидуално сближаване, което е особено засегнато от намаляващия показател за ангажираност. Този показател отразява ефективността на евроскептичните и анти-европейските партии, както и избирателната активност на националните и европейските избори.

Изглежда има ясна връзка между кризата с бежанците и бурята в подкрепа на популистките партии в цяла Европа, които играят със страховете около миграцията и нейното въздействие върху европейските общества. Ефектът от това е ясно видим в показателя за ангажираност в цяла Европа, но досега той имаше много малко въздействие върху цялостното сближаване на ЕС, измерено по индекса на ЕСВП.

Авторът на проучването Йозеф Янинг каза: "ЕС е много по-устойчив, отколкото таблоидните заглавия биха искали вие да мислите, а кризата с бежанците няма да доведе до рухването на Европейския съюз в скоро време. От резултатите обаче можем да видим, че кризите оказват влияние върху ангажираността на гражданите. Ако искаме да защитим и укрепим Европейския съюз, това е мястото, където трябва да се съсредоточим. Ако искаме хората да бъдат ангажирани и да подкрепят Европейския съюз, трябва да се наблегне не върху институционалната интеграция и финансовите трансфери между държавите, а върху това гражданите да могат да се свързват по-пряко, например чрез програми за обмен или премахването на таксите за роуминг.".

Още от Европа

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?