Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Етюд в жълтокафяво

Ефектът "Пеевски” неутрализира всяка възможна нормализация

6 коментара
Етюд в жълтокафяво

Объркаха се, съвсем се забъркаха нещата в България, дотам че днешната политика заприлича на съмнителна "руска салата". Не на дюнер или на имамбаялдъ, както все се привижда на разни "национално-отговорни фактори", а тъкмо на "руска салата" – по московска рецепта, с неясни съставки, нелицеприятен вид, че и отровен привкус.

За последното, освен политиците, определено има принос и медийната майонеза, с която една корпулентна групировка забърква всяка политическа каша, а пък каши у нас – бол.

В резултат видимо, ама съвсем видимо се отделихме от Румъния. Преди от Брюксел трудно съзираха разликата между едната и другата страна на Дунава. Политически и корупционни скандали, простотии, разправии и неразбории – държавният глава и премиерът се хванали гуша за гуша, народни избраници се заплашват и бъхтят в парламента, едно-две лица, близки до властта, си поделят всички обществени поръчки в страната.

Сега нещата в Букурещ изглеждат доста по-различно. Съдебната власт заработи и си върши работата, а румънските медии обговарят промяната като "ефекта Йоханис" – по името на президента Клаус Йоханис, етнически немец, който зададе в румънската политика по-нормален тон и съумя да подтикне румънските политици към конструктивност, а не само към това да се заливат с помия.

У нас е другояче.

Да си спомняте смислен политически дебат от последното десетилетие, важен за бъдещето на България?

Не спорове около изкърпването на стари пътища или за реиндустриализацията на изгнили заводски инсталации, а за нови технологии, креативни индустрии и отрасли, които биха могли да решат бъдещето на следващите поколения в страна, неизобилстваща с енергийни ресурси? Или пък смислен дебат по миналото, което продължава да тегне над нас? И то не за "извечната робия" на българите, а за смазаните съдби на милиони българи във времето на комунизма и последиците от това.

Българският дебат, доколкото въобще го има, е подчертано битов, снизен в социалната долница и в силно отпадъчна окраска.

Какво да очакваме от една страна, където премиерът е смятан за "тиква", главният прокурор за "цаца", председателят на парламента за "лелка", а бивши съдийки са "каки"? Където основно питане към лидера на лявата опозиция е не какво казва, а на колко чашки е днес; а пък вождът на крайните националисти освен че е патологичен русофил, но и безчинства по улиците. Иначе всички са "интелектуални бижута".

Ала най-дълбинната низост е, че няма разлика дали дебатът се води в парламента или в корпулентната преса. Езикът, широтата на възгледите и отпадъчността на метафорите е една и съща. В жълто-кафяво.

Затова политика и медии у нас са на път да се слеят в една и съща телесност. Знаем чия.
Както и знаем #Кой е нейният поръчител.

Оттук насетне декорите и задръжките падат, а калните пръски се разлитат във всевъзможни посоки, обливайки всичко и всеки.

У нас "ефектът Пеевски" неутрализира всяка възможна нормализация, сходна с "ефекта Йоханис" в Румъния.

Живеем в страна, в която може да се живее без правила.

В която обществената поръчка за магистрала "Хемус" спира така, както е и била обявена, без особен скандал, само с твърдението, че "нямало пари".

В страна, в която на въпрос от българи от чужбина дали премиерът Борисов има нещо общо с всевластния г-н Пеевски, ни се отговаря, че властите са преустановили контрабандата на цигари за близо 2 млрд. лв., без никой, най-вече прокуратурата, да разследва има ли тогава връзка между това лице и споменатата контрабанда.

В страна, където паралелно на новата руско-турска война вървят и нови исторически канонизации: Ахмед Доган става новия Левски, а г-н Пеевски – новия Боримечка, действащ с медийни бухалки наместо с черешово топче.

