ЕVN иска да строи "Горна Арда”

Австрийската компания EVN е уведомила писмено Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) за инвестиционното си намерение да реализира стария проект за изграждане на хидрокаскадата "Горна Арда”. Това съобщи пред журналисти регионалният мениджър за България на компанията Щефан Шишковиц.

Освен това ЕVN преговоря с различни общини в търсене на подходящи проекти за строеж на пречиствателни станции за питейни или отпадни води.

Дружеството, което у нас притежава 67 на сто от електроразпределителните дружества в Югозападна България, както и топлофикацията в Пловдив, обаче се е отказало от намерението си да участва в приватизацията на столичното парно.

ЕVN се надяват да бъдат сред поканените инвеститори в хидропроекта "Горна Арда", замразен години наред заради недоразумения с Турция, чийто холдинг "Джейлан”, трябваше да строи каскадата съвместно с НЕК по междуправителственото споразумение "ток срещу инфраструктура”. То обаче така е не се реализира и в момента приемникът на "Джейлан холдинг” съди НЕК пред Парижкия арбитражен съд.

"Горна Арда” е посочена сред приоритетите на държавата в проекта за нова енергийна стратегия, който предстои да бъде приет от МС до края на ноември.

EVN е готова сама или в партньорство да участва в този проект и ако държавата обяви конкурс за избор на стратегически инвеститор, ще участваме, каза Шишковиц.

Интересът е свързан със стратегията на компанията да осигурява 50 процента от необходимите ѝ количества електроенергия за доставка до крайните потребители от собствено производство.

Първият ни приоритет са хидропроектите и производството на енергия от възобновяеми източници, следващият е участието във ВиК-проекти, чак след това са термичните централи, допълни регионалният мениджър на EVN за България. Затова и австрийците запазват интереса си към бъдещия проект за строеж на ТЕЦ в комплекса "Марица Изток” с инсталация за улавяне на въглеродните емисии.

Условията за топлофикациите не са добри

Не така стоят нещата с предишните намерения за придобиване на "Топлофикация-София”.

"Условията в България за развитието на топлофикациите не са добри и дори ангажиментите ни към дружеството в Пловдив се разглеждат като смели, а Пловдив е по-малък от София”, посочи Шишковиц. Той заяви дипломатично, че "в момента усилията на компанията са насочени да се докажем, че можем да оздравим топлофикацията в Пловдив”.

С оглед намаляване на разходите, "ЕВН България” планира от догодина да обедини касите за плащане на ток и парно в Пловдив, както и екипите за поддръжка да бъдат за нуждите и на електро и на топлоснабдяването.

Шишкович посочи, че събираемостта на сметките в града на тепетата варира между 50-60 на сто и че заради повишената драстично цена на природния газ от 1 октомври, дружеството ще натрупа загуба от 2.5 - 3 млн. лв. до януари, когато се очаква Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да промени цената на парното.

Шишковиц допълни, че "ЕВН Топлофикация Пловдив” е внесла заявление в ДКЕВР за повишаване цената на топлинната енергия с 12.83 на сто, но не е ясно какво ще стане с ценообразуването.

Интерес към европроекти във ВиК сектора

Чрез дъщерната си фирма WTE австрийската компания атакува и ВиК-пазара в България. Изпълнителният директор на дружеството за България Георги Георгиев посочи, че вече се водят преговори с редица български общини за съвместни проекти за строеж на пречиствателни станции за отпадни или за питейни води, които ще се финансират по оперативните програми на ЕС.

В подобни проекти, изпълнявани от дружеството в Полша, Москва, Хърватия, Кипър и Черна гора, се прилага модулът "построй-притежавай-ползвай-предай”.

Интересът за България е към интегрирани водни цикли на принципа на публично-частното партньорство с общините, които да включват не само пречиствателни станции, но и водоснабдителна и канализационна мрежа, която да обхваща поне 500-700 хил. еквивалент жители, посочи Георгиев.

Според него обаче голяма пречка е липсата на закон, който да урежда собствеността върху ВиК-мрежата.

Приемането на такъв закон бе приоритет както на предишното правителство, така и на сегашното, но той все още не е реалност. Съществуващият вариант, изготвен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството се оспорва от общините, защото държавата изземва по-голямата част от водната инфраструктура.

WTE строи от миналата година в Истанбул пречиствателна станция за отпадни води в консорциум с две турски фирми по поръчка на общинския воден оператор и този проект може да се ползва за модел за България, смятат от австрийската компания.

Шишковиц посочи още, че интензивно се развиват и българските проекти за изграждане на вятърен парк край Варна и на соларен край Сливен. За ветрогенераторната мощност се планира да е 40-50 МВ и ще се строи с партньори, с които в момента се водят преговори.

Фотоволаичният проект е малък – за един мегават, и за него вече вървят отчуждителни процедури за терените. Рано е обаче да се оцени стойността им, обясниха от ЕVN.