ЕЦБ: България не изпълнява два от четирите критерия за еврозоната

България не изпълнява два от четирите формални критерия за присъединяване към еврозоната, става ясно от редовния Конвергентен доклад, който Франкфурт е длъжен да публикува на всеки две години за напредъка на страните извън общата валута.

Това е 7-ят поред доклад за България, откакто страната ни се присъедини към ЕС. Очаквано, както всички предишни оценки, и тази е със заключение, че страната не е готова за паричния съюз. Положителна оценка по принцип се дава едва когато дадена държава е на финалния етап да се присъедини към еврозоната - нещо, от което България все още е далеч.

Единият от критериите, който България все още не е изпълнила, е формален – присъединяването на лева към Валутно-курсовия механизъм II (ERMII). Това е т. нар. чакалня на еврозоната, където минимум две години валутата не следва да се отклонява с повече от +/- 15% от договорения курс към еврото. За България това условие досега винаги се е считало за формалност, защото курсът на лева към еврото е фиксиран повече от 20 години. В същото време, без да бъде допусната до ERMII, България не може да напредне по пътя към еврото. Властта се надява да получи "зелена светлина" за ERMII идния месец. 

Проблемът с инфлацията

След като в четири предходни доклада на ЕЦБ България изпълняваше всички числови критерии за членство в еврозоната (дълг под 60% от БВП, дефицит под 3% от БВП, нисък дългосрочен лихвен процент и ниска инфлация), ситуацията вече е променена. София не се вмества в критерия за инфлация, сочи докладът от 10 юни 2020 г.

Всъщност, критерият за инфлацията според икономистите е този, който най-силно може да попречи на България да приеме еврото в средносрочен план, тъй като страната е догонваща по доходи и цени и, логично, инфлацията се очаква да расте при нормални условия.

Според ЕЦБ през март 2020 г. инфлацията по европейската методология у нас е била 2.6% на годишна база, тоест "доста над" референтната стойност от 1.8%.

"През последните десет години този темп се колебаеше в сравнително широк диапазон – от -1,7% до 3,8%, като средно за периода беше умерен и възлизаше на 1.1%. В перспектива съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България, като се вземе предвид и значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция, по-специално в периода 2017–2018 г. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни диференциали на инфлацията спрямо тези в еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България още са значително под тези в еврозоната", пише в доклада.

Слабата степен на конвергенция на българската икономика по отношение на цените и доходите с държавите от еврозоната винаги е била най-голямото притеснение на ЕЦБ пред присъединяването на България към паричния съюз. Разминаването по този показател е и основен аргумент на противниците на еврото у нас.

Очаква се влошаване на бюджетните показатели

България изпълнява фискалния критерий - за нивата на дефицита и дълга през 2019 г., макар че ЕЦБ очаква "съществено влошаване на бюджетните показатели за 2020-2021 г." заради кризата с Covid-19.

София се справя добре и по отношение на критерия за дългосрочните лихви – от април 2019 г. до март 2020 г. те са на средно ниво 0.3%, което е доста под референтната стойност от 2.9%. Оценката на ЕЦБ е, че този показател в България бележи устойчив спад от 2010 г. насам.

ЕЦБ отчита, че България беше извадена от процедурата по макроикономически дисбаланси през февруари тази година, което вкара страната в групата на държавите в ЕС с най-добри показатели. Това обаче се случи преди кризата с Covid-19.

Въпреки многобройните усилия през последните години за синхронизация на българското законодателство с изискванията на ЕЦБ, заключението на Франкфурт отново гласи, че "българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата".

В подробния преглед на несъответствията в законодателството прави впечатление странното изискване на ЕЦБ антикорупционният закон да се промени, така че да отпадне възможността управителят на БНБ и подуправителите да могат да се освобождават дори при установен конфликт на интереси, потвърден от съда.

"Друг съществен фактор" - корупцията

Извън записаните в договорите критерии ЕЦБ следи и т. нар. "други съществени фактори", един от които е "стабилната институционална среда", включително нивото на корупция.

"С изключение на Швеция, качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско във всички разглеждани държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария. Това може да породи рискове за икономическата стабилност и за устойчивостта на конвергенцията. Конкретните институционални показатели в общи линии потвърждават цялостната картина за ниско качество на работа на институциите и на управлението в повечето държави, макар и с някои съществени разлики", изтъква ЕЦБ.

У нас докладът се появява на фона на грандиозен корупционен скандал с участието на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, свързан с хазартния бизнес на обвинения в 18 престъпления бизнесмен Васил Божков.

Хърватия - тежки проблеми с дълга, но силна банкова система

Освен България, най-напреднала в процеса по присъединяване към еврозоната е Хърватия, която също не отговаря на два от критериите за членство.

Хърватия е с по-високо ниво на конвергенция от България, но с тежки проблеми с нивото на дълга, а и с волатилен валутен курс на куната, която се наложи да бъде подкрепена на няколко пъти от националната централна банка. За разлика от България обаче Хърватия показа доста по-добри резултати при прегледа на активите на банковата ѝ система, като нито една местна банка не показа капиталов недостиг.

У нас това се случи с две финансови институции – ПИБ и Инвестбанк. По-малката – Инвестбанк, успешно увеличи капитала си с 53 млн. евро в срока до края на април. ПИБ обаче не успя да се справи, а днес, 10 юни, е решаващ ден за набирането на необходимите средства за попълване на оставащия недостиг от около 160 млн. лв.

Очакванията са през юли България и Хърватия да получат отговор дали ще бъдат допуснати до присъединяване към Банковия съюз на ЕС и чакалнята за еврозоната – ERMII. За първия процес решаващият глас е на ЕЦБ, докато членството в ERMII трябва да бъде одобрено и от правителствата на държавите от еврозоната плюс Дания.