Етническите медии стават все по-влиятелни и силни в САЩ

Каква е ролята на етническите медии в САЩ?

Етническите медии са много динамичен сектор, всъщност най-бързо  развиващият се в САЩ. Това става за сметка на пазара на обикновените медии, който се свива и намалява. В същото време етническите медии се справят все по-добре. Според изследване, направено преди четири години, етническите медии имат аудитория от 51 млн. души, което е  почти една шеста от населението на страната.

Освен това етническите медии играят важна роля в много аспекти на социалния и обществен живот. По време на урагана Катрина, например, виетнамското радио активно помагаше на виетнамското население в Ню Орлеанс и организира социални работници, които снабдяваха жителите в Луизиана с храна или подслон. Правителството не го направи, традиционните медии не го направиха, единствено виетнамските медии бяха тези, които помогнаха на своите хора.

Има и други случаи, при които етническите медии се организират първи и най-бързо представят информация на своите читатели, слушатели или зрители. В момента тече дебатът за имиграционната политика на страната и много от латиноамериканските радиостанции организираха протести срещу отношението към нелегалните имигранти. Те не само отразяваха събитията, те бяха тези, които казаха на слушателите си имигранти да излязат на улицата и да протестират. Така че етническите медии имат много активна и важна роля за своята общност.

В този смисъл какво предизвикателство отправят етническите медии към обикновените, основните медии?

Предизвикателството за тях е да намерят начин да бъдат надежден източник на информация за малцинствата, които стават все по-голяма част от населението. Очевидно етническите медии са толкова популярни и полезни, защото тези хора не виждат в лицето на основните медии доставчици на информация, свързана с техните проблеми.

Аз, например, съм виетнамец, и не мога да намеря информация в местния вестник. В момента се интересувам от информация за човешките права във Виетнам, но разработки по подобни теми откривам само във виетнамските вестници. Всъщност аз спрях да си купувам местния вестник, точно защото той не съдържа информация, от която търся. Така че основните медии трябва да намерят начин да осъществяват връзка с тази все по-голяма група от населението.

А увеличава ли се политическото влияние на етническите медии?

В последно време етническите медии генерират и политическо влияние. Преди 10-15 години, например, малък латиноамерикански вестник не би могъл да направи интервю с губернатора на Калифорния. Но сега те могат да се организират, да се обединят и да кажат, че представляват 20 различни медии и да направят пресконференция за това какви да плановете му за развитието на щата и той ще се съгласи. Защо? Защото една медия има малка аудитория, но 20 медии вече представляват една значителна част от потенциалните избиратели.

Всички тези вестници имат малка аудитория, но голямо влияние. Например китайската медия в Сан Франциско има около 80 хил. читатели и може да подкрепи някой политик. Те могат да кажат - политик А е по-добре настроен към имигрантите, отколкото политик Б, затова гласувайте за него.

Още повече, че напоследък силите на политическите партии са почти изравнени и един блок от 7 хил. гласа може да се окаже решаващ. Така изведнъж малките етническите медии преоткриват и своята политическа роля.

Вие сте редактор в New America Media – най-голямото обединение на етническите медии в САЩ. Какви са целите на организацията?

Това е портал за новините, които идват от различните етнически общности. Досега етническите медии отразяваха новините само от и за своята общност, така че ти ако не си от тази общност, не знаеш какви събития се случват там. Това, което ние се опитваме да направим, е да покажем, че животът във всички тези общности е особено динамичен и има много неща, които могат да бъдат разказани.

Ние публикуваме всички тези материали на нашия сайт, с което искаме да кажем – “Вижте, традиционните медии не отразяват всички тези неща, които се случват в страната, а това са фантастични истории, които си струва да разкажеш и прочетеш”. Освен това ние насърчаваме обмен на публикации между самите етнически медии.

Помагат или пречат традиционните медии за разрушаване на стереотипите?

Не мисля, че традиционните медии разбират добре етническите общности, въпреки че би трябвало. В САЩ, например, до 2050 година белите ще са по-малко от половината население. В градове като Сан Франциско и Лос Анджелис бялото население вече е под 50%. Основната телевизионна новинарска програма в Лос Анджелис е на испански език, не на английски.

При тази демографска ситуация логични са въпросите: Какво означава традиционна и какво етническа медия? Кои са мнозинство и кои са малцинство, когато всички изглеждат жители на Сан Франциско, например. В момента в САЩ върви разгорещен дебат за това какво е бъдещето на медиите. Освен етническите медии особено бързо се развиват интернет медиите и блоговете. Това променя и отправя предизвикателство към всички видове медии. Така отделните граждани, които качват видеоматериали в мрежата или поддържат блога си всеки ден, стават журналисти.

Не мога да кажа какво е бъдещето на медиите. Може би ще е вълнуващо, хаотично, дори страшно.

А мислите ли, че тук,  на Балканите, където етническите малцинства са в основата на много конфликти, могат да се появят силни етнически медии?

През последните дни слушах много за недоразуменията и различията в този регион и всичко това ми звучеше хем ново, хем познато. Според мен най-важното е да се опираш на фактите, без значение за коя част от света става дума или за какво малцинство се пише. Според мен трябва да правят повече проучвания и изследвания за малцинствата. Така вместо да казваме всички черни са бедни, нека да направим проучване и да видим дали наистина е така.

По този начин и етническите, и традиционните медии ще отразяват събитията по-обективно и балансирано, а не на базата на предразсъдъци. Другото нещо, което според мен е задължително за редакциите, е да стимулират развитието на журналистиката в самото малцинство. Отразяването на събитията ще става отвън и отвътре. Аз съм пример за това – аз познавам азиатските проблеми, отразявам ги в етническите медии, но понякога пиша и за “Ню Йорк таймс”, например.

А каква е печелившата политика за интеграцията на етническите малцинства в обществото?

Интеграцията не е лесен процес. Сред някои малцинствени групи в САЩ има голяма безработица, а заетите са нископлатени. Тревога предизвиква това, че в епохата на информационните технологии има малцинства като мексиканците и чернокожите, които все още са далеч дигиталната ера. Само 30% от латиноамериканците в САЩ имат достъп до интернет, докато при азиатските, например, този дял е 80%. Така азиатците и белите работят главно във високо технологичните сектори, докато латиноамериканците и чернокожите са заети в индустриалния сектор. Това личи и в университетите – азиатците са само 5% от американското население, но те заемат 10-30% от местата в най-добрите висши училища в САЩ.

Това показва, че някои малцинства са много успешни, а други не толкова. Според мен това е голям проблем, тъй като създава голяма огромна пропаст между хората. Мисията на пресата е да посочи проблемите, които в крайна сметка да бъдат решени от институциите. Защото едно толкова разделено общество със сигурност не е здраво общество.