В страна, в която едни медийни пощенски кутии открито обвиняват други такива, че и те били на г-н Пеевски, както и че техните "системни анализи" и перманентни гнусотии се носели на флашки или пък се разпращали от нарочен мейл.

От кой мейл или от мейла на #Кой?

Не знам дали това е от голямо значение.

Истината е, че живеем сред пръски кал и смрад.

Днес тъй, утре – инак. Ала винаги в съответствие с "морфичния резонанс" на Поръчителя.

В началото на XXI в. цамбуркаме из медийните калища от края на XIX в.Тогава, в зората на българското Освобождение, първите читатели на газети с пълно основание обвързвали съдържанието им с друга тяхна, чисто физиологична употреба.

Ситуацията е с болка описана от естет като д-р К. Кръстев в списание "Мисъл" в статията му "Съдбините на периодическия печат в България" (1900).

Ето пример оттам за политическия "системен анализ", извършен с характерната и до днес за "пиковите издания" яснота и метафоричност:

"Известното нечисто животно Н. (съкращението е мое), като няма работа, цял ден ходи като хрът, сам, по краищата на града, из боклуците и нечистотиите. А ний седим и се чудим, защото това животно е станало толкова гнуснаво и пише все за нечистотии, пък не ни дохожда на ума, че на свинята мястото ѝ е в нечистотиите. Като политическа свиня, той е прав в похожденията си. Нека лочи, от които ще нечистотии. България е свободна за такива свине да газят, гдето щат…"

И още "един мъничък образец от изумителната безцеремонност на пресата" от онова време, който ни дава д-р Кръстев:

"Съобщават ни, че откакто тая муха е влязла в главата на К. (съкращението е мое), той така се бил изплашил, че едва ли не всеки ден менял гащите си. Колко е страхлив този човек се вижда от това дето веднъж – като министър – в Казанлък, когато народът се разбунтувал против него, той в един час променил три чифта гащи…"

Тъжното, да не кажем погнусяващо, е, че оттогава досега из българските медии се развяват все тези "непрани гащи" и все разни "свине газят, гдето щат".

#Кой знае.

*Публикуваме коментара от Портал "Култура" 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. severin
    #6

    Всъщност сегашната руска салата няма нищо общо с някогашната Оливие. След болшевишкия преврат, заради настъпилата мизерия, част от съставките и като фазаново месо и омари, било заместено с картофи и краставички. Така че сегашната си е чисто "съветска салата", такава е и салатата, в която забъркаха България продажните ни псевдополитици.

  2. анита хегерланд
    #5

    Смисълът на живота е философски въпрос. Ако за Бай Ганьо той е келепира, то за Ботевия лирически герой е саможертвата. Образът на героичната смърт и на пошлия живот са двата полюса, които будят въображението на не един писател.

  3. Miau
    #4

    Този автол е езин БЕЗХАРАКТЕРНИК, няма кураж да напише нещата с имената им.Коя се крие зад интелектуалното бижу.Изобщо ако в Булгаристан имаше журналисти, а не журналя,да оказват натиск върху управляващите, а не страхливци, нямаше да сме на този хал! Пишете срещу Бокова, поддържайте там огъня!

  4. Miau
    #3

    ЕДЮД?????? Вие пияни ли сте или просто некомпетентни?

  5. Rembrandt
    #2

    Руската салата която всъщност е френска и се казва сaлата Оливие ... в БГ-то известна като руска ....

  6. И какво от това
    #1

    Жълтото не е ли цвета на свободата, на демокрацията, на либерализма? И какво сте се вторачили в един човек, койтo ги символизира! Не искате Пеевски, но искате да се запазят усlовията, които го създадоха и него, и предхождащите го олигарси! И ще създадат и такива след него!Демокрацията по aмерикански образец си изисква частни медии и богати хора! Ако няма такива-си ги създава! Като взима умни, красиви, образовани, амбициозни и преуспяли млади хора от Дружба 2, и ги постава за най-богат човек, да! Не е ли точно така?! Така е!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.