EurActiv: Решението за приемане на България и Румъния беше правилно

Решението за приемане на България и Румъния в ЕС е било по-скоро стратегическо и геополитическо и в крайна сметка – правилно. За разлика от приетите по-рано източноевропейски държави обаче, в двете страни оттогава насам не се е наблюдавала политическа воля "да играят по правилата". Това коментира електронното издание EurActiv във вторник по повод петата годишнина от встъпването на двете страни в съюза.

Коментарът на изданието се базира на оценките на експерта от Национален център за научни изследвания в Париж Франсоа Фризон-Рош.

Попитан дали България и Румъния са били възнаградени с членство в ЕС заради подкрепата им за войната в Косово през 1999 г., въпреки че фактически не са били готови за членство в съюза, французинът отговаря: "Решението за приемане на Румъния и България бе по-скоро стратегическо и геополитическо. Беше по-добре тези страни да са с нас и да им влияем с този нов потенциал, вместо да ги оставим да получат гноясали рани, имайки предвид проблемите на Западните Балкани, които можеха да заразят целия регион".

Фризон-Рош подчертава, че решението да бъде дадено членство в ЕС на двете страни е било "правилно" въпреки предизвикателствата, произтичащи от него. Той обаче добавя, че България и Румъния имат нещо като "проблем с начина на мислене", тъй като на ЕС се гледа като на голям брат с отворен портфейл, от когото по-малките братя могат да се самообслужват. "Сега българите и румънците се научиха, че няма лесни пари в ЕС",
констатира френският експерт.

Изданието отбелязва, че за периода 2007-2013 г. за Румъния са били предвидени 20 милиарда евро от фондовете на ЕС, а за България сумата е била около 6,7 милиарда евро. Но заради лошо управление и корупция Букурещ е бил в състояние да усвои едва 3,5 на сто от достъпното финансиране, а България - 18 процента.

По този повод Франсоа Фризон-Рош заявява, че веднага след приемането си в ЕС през 2004 г. другите източноевропейски държави са започнали "да играят по правилата", каквато политическа воля не се е наблюдавала в София и Букурещ от 2007 г. насам.

Според него България и Румъния изобщо не са се опитали да се организират и да задействат администрацията, необходима за управлението на европейските фондове. "Те се опитаха да го направят по български и по румънски - ние ще скалъпим нещо, ще го направим по нашему, винаги може да получиш исканото след малък подкуп, - но не, това не стана по този начин", казва Фризон-Рош и добавя, че Европейската комисия и службата за борба с измамите ОЛАФ са свършили добре работата си по отношение на София и Букурещ.

След изминалите пет години е налице разочарование както от страна на ЕС, така и сред българите и румънците, казва по-нататък Франсоа Фризон-Рош. "Гледано отдалеч, положението на България и Румъния се подобрява", посочва френският изследовател, който многократно е посещавал двете нови страни. Той обаче признава, че голямото мнозинство от населението на двете държави не усеща това подобрение.

"Ако бях пенсионер в България или Румъния, бих казал, че приемането на моята страна в ЕС е донесло много малко - ако не и никакво - подобрение във всекидневния живот. Но на макроикономическо равнище двете страни изглеждат доста стабилни за разлика от съседката им Гърция", казва Фризон-Рош.

Коментарът на ЕurActiv завършва с констатацията, че България и Румъния страдат и от проблем с имиджа, защото западните медии често ги свързват с проституцията и престъпността, а и местата, където живеят български и румънски роми в някои градове в Западна Европа, също са свидетелство за тежкото положение на тази етническа общност.